Веднъж един човек ме попита:
– Защо като погледна в църквата, виждам само болни, бедни и нуждаещи се хора?
На този човек му разказах следната история.
Попитали една муха:
– Има ли наоколо цветя?
Тя отговорила:
– За цветя не зная, но в контейнерите, тора, канализацията е пълно със всякакви неща.
Попитали пчелата:
– Виждала ли си наблизо нечистота и мръсотия?
Тя отговорила:
– Мръсотия? Никъде не съм видяла. Тук има само ароматни цветя в градините и полето.
Мухата знае само сметищата, а пчелата усеща, че наблизо расте лилия и цъфти зюмбюл.
Така са и хората, едни приличат на мухата, а други на пчелата. Едни виждат само лоши неща и нищо хубаво, а други като пчелата съзират само доброто.
Всеки, който се отнася към всичко с предубеждения, вижда всичко откъм грешната му страна, а този, който има добри помисли, не приема лошото казано за някой друг и се отнася с добро към него.

Понятието „Хелат“ е от сферата на изследванията в химията. Именно там тези комплексни съединения на метални йони с полидентантни (имащи няколко центъра донори) лиганди (атом, йон или молекула, свързани с определен център)се използват за концентрация и анализ на различни елементи.

В живота на хората хелати се използват в торовете. За разлика от разтворимите соли на микроелементите, хелатиte се усвоява много по-добре от растения и животни  – 90%.

Ето защо хелатите широко се използват при производството на торове и ултра-модерни витамини.

Кулите гълъбарници са един от акцентите на персийската архитектура. През 16-17 век в Иран масово се развъждали гълъби, а птичия тор използвали за наторяване на земеделските участъци.
За да бъдат задържани пернатите, били построени около 3 хиляди цилиндрични кули, във всяка от които можели да гнездят до 25 хиляди птици.
Гълъбовия тор използвали за отглеждане на дини и краставици. Кулите са били най-добрите гълъбарници в света. Построени са от тухли и покрити с мазилка. Те защитавали птиците от студените ветрове през зимата и осигурявали прохлада през лятото.
Днес в Иран са останали само около 300 кули, тъй като в селското стопанство вече се използват химически торове. Само в някой райони се е запазило наторяването с птичи тор.
Кулите гълъбарници имат внушителни размери. Диаметърът на конструкцията е от порядъка на 10-12 м, а височината около 18 м. Във всяка кула на специални кацалки се събират хиляди гълъби. Конструкцията така е замислена, че големите хищни птици, като ястреби, соколи и врани, не могли да влязат вътре.
Вътре в кулата в шахматен ред са разположени гнездата по цялата височина на стената. В тези малки клетки могат да се установет гълъбите.
Стените на кулите са построени под наклон, така че екскрементите да падат в центъра на кладенец, където специално се сушели. Веднъж годишно кулата се отваряла и се събирал натрупалия се тор.
Интересното е, че строителите са отчели ефекта на резонанса. Ако гълъбите решат едновремено да излетят от кацалките си нагоре, кулата остава цяла.

Изгарянето на остатъци от културите, вреди на почвата, предупреждават експертите. Всеки органичен остатък трябва да се върнем в почвата, а не да се изгаря.
За появата на други органични продукти и подобряване качеството на хранителните вещества в почвата е необходимо растителни остатъци да не се горят, а да се оставят да се разложат. Почвата има много по-активен живот от този, които ние виждаме на повърхността. Вътре в нея стават множество процеси не само от екологична гледна точка, но и в качество на убежища за други живи същества.
Изгарянето на органичните вещества унищожават почвената микрофлора и се губят плодородните ѝ възможности. От екологична гледна точка, растителните остатъци трябва да останат в почвата, за да се обогати количеството на минерали в земята.
От тези отпадъци могат да се правят брикети, които са важен източник на топливо. По рано хората са правели от тях природен тор за подобряване плодородието на почвата.
За съжаление законът не е много суров за тези, които предизвикват пожари чрез изгаряне на растителните отпадъци. Оправданието е, че такива не могат да бъдат заловени. За да се предотврятят тези екологически бетствия, по-добре е хората да събират растителните отпадъци и да ги покриват с листа. Листата могат да бъдат подложени на процес на ферментация и се превръщат в компост, който може да се използва като естествен тор за земеделските земи.

Намиращите се в Северна Африка по време на Втората световна война немски танкисти имали традиция да си носят шепа камилски тор за „щастие“.
Разбрали за това, съзюзниците поставяли противотанкови мини, замаскирани по купчина тор от камила.
След като се взривили няколко танка, германците започнали да избягват купчините камилски тор и да преминават само през проверени такива, край които имало следи от танк.
Тогава съюзниците направили няколко осъвършенствания на тези мини. Поставяли купчинките заедно със следи от танк.