В тази ферма не отглеждат зърно. Когато чуете думата ферма, ранчо, каква е асоциацията ви? Крави, каубои или зърнени култури.

Известно ранчо в Тексас е необичайно място, даже ужасяващо.

Това е ранчото на мъртвите. На това място се намират 50 трупа, които са били подарени и докарани от различни краища на света.

За какво им са тези трупове?

Центърът по съдебна антропология спонсорира това ранчо за изучаване на трупове. Това ще помогне за изследване на процесите на разложение на трупове, което ще улесни разкриването на престъпленията.

За тези изследвания е била необходима територия от 100 кв.километра. Директорът на този изследователски център до толкова се е увлякъл, че разбрал какво растение на какъв труп расте.

Разбира се посетителите на тази ферма няма да останат с добри впечатления, но това е един голям принос за разкриване на престъпленията.

Такава работа не доставя удоволствие, дори е вредна за здравето, но тя е отлично оръдие в борбата с престъпността.

Ранчото е място за научен подход към труповете.

Вместо билети ще се използва интелектуална система, разпознаваща лица.

Първоначално отказа от билети ще се проведе като експеримент в парка Вужене. Този парк е известен сред местните жители и туристите, тъй като на негова територия се намират десетки невероятни забележителности.

В близко бъдеще на входа на парка ще бъде поставена специална рамка и щанд с таблет. Когато посетителят мине през тази рамка, система в автоматичен режим ще разпознае лицето му и ще определя дали може да посещава една или повече от забележителностите.

Трябва да се отбележи, че разпознаването продължава 0,6 секунди, а точността на резултата достига 99.77%.

В бъдеще, разработчиците планират да я прилагат по-широко в ежедневието. Например, такива рамки ще бъдат инсталирани в туристически обекти и в търговски центрове.

Всъщност, това е напълно възможно, след като технологията за разпознаване на лицето може да замени традиционните билети и тези в транспорта.

Градът от XVII по XVIII век е бил един от центровете на търговията с роби в региона.

Трябва да се отбележи, че от средата на XIX век, търговията с роби е била обявена извън закона и градът започнал да запада.

Тогава султанът преместил столицата си от Маската в Занзибар.

Минималната температура в града никога не е падала под 11 ° C.

Последната отвъдморска територия на султаната на Мускат и Оман е град Гуадар, разположен на брега на Белуджистан.

През 1958 г. султан Саид бен Таймур е продал този имот на правителството на Пакистан за 3 милиона риала, около 8 милиона долара.

Библията ни учи, че ние, като вярващи, трябва да спечелим нови души, докато Исус дойде.

„Да завоювам или да окупирам“ е военен термин, който означава да овладеят или контролирам победените войски и територии. Ако искаме да се направи това ефективно, повечето от нас ще трябва да признаем, че Исус вече е спечелил.

И това е така. Сатана е претърпял вече поражение. Той е победен на Голгота. Не ние трябва  да се защитаваме, а той.

Нещо повече, Исус ви е дал Своето оръжие и меч, за да държите победения дявол на мястото му.

Може да си слаб или кльощав, но ако се подчинявате на Бога, дяволът ще бяга от вас.

Дръжте дявола в такова положение, в което противникът само да се защитава и завоювайте нови земи и люде, докато дойде Исус.

Ники си почиваше у дома след учебните занятия. Изведнъж чу страшно пращене и експлозии, които приличаха на фойерверки. Той гледаше филм по телевизията, но този шум силно го обезпокои.

„Тези фойерверки – помисли си юношата. – са взривяващи се шисти. При дядо Васил има пожар“
И той хукна със всички сили към съседната къща, където сам живееше 64 годишен старец. Огънят бе вече обхванал тавана.

Дядо Васил се готвеше да си ляга, той не подозираше изобщо какво го очаква.

Ники влетя в стаята му и извика:

– В къщата ти има пожар. Бързо излизай навън!

– Ники това поредната ти шега ли е?

Но Николай настойчиво започна да го дърпа за ръката навън. Някой от другите съседи бе звъннал в пожарната.
Пламъците жадно обхващаха нови територии от тавана, но струята от маркуча на пристигналата пожарна кола, спряха поглъщащия огън, който бе готов бързо да изпепели старата къща.

Всички поздравяваха Ники и го потупваха по рамото:

– Ти си истински герой!

– Направих това, което би направил всеки, – отвръщаше на похвалите младежът.

– Не се ли уплаши? – попита го чичо Горан.

– В този момент изобщо не мислех за опасностите, – каза Ники, – тичах, защото не можех да остава в беда дядо Васко. Радвам се, че нищо му няма и той се чувства добре.

– Благодаря ти, синко, – с насълзени очи го прегърна дядо Васил, – а аз не ти повярвах….