Кулите гълъбарници са един от акцентите на персийската архитектура. През 16-17 век в Иран масово се развъждали гълъби, а птичия тор използвали за наторяване на земеделските участъци.
За да бъдат задържани пернатите, били построени около 3 хиляди цилиндрични кули, във всяка от които можели да гнездят до 25 хиляди птици.
Гълъбовия тор използвали за отглеждане на дини и краставици. Кулите са били най-добрите гълъбарници в света. Построени са от тухли и покрити с мазилка. Те защитавали птиците от студените ветрове през зимата и осигурявали прохлада през лятото.
Днес в Иран са останали само около 300 кули, тъй като в селското стопанство вече се използват химически торове. Само в някой райони се е запазило наторяването с птичи тор.
Кулите гълъбарници имат внушителни размери. Диаметърът на конструкцията е от порядъка на 10-12 м, а височината около 18 м. Във всяка кула на специални кацалки се събират хиляди гълъби. Конструкцията така е замислена, че големите хищни птици, като ястреби, соколи и врани, не могли да влязат вътре.
Вътре в кулата в шахматен ред са разположени гнездата по цялата височина на стената. В тези малки клетки могат да се установет гълъбите.
Стените на кулите са построени под наклон, така че екскрементите да падат в центъра на кладенец, където специално се сушели. Веднъж годишно кулата се отваряла и се събирал натрупалия се тор.
Интересното е, че строителите са отчели ефекта на резонанса. Ако гълъбите решат едновремено да излетят от кацалките си нагоре, кулата остава цяла.

Изгарянето на остатъци от културите, вреди на почвата, предупреждават експертите. Всеки органичен остатък трябва да се върнем в почвата, а не да се изгаря.
За появата на други органични продукти и подобряване качеството на хранителните вещества в почвата е необходимо растителни остатъци да не се горят, а да се оставят да се разложат. Почвата има много по-активен живот от този, които ние виждаме на повърхността. Вътре в нея стават множество процеси не само от екологична гледна точка, но и в качество на убежища за други живи същества.
Изгарянето на органичните вещества унищожават почвената микрофлора и се губят плодородните ѝ възможности. От екологична гледна точка, растителните остатъци трябва да останат в почвата, за да се обогати количеството на минерали в земята.
От тези отпадъци могат да се правят брикети, които са важен източник на топливо. По рано хората са правели от тях природен тор за подобряване плодородието на почвата.
За съжаление законът не е много суров за тези, които предизвикват пожари чрез изгаряне на растителните отпадъци. Оправданието е, че такива не могат да бъдат заловени. За да се предотврятят тези екологически бетствия, по-добре е хората да събират растителните отпадъци и да ги покриват с листа. Листата могат да бъдат подложени на процес на ферментация и се превръщат в компост, който може да се използва като естествен тор за земеделските земи.

Намиращите се в Северна Африка по време на Втората световна война немски танкисти имали традиция да си носят шепа камилски тор за „щастие“.
Разбрали за това, съзюзниците поставяли противотанкови мини, замаскирани по купчина тор от камила.
След като се взривили няколко танка, германците започнали да избягват купчините камилски тор и да преминават само през проверени такива, край които имало следи от танк.
Тогава съюзниците направили няколко осъвършенствания на тези мини. Поставяли купчинките заедно със следи от танк.

Вие не вярвате в Бог, но вярвате в науката, независимо от това, че науката е по-скоро теория на вероятностите. Вероятността този свят да е създаден от разумно същество е трилион пъти повече възможно, отколкото да се е появил от само себе си.
Смятате, че сте по-умни от вярващите, но същевременно мислите, че мозъкът ви се е появил от само себе си.
Ако наистина сте по-умни, как можете да повярвате толкова лесно, че вашите предци са маймуни?
Смятате, че този свят се е появил от произволно съединение на химически елементи, но не сте съгласни, че поема може да се напише от произволно съчетание на букви, а компютърните програми да се появи от произволно подреждане на нули и единици.
Смятате се за воняща купчина тор, но се гордеете, че не сте толкова тъпи, колкото тези, които вярват във вечния живот.
Не искате да изпълнявате християнските заповеди, смятайки, че човек сам трябва да решава, кое е добро и кое лошо. Но в същото време не искате вашата жена да прелюбодейства, сина ви да е пияница, дъщеря ви да е блудница. Не желаете да ви ограбват, да ви лъжат, да ви мразят, да ви убиват ……
Отворете си очите, безумци, и осъзнайте истината!

Живял някога един мъж. Той се славел със своето спокойствие и любов към всичко във света. Всяка работа, за която се захванел се получавала отлично. Уважавали го и често идвали при него за съвет.
Един ден при него дошъл съседът, който много му завиждал. Той бил горд човек.
– Имам всичко в живота, – казал съседът, – но теб те уважават повече. Според теб, аз на кого приличам?
Мъдрият човек се засмял и казал:
– Ти приличаш на слънце.
Завистливият съсед доволно се усмихнал, но на него му се искало да направи нещо лошо на този човек, за това казал:
– А ти ми приличаш на тор. Не разбирам защо идват целия град при теб?
Мъдрият човек нищо не казал, само леко се усмихнал. Това още повече ядосало съседът и той попитал:
– Защо не се обиди от думите ми? Виж ти ме нарече слънце, а аз теб тор?!
– От какво трябва да се обиждам? – казал мъдрият човек. – Който е видял в себе си слънце, той ще го вижда и в другите хора. А този който е пълен с тор, вижда в другите купища от него.