Този човек имаше само един бъбрек, а в медицинският му картон не беше отбелязана бъбречна операция. Докато умиваха какво да правят телефона извъня:

– Казвам се Ралица Петрова и работя като хирург в санаториум високо в планината. Бих искала да поговорим за Сашо и това, което ви е изненадало.

Тихомиров се уговори с жената, как да стигне до санаториума и тръгна.

Когато пристигна дърветата бяха изгубили сенките си и тъмнината напредваше с бавна крачка.  На вратата го срещна слаба, средна на ръст жена, с прошарени коси и усмихнато лице.

– Преди три години Сашо дойде тук. Беше извървял пеша целият път до тук. Изглеждал уморен и сестрите решили, че е за спешното, но той им казал:

„Аз се чувствам добре и съм напълно здрав. Мога ли да поговоря с някой лекар от отделението за трансплантация?“

Поискал да даде единия си бъбрек.

Попитали го: „На кого искате да го дадете? На болно дете, роднина или приятел?“

Той казал, че няма значение, искал да даде бъбрека си на някой, който имал нужда от такъв.

Тогава ме извикаха от отделението. Пред мен стоеше клошар на средна възраст, с започваща да побелява коса. Така се запознах със Сашо.

– Вие приехте ли „спонтания“ му дар? – попита Тихомиров.

– Отпратихме го веднага, – каза Ралица. – Казах му, че не можем да направим това.

– После е идвал пак? – бързо се досети Тихомиров.

– Да, идва още два пъти. На третия път ме попита: „Какво означава думата филантропия?“

– А, ….любов към ближния, – смотолеви набързо Тихомиров.

– Тогава тои ми каза: „Защо само на богатите е позволено да обичат ближния си? И аз искам да съм филантроп“. Беше решил по този начин да помага на хората. Убедих се, че говори искрено. Направихме му изследвания и всичко беше наред.

– А той как се държеше, не забелязахте ли нещо нередно в държанието му? – попита Тихомиров.

– Направихме му и психологически тестове, – каза Ралица. – Беше напълно нормален и способен сам да вземе такова решение. Но постави едно условие.

– Условие? – Тихомиров погледна косо жената.

– Трябваше да му се закълна, че това ще остане тайна и на никого няма да кажа. Не искаше пациентът да се чувства задължен към него. „Никаква слава“, така ми каза.

– На кого присадихте бъбрека? – попита Тихомиров.

– На една жена и всичко мина много добре.

– А, той разбра ли? По-късно видяхте ли го?

– Потърсихме го за да му благодарим, това беше един прекрасен жест от негова страна, но той си беше тръгнал без да се обади на никого.

Това беше направо невероятно, за напълно непознат човек да жертваш бъбрека си. И все пак някой го беше направил, безплатно.

Японски учени започнали да изследват възможността на клетки да придобиват различни специалности. С помощта на такива клетки изследователите планират напълно да спрат поврежданията в централната част на ретината при възрастни пациенти.

Вече са започнали първите стъпки на експериментално лечение на шест доброволци над 50-годишна възраст. При проучването от пациентите ще бъдат взети микроскопични парчета кожа от рамото. Клетките на тази проба ще бъде програмирани с помощта на специални протеини в индуцирани плурипотентни клетки и най-накрая – в клетките на ретината. Тънък слой от тези клетки ще се имплантира под увредената зона на ретината.

Ако трансплантацията е успешна, тези клетки ще бъдат в състояние успешно да възстановят пигмента на епитела, което ще помогне на пациента да възвърне зрението си.

Отглеждане на тези клетки ще отнеме най-малко 10 месеца, а работата с всеки пациент около 8 месеца.

След завършване на експеримента, всеки доброволец ще бъде наблюдаван от специалисти още 3 години.

Група учени от американския щат Орегон въвели първата маймуна в света с модифициран набор от гени.

Подобни експерименти с лабораторни животни, най-вече мишки, се правят от доста дълго време, но за първи път учените са успели да се намесят в генетичната информация на същество, стоящо толкова близо до човека.

Към една от хромозомите на макак бил добавен ген, взет от медуза. Тези технологии в бъдеще биха могли да бъдат използвани за трансплантация на маймуно човешки ген, който носи определена болест.

Това, от своя страна, ще създаде възможности за изучаване на заболявания като диабет, рак и болестта на Алцхаймер.

Въпреки това, този експеримент вече е привлякъл критики от страна на организациите за защита на животните, които се опасяват, че тези изследвания ще доведе до страдания на много примати в лабораторите.

Клонирания „минотавър“ е живял само три дни. Така създадения хибриден ембрион е частично човек и частично крава. Но какво е оправданието за създаване на такава химера?
Учените твърдят, че целта е добиване на стволови клетки. Това се явявало най-вълшебния строителен материал, от който могат да се получат чудотворни лекове за много нелечими болести досега и дори да израстат нови органи, подходящи за трансплантация.
За сега източник на стволови клетки служат човешките ембриони, получени от умрели зародиши няколко дена преди раждането им, което е неприемливо според обществото и законодателите, тъй като е неморално.
Заобикаляйки забраните, учените са взели яйцеклетка от крава и са ѝ отделили ядрото. На освободилото се място са поставили ядро от клетка на възрастен човек, конкретно от клетка на кожата на мъж.
Хибридът бил напълно човекоподобен 99%, на кравата е принадлежал само 1%. Получените ембриони били убити след три дена. Най-големият от тях е достигал 32 клетки.
Настоящето законодателство изисква унищожаването на химерата не по-късно от 14 дни след появата ѝ. Забранено е и имплантирането им в утроба на жена или животно, за да не се роди някой минотавър. Въпреки всичко никой не е застрахован от извършване на подобни експерименти.
Създадените минотаври-ембриони сериозно са обезпокоили католическата църква. Кардинал Кийт О’Брайън нарича манипулацията с химери „експерименти от мащаба на Франкенщайн“.

Изследователи от университета в Мичиган са разработили нов метод предотвратяващ излишната активност на имунната система при трансплантация на костен мозък.
Това е последната възможност за пациентите да се излекуват от левкемия и други ракови заболявания.
Успеха на тази процедура зависи от убийството на раковите клетки с помощта на имунна клетка донор от костния мозък. При това е необходимо да се избягва атаката на клетките на донора в органите на пациента.
При предварителните експерименти с мишки се е наблюдавало блокиране на сигналния път в Т-лимфоцитите. Изследователите са забелязали, че в този път дефицитните Т-клетки снижават способността за производство на медиатори на възпалението и увреждането на отделни части от костния мозък.
За разлика от предишни събития сигналния път има избирателен характер и не предизвиква глобална имуносупресия.
За сега учените разработват разширен набор от реактиви за компонентите на този път.