През 1948 г. около Западен Берлин имало блокада. Единственият начин за снабдяването на града бил чрез въздушен транспорт.
Американският летец Гейл Хелворсен решил преди кацането си на летище Темпелхоф да спуска за децата пакети с лакомства, с помощта на малки парашути.
Скоро неговият пример последвали и други пилоти. Сладките били купени със средства, пожертвани от жителите на САЩ и Великобритания.
В пакетите обикновенно имало шоколад, дъвки и стафиди.
Ето защо самолетите доставящи тези товари до Западен Берлин  били наречени „стафидени бомбардировачи“.

Мобилно жилище, което макар да предоставя минимален набор от удобства е уютно за тези, които се отправят извън града на почивка или организират частно мероприятие под открито небе.
То се явява комфортна алтернатива на палатката.
Единственото неудобство е, че такова жилище, дори и сгънато трудно се транспортира, но ако се вземе под наем и се включат повече желаещи, наемането на транспорт за превозването на тези къщи ще излезе по-евтино.
От такава възможност могат да се възползват организаторите на концерти и фестивали, които трябва да устроят сътрудниците си и гостите с жилища за преспиване, особено ако наблизо няма такива.

Дните изкарани без електричество от бременни жени в Канада са свързана с епигенетично наследство на децата им. През 1998 г. е имало суграшица и мощни снежни бури, които отрязали транспорта и повече от три милиона канадци са останали без ток, а това е оставило отпечатък върху ДНК на потомството, появило се в периода 1998-1999г.
При проучването специалистите са проследили живота на 150 семейства. Установено е, че у 36 деца в метилираната ДНК има характерни изменения в Т-лимфоцитите. Нивото на метилиране е в пряка зависимост от броя дни, които е нямало електричество. Епигеномът на детето претърпява някой изменения под влияния на фактори предизвикващи стрес.
Тук става въпрос не само за психологичното преживяване на бъдещите майки. Измененията, които са получили гените са свързани с метаболизма на захарта и имунитета. При получилите се така „деца на бурята“ съществува голям риск за астма, затлъстяване и диабет.

Велосипедът безпорно е най-икономичния вид транспорт, но от постоянното въртене на педалите човек се уморява. За това новият велосипед на бъдещето Solarbike има електрически двигател, който се захранва от слънчеви батерии.
Батериите са поставени на колелата на велосипеда, а акумулаторът е вграден в рамката му. Достатъчно е да караш велосипеда няколко часа на слънце и след като батериите се заредят, можеш да изминеш 80 км само на акумулатор. Ако той се изтощи, можете да въртите педалите.
Велосипедът е разработен в столицата на Дания Копенхаген, а това съвсем не е най-слънчевия град на планетата. Ако на север слънцето е достатъчно за пълноценно каране, какво да кажем при нашите условия? Тук такъв велосипед може да стане незаменим.
Solarbike може да поддържа скорост 25 км/ч, без да се изисква допълнително въртене на педалите. Съвместно със усилията на човек велосипедът може да достигне скорост до 50 км/ч.

„Първата красавица“ на църквата се обърнала към свещеника:
– Вие казахте, че преди богослужението се нуждаем от молитва поне един час. Знам че точно за един час идвам пеша до църквата и за това реших да не използвам транспорт, а да ходя и да се моля, за служението, за църквата, за вас и за това Бог да ми даде мъж.  Но всеки път, когато тръгна пеша насам, за мен се окачват светски момчета и ме съпровождат до църквата и не мога да се моля. Какво да правя?
– Но това е много хубаво! Щом идват след вас поканете ги в църквата! Едни ще останат, други ще си тръгнат. Църквата ще расте и аз ще се радвам. А може някой от тях, накрая да стане ваш съпруг и аз ще бъда доволен. Бог по такъв начин отговаря на вашите молитви.