В течение на много години в Англия се провеждал фестивалът Harvest.

Когато кралицата Елизабет стояла на масата по време на фестивала и ядяла печена гъка, ѝ съобщили, че испанките войски са разбити още преди да навлязат в Англия.

Кралицата толкова много се зарадвала от новината, че поръчала още една гъска за ядене, за да отбележи събитието. Така гъската станала особено важна птица на фестивала.

След години на Новата Земя дошли поклонници. Те продължили традицията за празнуване на фестивала, но гъските били много скъпи.

За тяхна голяма радост имало изобилие от диви пуйки, който лесно се хващали и печали.

Така традицията се променила и по време на фестивалните дни ядели пуйки.

В Холандия съществува една прекрасна традиция за Нова година. Там си обменят саморъчно направени картички. Специално за тази цел в магазини се продават всички необходими материали и украшения, така че всеки човек да може да зарадва роднините и близките си.

В Новогодишната нощ хиляди хора излизат на улиците, пускат фойерверки, пият шампанско и бира, и се радват на настъпилия празник.

На 1 януари много холандци отиват в Хага, на брега на Северното море, за да се изкъпят в ледената вода температурата, на която се колебае между 0 и 5 градуса.

На Нова година в Австралия е горещо. Ето защо австралийският добричък Дядо, който раздава подаръците, не може да се придвижи със шейна. Там той се появява на плажа с ярък сърф. Според традицията е с бяла брада, червена шапка  и традиционния си костюм.

Вместо елхи там използват метросидерос, род евкалиптово дърво, украсено с червени цветя-пискюли.

В Австралия се посреща Нова година под открито небе с приятели или семейството.

Австралийците обичат да бодърстват през празничната нощ в градината на светлината на свещи и факли.

Всяка година там се събират хиляди хористи, които пеят традиционни песни под открито небе. Всеки австралиец, който иска да участва в такъв импровизиран хор, се явява на определено място, държейки в ръка специално приготвена за случая свещ.

Средствата от продажбата на тези свещи  се използват за благотворителни цели.

Това е необикновен празник. На този ден празнуваме как Бог стана Човек и се откри на хората. За нас това е непостижима тайна.

Този, Който според древните традиции не назовавали направо, а само свещеникът имал право един път в годината да назове името Му влизайки в Светая  светих в Ерусалимски храм, стана Човек и се откри на хората.

Това никога не се е случвало, нито в една религия, нито в някоя култура. Това е изключително събитие, което е станало централен момент в цялата човешка история.

Но защо? Какво се е изменило с идването на Христос? Какво е толкова важно се е случило, след като Бог е станал Човек?

Факт е, че връзката между Бога и човека се е променила. Бог е станал очевидно близък и явен на света. Той може да бъде докоснат, а това съвършено променя всичките представи на човек за Бога и за отношенията му с Него.

Лежащият в яслите, кротък и беззащитен Младенец, в своето смирение и любов се оказва по-силен от многохилядната история на човешкото зло и нечестие, болки и незгоди, триковете на дявола, безмерния страх от смъртта и празнотата.

Колко щастливи сме ние християните, че имаме такъв Бог.

Церемонията за щафетното предаване на олимпийския огън е измислено от нацистите за Олимпиадата през 1936 г. в Берлин.

Интересното е, че група австралийци, не били съгласни за запазване на тази традиция и устроили забавна шега.

Когато пътят на факела идвал от Мелбърн и минавал през Сидни, те напоили парцал с керосин и го прикрепили към крака на един стол. Запалили импровизирания факел и го дали на Бари Ларкин.

Той пробяга целия град и връчил горящият крак на стола на кмета, който не забелязал замяната, а спокойно произнесъл реч като в ръка държал импровизирания факел.

А хумористът се изгубил в тълпата и се скрил.