В Законодателството на Европейския съюз за плодове се смятат доматите, ревен, морковите, сладките картофи, краставиците, тиквите, пъпешите, динята и джинджифила.
Този закон позволява легално да се произвеждат и изнасят, произведените от тези растения консерви и конфитюри, които според правилата на Евросъюз, могат да бъдат направени само от плодове.
Още от времето на Чингизхан е съществувал интересен метод за преодоляване на широки реки. Всеки войн е имал мека обработена кожа от козел или теле, по краищата на която през дупчици минавало здаво и тънко въженце. В кожата слагали дрехите и оръжието, след което война затягал въженцето. Получавал се голям добре затворен чувал, пълен с въздух.
Обикновенно връзвали чувала за опашката на бойния кон и плували държейки се за него. Израстнали край буйни реки, монголите лесно преодолявали по този начин всякакви водни прегради по пътя си. От тях някои казахи са заимствали споменатия метод.
Но основната маса казахи, от стари времена са използвали съвсем друг начин. Те вкарвали във водата освободените от товар коне наведнъж, като най-отпред пътували най-опитните и силни животни. В средата, пазени от майките си, прекосявали водата жребчетата. Хората правели салове от камъш и върбови клони и само малка част от тях използвали надути бичи стомаси и изсушени тикви.
При изследване на един от районите на Москва, била открита най-старата постройка извън стените на Кремъл. Това бил зимник за съхраняване на консерви от месо, плодове и зеленчуци.
През XVI век от този „хладилник“ се е подавала храна на редица руски царе.
Когато специалистите проникнали в дървената колиба и слезли надолу по боядисаните стълби, стигнали до мазе, където имало консерви с кисели краставички и редове от тикви и ябълки.
В архивните документи намерили стари планове на местността. От тях се разбрало, че през 1598 г. наблизо се е намирал дворецът на Борис Годунов.
Това място Годунов е получил като подарък от сина на Иван Грозни. По заповед на Борис Годунов бил построен манастир. Днес от него е запазена само църквата Света Троица. Може би тогава е построен и зимникът играещ роля на „хладилник“.
В хладилниците наречени по това време ледници или зимници са се съхранявали риба, птици, зайци, лосове и диви свине. На куките висели шунка и свинско месо. По рафтовете имало варено говеждо месо или печени кокошчици, а на пода стояли големи съдове пълни с кисели краставички, гъби, зеле, червени боровинки и ябълки.
Настоящите собственици на историческия „хладилник“ се хвалят с неговите качества. Дори картофите в това помещение остават сухи и се съхраняват добре до пролетта. А каква да е консерва или зимнина тук се запазват много по-добре от кой да е обикновен хладилник.
В продължение на повече от 400 г. този исторически „хладилник“ се е използвал винаги по предназначението си.
Традиционно през есента се събира урожая, но какво ще правиш ако твоята градина не е родила нищо?
Отговор ни дава творчеството на стъкларите Майкъл Кон и Моли Стоун, които не се предали в такава ситуация и вместо липсващите плодове в градината поставили подобни, само че от стъкло.
Всичко започнало през 1991 г, която е белязана с много студено и мъгливо лято. Тиквите внимателно посадени от Моли не родили нищо, а на нея толкова много й се искало да види ярко оранжевите плодове в градината си.
Тогава тя се отправила към работилницата си, където заедно с Майкъл Кон решили да коригират ситуацията. Как е завършило всичко, можете сами да се досетите. Стъкларите решили да направят саморъчно направени тикви от стъкло.
Те ги изнесли в градината. Така се получило съчетание на полупрозрачно стъкло с природата. Експеримента се оказал толкова успешен, че авторите продължили да ги правят и в бъдеще, като усложнявали естествените форми и цветове, създавайки уникални произведения на изкуството.
Стъклото е живо и движещо се, за това процеса на работа с него напомня на танц, а крайния резултат е запис на застинало танцово движение.
Когато авторите на проекта се занимавали с планиране на градината си, засаждали предимно широколистни растения, а със стъклените плодове допълвали картината.