Фитонцидите на чесъна, хряна и червените чушки убиват повечето прости бактерии и низшите гъбички в рамките на 40-100 секунди. По тази причина споменатите растения се явяват отлични средства в борбата с болестите.

Човек може да пострада от финтоцидите. Такива опасни финтоциди притежава дивият розмарин и росена.

Един от най-скъпите фитонциди са етеричните масла от хвойнови дървета, които могат да се закупят от аптеката.

Фитонцидите се явяват един от факторите за естествения имунитет на растенията.

Трябва да се отбележи, че много от иглолистните дървета стерилизират въздуха и убива болестотворните бактерии. Фитонцидите на елата убиват коклюшната пръчица, боровите фитонциди унищожават пръчиците на Кох, причинители на туберкулозата, и червените пръчици. Брезата и тополата убиват микроба на златистия стафилокок.

Хектар борова гора отделя в атмосферата около 5кг фитонциди на ден, а хвойновите гори около 30 кг на ден. Затова иглолистните гори са почти стерилни.

В един изоставен градски парк, в центъра на детската площадка израсна топола. Никой не я бе насаждал. Семенце случайно бе попаднало в парка, покълна и въпреки трудностите, то оцеля и се превърна в стройно дърво.

Целеустремената млада красавица искаше да стане по-прекрасна от всички дървета, които растяха на известно разстояние от нея.

Всяка пролет тополата разпростираше своите клони все по на широко, сякаш се опитваше да прегърне целия свят.

Радваше се на лятото, жадно поглъщаше слънчевата светлина и благодатната дъждовна влага.

Един ден тополата забеляза тънко стъбълце пълзящо по земята.

– Помогнете ми да стигна слънцето, спасете ме, – прошепна то, когато  усети, че някой му обръща  внимание.

Тополата се зарадва, че случаят ѝ давал възможност да направи едно полезно и добро дело. Внимателно подхвана с клоните си слабото растение и го повдигна над земята. То веднага се хвана със своите зацепващи „ръце“ към надеждната опора.

Тополата с удоволствие поддържаше крехкото растение, предоставяйки му своите клони.

В края на лятото, новонастанилият се бръшлян оплете ниските клони на младата топола. В това време си мислеше:

„Трябва да оцелея на всяка цена в този изоставен край. Тук хора отдавна не са идвали, не е като в градините, където те преследват със брадви и ножове. Тук е истински рай за мен“.

И младият бръшлян започна да бърбори непрестанно, за да приспи бдителността на неразумното дърво:

– Толкова много се радвам на нашата среща.Хайде да станем приятели. Аз знам какво става в градините на хората и ще ти разкажа много интересни неща. Виждал съм как хората обрязват дърветата и не им дават да растат. На теб ти е провървяло, защото си попаднала в този изоставен парк. Ако беше в тяхната градина, щяха да те изкоренят и изгорят.

Тополата отговори:

– Да, аз съм много радостна тук, но ми е скучно сама. Нека бъдем приятели.

Бръшлянът се изкачваше все по-нагоре и по-нагоре, продължавайки да разказва страшните си истории:

– Децата чупят клоните на младите дървета. Възрастните режат  старите дървета, когато опират до електропроводите или закриват светлината в техните прозорци.

Тополата слушаше и се радваше:

– Колко съм щастлива, че съм израснала на това безлюдно място, а сега си имам и такъв знаещ другар.

Минаха няколко години. Бръшляна нацяло оплете тополата. Накрая тя разбра, че бе попаднала в алчни ръце и се примоли:

– Не ме задушавай, приятелю, не ми стига въздух да дишам.
Бръшлянът се усмихна и отговори:

– Нали искаше да бъдем приятели? Ти така самоотвержено се съгласи да ми помогнеш ….  Нима не видя какво става с дърветата, които растат далеч от крайградските зони?

Тополата със страх погледна на там и се ужаси. Дърветата или по скоро техните скелети се чернееха сред огромната маса победоносно зеленеещи листа на бръшляна.

Младата топола потрепери предчувствайки неизбежната си смърт. Тя искаше да каже нещо на бръшляна, но се отказа ….. дори не се опита да раздвижи още здравите си клони и да събори лъжеприятеля, а само смирено каза:

– Сама съм си виновна.

Минаха няколко години и тополата се превърна в жалко изсъхнало дърво.

Ако сте се наранили в гората, знайте че тя е пълна с естествени лекарства. Всичко, от което се нуждаете е малко знания за да ги използвате.
От незапомнени времена е известно, че кората на някои дървета има целебни свойства.
Треска, болка в мускулите, остеоартрит, главоболие, менструални болки, артрит и възпаления, включително бурсит, тендинит и наранявания като навяхвания – всички те могат да бъдат лекувани с дози от природния салицин, извлечени от кората на тополата.
През 19 век учените са извлекли от кората на тези дърветата салицин, определяйки го като мощен аналгетик, а след това е продаван като ацетилсалицилова киселина, която ние днес знаем като „аспирин“.
Салицина се съдържа вътре в кората на дървото, между грубата кора и твърдата дървесина.
Миризмата и вкуса на кора от топола е много подобен на аспирин. Можете да сдъвчете част от кората и да я преглътнете с малко вода. Ако не ви харесва да я дъвчете, то кипнете за 10 минути около две чаени лъжички от кората на тополата. От тази напитка можете да приемате 3-4 чаши на ден.
Запомнете! Вземете само толкова колкото ви е необходимо, а останалото запазете непокътнато. Не наранявайте дърветата, като премахвате кората от ствола. Вместо това използвайте малки клонки, така ще намалите вредните последици.

Съществуват бактерии, които са способни да ускорят до 40% растежа на дърветата. Разкриването на механизма води до култивирането на определен вид дървета, както  за биотопливо така и за химическа суровина. Декодирането на полезните бактерии не само ще помогне за осигоряване на гориво на бъдещето, но ще способства за по-ефективното производство на хранителни култури.
Изследователите са открили удивителеният ефект, който тези бактерии оказват на дърветата. Те са успели да намерят няколко вида микроби, които дават мощен тласък на развитието на растението гостоприемник.
Бактериите живеещи в корена на тополата бързо извличат необходимото от това съседство и не се задържат дълго там.
Новият вид дървета под въздействието на откритите „помощници“ ще могат да се отглеждат на непригодни площи, бедни на хранителни вещества, вода и други. Разбирайки как действат тези бактерии може да се стимулира взаимодействието им с дърветата.
Учените са забелязали, че бактериите притежават гени, които дават приемущество на растенията да виреят при недостиг на вещества, при засушаване, повишават устойчивостта им, дори им помагат да растат в токсична среда. Индетифицирани са и гени, които създават агенти защитаващи растенията от гъбични и бактериални инфекции.
Откритите гени произвеждат вещества, необходими за дърветата, които те сами не могат да синтезират. Така наречените фитохормони подпомагат растежа на дървото. Забелязали са , че благодарение на гените, бактериите усвояват необходимите вещества, в това число и захарта, която се отделя от корените на тополата.
Симбиозата между дървета и бактерии е от полза и за двете страни. Например синтеза на фитохормони е в пряка зависимост от подаването на захар от растението гостоприемник.