Мария ровеше в бараката. Бе оставила семената на лавицата, но не ги намери там и започна да преобръща всичко.

Трябваше да ги открие. Ако не ги намери, с какво ще направи разсада?

Изведнъж попадна на една кутия от сода пълна с нещо. Подуши го, но така и не разбра, какво е сложил съпруга ѝ вътре.

Взе кутията и се насочи към дома си.

– Тошо, какво е това?

Мъжът ѝ хвърли небрежен поглед към кутията и каза:

– Това е препарат за унищожаване на плевелите.

– Защо си го оставил тук? – Мария предизвикателно сложи ръце на кръста.

– Е, какво толкова е станало? Кутията беше празна, – реагира кисело Тодор.

– Това е силна отрова, потенциално смъртоносно вещество, – започна назидателно Мария. – Такива трябва да бъдат етикирани, за да не ги вземе някой по грешка.

Тодор се сконфузи, но знаеше, че жена му имаше права.

– Колко често фалшиви идеи, които се представят като добри, идват с надпис: „Токсични, дръж се настрани от тях“? – измърмори под носа си Тодор.

– Надявай се, – усмихна му се заядливо Мария.

– А знаеш ли колко такива идеи са съпътствани със духовен стрихнин?

Мария само въздъхна и нищо не отговори.

– Ако тези токсични идеи останат неоткрити дълго време, – продължи разсъжденията си Тодор, – те неизбежно ще доведат до духовна болест, а симптомите ѝ ще бъдат съмнение, обезсърчение, отчаяние, цинизъм и в някои случаи дори загуба на вяра във абсолютно всичко.

– Продължавай да си играеш с отровите и занапред, – саркастично отбеляза Мария.

– Всички жадуваме за истината, но когато тя се разпространява по неверни начини, става силно токсична, – Тодор започна да развива мисълта си по-нататък. – Трябва да търсим любовта, радостта, мира, търпението, добротата, вярността и самоконтрола като първа проверка за токсичност.

Изобретението металическа тубичка с дозатор и винтова капачка е революционно за времето си.

Преди това нововъведение художниците са съхранявали боите в малки възелчета от свински пикочен мехур или в нехерметични калаени кутии.

В тези възелчета се правел отвор с игла и на палитра се изцеждала необходимото количество боя. Неизползваните бои изсъхвали, а това било изключително разточително и неудобно.

Художници, които работели сред природата, бързали да използват боите, затова работите им се отличавали с по-широки мазки.

Един от първите, който се замислил над опростяване на процеса бил американецът Джон Ренд.

През 1841 г. той патентовал оловна тубичка, от единия край свита, а от другия завършваща със завъртаща се капачка.

Изобретението скоро намерило поддръжници, които не се уплашили нито от високата цена на оловните тубички, нито от токсичността на оловото.

Появата на тези тубички дало тласък в ново направление. Вече не било необходимо да се водят калфи, който да смила пигментите и да приготвят боите.
Всичко можело да се приготви по-рано в ателието или да се купят такива готови.
Първите тубички били направени в Англия и изнесени в Европа и Америка. Те били много търсени, но Ренд не получил за тях баснословни пари.

Участвайки във финансови и съмнителни проекти, той фалирал и бил принуден да продаде патента си, за да изплати дълговете си. Умрял в неизвестност през 1873 г.

Яркият цвят на калинките е предназначен, да прогонва естествените им врагове, преди всичко птиците, които реагират на тези предупредителни сигнали за токсичност на потенциалната жертва.
Калинките са едни от най-любимите насекоми на човека. Чрез изследвания учените са установили, че якрия цвят на калинките, предупреждава, че са отровни.
Колкото е по-ярка буболечката, толкова по-малко е вероятно да бъде нападната от птица.
С помощта на различни методи учените са измерили токсичността на различни видове калинки и са установили, че тези с най-ярък цвят са максимално отровни за птиците.
Така калинките чрез своята украска предупреждават пернатите за смъртна опаснот, ако ги клъвнат.
За това няма да видите птица, която да кълве калинка.

Целата за създаване на такива видове е самите растения да могат да обработват токсичните вещества след сондажи и пробивания в земята. В растението учени поставят ген от мишка, който произвежда антитела към бензопирена. Това е постоянно химическо съединение с висока токсичност. То идва като страничен продукт във водите на сондажни машини и рудниците, която се изпомпва на повърхността.
В момента учените, за да се борят с токсините, в закрити зони правят изкуствено езеро, което изпълват с пръст и засаждат растителност.
Това означава, че замърсената почва се отстранява от обращение, и се очаква създадените растение да ултилизират бензопирен и да я изчистят.
За имплантиране на генните учените ще използват тефрозерис и редица водни растения.
Според експертите, растението с мишия ген ще абсорбира токсични химикали, разтворени във вода, което е от особено значение при очистване на наводнени каменовъглени мини.