Евгени беше известен вече писател. Той пристигна в града и смяташе да започне новата си книга.
Но нещо му прилоша, изгуби съзнание, а когато дойде на себе си не знаеше кой е и къде е.
В този нещастен ден Игнат минаваше по улицата, както обикновено и видя бездомен човек. Дрехите му бяха скъсани, а на краката си нямаше обувки.
Времето бе много студено и Игнат се съжали над човека, съвестно му бе да го остави на студа, а скоро щеше да дойде нощта, когато температурите се понижаваха още повече.
Той го подхвана под мишниците и го заведе в дома си.
– Как се казваш? – попита го Игнат.
Мъжът вдигна рамене, което много изненада младежа.
– Как попаднахте на улицата, в това студено време?
Мъжът отново вдигна рамене.
Игнат усети, че тук има нещо друго, което му се изплъзваше, но за това реши да мисли по-късно.
Той даде на мъжа дрехи и му предложи храна. Бездомникът се нахвърли към нея и започна да поглъща големи залъци хляб, натопени в яденето.
След това Игнат му зададе още няколко въпроса, но отговор не получи.
– Явно този човек е получил инсулт, като дядо Димо на село и за това нищо не помни, – мислеше си Игнат. – Трябва да му помогна, да намери близките си и тогава може би ще си спомни.
Игнат седна пред компютъра си, помести снимка на бездомника в една от социалните мрежи и разказа как го е намерил.
Хората се отзоваха бързо и пишеха на младежа:
„Какво можем да направим за него?“
„Абсолютно нищо ли не помни, поне името си?“
„Дали има близки?“
Въпроси , предположени и догадки непрекъснато се въртяха из чата.
Изведнъж се появи съобщение, което бе по-различно от тези, които до сега бяха писали.
„Много ми прилича на Евгени Храмов. Ако наистина е той, би трябвало да сте чели поне една негова книга. Доста интересно пише.“
Това съобщение раздвижи още повече нещата. Някои предложиха да се обадят на жена му или децата му, ако има такива.
И наистина се обадиха в дома му. Отговори им притеснен женски глас:
– Евгени замина за град К. , да пише поредната си книга , но не се е обаждал, а и в хотела го няма….. От два дена се мъча да се свържа с него…
– А по мобилният му телефон не звъняхте ли?
– Той е против такава техника и няма мобилен, говори само по обикновен телефон, – обясни жената.
Тогава ѝ разказаха за дебатите в Интернет относно един премръзнал човек на улицата. Жената веднага пожела да види снимката.
Когато включи компютъра си и видя бездомника, извика:
– Евгени, мили мой, какво е станало с теб?
След това всичко се разви много бързо. Писателят бе прибран в дома си, а лекар установи, че е преживял инсулт и за това бе загубил паметта си.
