Когато срещнете проблем, трябва на първо място да помолим Бог за мъдрост. Не за пари, не за сили, не и за изцеление, а мъдрост.

Божията мъдрост е ключът, който ще отвори всяка врата в живота ви. Тя ще превърне всеки неуспех в победа.

Така че не губете време да казвате на Бог, какво мислите и от какво имате нужда. Вместо това отделете време, за да слушате това, което Той има да каже за вашата ситуация.

Ако никога досега не сте правили това, то е време да се заемете с нещата по този начин.

Първо, опишете проблема си пред Бога, не защото Той не знае пред какво сте изправени, но това ще ви помогне да погледнете на нещата от по-обективна гледна точка.

Второ, слушате съветите на Светия Дух. Обърнете внимание на това, което Той казва, чрез Божието Слово. Ако грижата по вашия проблем заглуши Божието Слово, трябва да вземете Библията и да започнете да изпълвате сърцето си със Словото от нея. И тогава Святият Дух ще започне да ви говори чрез Него.

Слушайки, уверете се, че оставате открити за инструкциите Му. Бъдете готови да поемат укор. Бъдете честни с Бога. Вижте в какво сте сгрешили и изповядайте тези неща пред Него. Вашите грехове няма да се окажат изненада за Бога. Той и без това знае за тях. Изповедта ви ще ви помогни да се освободите от тях.

Трето, действайте според мъдростта, която Бог ви дава. Откажете се от вашите методи и използвайте Неговите.

Бъдете послушни, в противен случай, от цялата тази чудесна мъдрост, няма да имате никаква полза.

Когато днес започнете да се молите, откажете се от собствените си идеи и започнете да търсите Божията мъдрост. Само тя може да ви помогне, да решите проблемите си.

Днес в света крадец е не само този, който краде пари от чантите, портфейлите и стоки от магазина. Съвременният бизнесмен във всяка точка на земното кълбо е крадец, независимо дали е узаконен или нелегален.

Нито една страна не разполага с достатъчно затвори за всеки един, като се започне джебчиите и се се стигне до крупните мошеници и грабители.

Светът живее по двоен стандарт. Затворите никога няма да променят положението, защото в тях затварят само дребните крадци.

Тогава възможно ли е глобално да се реши този проблем?

Съвременното общество трябва да промени начина си на мислене, да се отърве от толерантното отношение към крадците от голям мащаб и ранг.

Само страхът, изпитващ всеобщия социален срам и лишаващ от право всеки член на обществото, е способен да спре крадеца и да го накара, да спазва закона.

И тогава ще дойде ерата на дългоочакваното милосърдие.

В света всичко е суета и е лишено от всякакъв смисъл за тези, които гледат на него от човешка гледна точка.

Поколение след поколение преминават на фона на непрестанното и монотонно движение в природата. Хората усърдно се трудят, но има ли полза от труда им?

Рано или късно всички умират. Човеците не намират пълно удовлетворение в нищо. Много искат да пътешестват, но окото не се насища от гледки.

Под слънцето няма нищо ново. Колко напразно и скучно е да се живее без смисъл в живота!

Но Бог е създал този свят прекрасен. Той е поставил началото на историята и ще я доведе до края.

Божиите хора живеят в Божията история и в техния живот има смисъл и цел.

Някой смятат, че множеството знания ще ги избави от празнотата в живота им, но придобиването на светска мъдрост и знание само натоварват съществуването на такива. Накрая те достигат до извода, че всичко под слънцето е суета и гонене на вятъра.

Бог ни е създал за Себе Си и ние можем да намерим смисъл само в Него.

Време е да престанем да вярваме на някои популярни заблуждения.

Свикнали сме да мислим, че пустинята е непременно място, където има огромно количество пясък и е много горещо.

В действителност всяка местност, която е с характерна равна повърхност, може да се нарече пустиня. В нея задължително отсъства флора и специфична фауна.

От тази гледна точка най-голямата пустиня съвсем няма да е Сахара, а безкрайните ледени пространства на Антарктида.

Понякога се случва детето ви да направи нещо, което не ви харесва. Можете да почнете да му обяснявате, да му се карате, да го убеждавате, но то ще го прави отново и отново, даже с усмивка.

Това е досадно нали?

Нека като родители да помислим, как поставяме забрани и как реагираме на нарушенията им.

Дете на 1,5 – 2 години се изкатерва на високата облегалка на дивана. Вие не харесвате това и искате да му забраните.

Нека да разгледаме историята от гледна точка на родителя.

Бащата или майката вижда, че детето се е качило на високо и всеки момент може да падне и да се удари. За да го предпази родителят с вик се втурва към детето, сваля го от дивана и започва да му чете нотации, плашейки го, че ще падне. Заповядва на детето да не се изкачва толкова високо.

А сега да разгледаме ситуацията през очите на детето.

Детето изследва дивана. Опитва се да се изкачи по-нависоко и успява.

Но изведнъж майката, която е стояла отстрани и не му е обръщала внимание, изтичва, смешно се развика и започна бързо нещо да му говори. В крайна сметка майката сваля детето от дивана….

Но малчугана отново иска да се изкачи на дивана и …. забавлението започва отново.

Кръгът се затваря. Детето с усмивка отново се изкачва на дивана, майката кипва и бурно изразява възмущението си. На детето му става забавно и то получава по-голямо внимание от майка си.

Това ще продължи, докато майката не шляпне детето си по дупето. Тогава ще има сълзи, истерия и развалено настроение.

Какво да правим тогава?

Не обръщайте внимание на това как детето се изкачва по дивана, но радостно реагирайте, когато слезе само от дивана.