Учителката едва вчера провери съчиненията. Всеки бе заел мястото си. Класът стаил дъх очакаше резултатите.
Тя посегна към купа от тетрадки и погледна към Дамян. Погледът ѝ не вещаеше нищо добро.
Момчето се сви на мястото си и забоде поглед в земята.
В напрегнатата тишина, като тътен, изтрещя гласът на учителката:
– Не мога да разбера, как може един човек да направи толкова много грешки?
Рошавата глава на Дамян се надигна, а очите му игриво заискряха:
– Защо един, …. заедно с татко, –  вметна с гордост малкия юнак.

Това е човек с травмирани звукови сензори. Обикновено той се защитава от варварските звукове и от тяхната какафония.
За аутистът най-комфортна се явява тишината. Само в такава благословена тишина се раждат божествени звуци.
Такъв, например, е бил Лудвиг Ван Бетховен, Той е оглушал напълно в края на живота си, но въпреки това не престава да твори. Работите му по никакъв начин не са израз на аутизма.
Може би глухотата му е реагирала на шумовите проявления на обкръжаващия композитора пейзаж.
Повечето от този вид хора обичат да четат. Предпочитат поезията, философията и научната фантастика.
В нощните бдения с отправен взор към звезното небе, край тълпящите светлини от осветителни тела, тези хора получават истинско наслаждение.

Когато човек страда, той остава сам, вслушва се в тишината. Страданието разсейва угризенията, хвърля го в обятията на разкаянието. Но разкаянието не може да освободи човека, защото ще се появи ново безрасъдство, което ще прогони разкаянието и ще предизвика гняв.

Но аз съм роб на Господа. Чрез своите заповеди, своята благодат Той подлага живота ми на опасност. Но вярата ми в Него, изгонва ужаса, който изпитвам.

С Него живея извън пределите на този свят, подпомогнат от вярата.

Вярата започва там, където свършва разума.

Независимо, че моя съсед беше по-възрастен, ние бяхме приятели. Той беше майстор, дограмата си направи съвсем сам. Ако трябваше нещо да се изпили или да се пробие отвор, аз отивах при него. А ако нещо трябваше да се поправи в електрическата част той идваше при мен.
След банята в събота често сядахме и си приказвахме. Освен мен в цялото село идваха ту за помощ, ту за инструмент.
Веднъж отидох при него. А той замислен…и от време на време поглажда плешивото си теме.
Накрая каза:
– Знаеш ли, съвсем започнах да остарявам. Изглежда склероза ме е налегнала. Преди една седмица, някой взе брадвата на заем и обеща на следващия ден да я върне, но кой беше не помня. А брадвата я няма! Ако не ми я върне в скоро време, аз отивам на кино.
– Не се тревожи, – опитах се да го успокоя, – разпитай, ще я върнат.
– Ти какво, – замаха с ръце той, – нима не познаваш нашите хора? Ако призная, че съм забравил на кого съм дал брадвата, направо я отпиши. Ако беше някой друг инструмент, можех да взема от някой друг, но брадвата е нужна на всеки. Опитвах се да си спомня, прехвърлях минали събития в главата си, но не се сетих. Голям склеротик съм станал. Убий ме не помня! Не, да ходя и да питам, това ще влоши нещата. Тук трябва да се приложи друга стратегия психологическа. Ти за брадвата на никого не казвай, аз до довечера ще измисля нещо.
Дойде вечерта. Топла и спокойна лятна вечер. Всичко е толкова тихо, че се чува как котките мяукат и патките крякат от близката ферма. Изведнъж тишината се наруши от силния вик на съседа:
– Ей,,….ах ти! Ще даваш ли брадвата или не? Две седмици минаха, а за ден я взе! Аз всичко помня! Утре да я донесеш!
На сутринта му се извинили и му върнали брадвата.
Ето на това се казва психологическа стратегия!

Гълъбите са помогнали на учените да открият още една система за ориентиране при животните.
Феноменалната способност на птиците да се ориентират в дадена местност е добре известна. Смята се, че те имат цял арсенал от „компаси“, като се почне от силно зрение и се достигне до магнитно чувство.
Но даже ако притежаваха съвкупността от тези способи, не може да се обясни, как пернатите намират пътя за дома в местност, в която никога не са били.
За да се обясни тази особеност на птиците, трябва да се прибави и друго тяхно умение – ориентиране по инфразвук.
Изследователите отдавна подозирали, че инфразвука играе голяма роля в птичата картография, но до сега никой сериозно не се е занимавал с това.
Повод за такова изследване дало изчезването на ята гълъби, които летели през 1997 г. през Ламанша в Англия.
Джонатан Хагструм забелязал, че маршрута на птиците съвпадал с този на самолетите на „Конкорд“. Самолетите преодолявали звуковата бариера, когато гълъбите се намирали над пролива.
Дълговълновите инфразвукови вълни възникват при сблъсъка на мощните водни маси от океана с въздуха или земята, при земетресения или при антропогени фактори, като например свръхзвуков самолет. Тези инфразвукови вълни се разпространяват на големи разстояния, но процеса зависи от терена, през който преминават, а също и от климатичните особености, като температурата на въздуха и посоката на вятъра. Може да се предположи, че птиците използват това поведение на инфразвука вместо карта на местността.
За проверка на тази хипотеза Хагструм събрал данни за пътуванията на гълъбите. Птиците били пускани от три различни места, а след това се оценявало колко бързо се връщат по домовете си. Оказало се, че от една „точка на пускането“ има постоянен проблем. Гълъбите се губели или се отклонявали много от прекия маршрут.
Изследователите построили модел на разпространението на инфразвука във въздуха в проблемната тока.  Оказало се, че гълъбите преминават през област където е налице акустична тишина място, където звуковите вълни не се разпространявали.
Интересното е, че при този полет на птиците, всички птици се върнали, но тогава имало изключителни температурни условия, които помогнали на гълъбите да се ориентират.
Изглежда птиците не са единствените, които се ориентират по инфразвуковата карта на местността. Възможно е такъв инфразвуков слух да притежават и много други животни, като жирафи, тигри и окапи. Делфините и слоновете използват инфразвук  за комуникация.