Човешкият живот е непредсказуем. Въпреки, че той ни изглежда твърде жесток, понякога в него се случват чудеса.
Деница донесе тримесечната си дъщеря Катя в болницата. Тя бе много притеснена.
– Детето ми има висока температура, – каза майката на лекаря.
– Елате да запишем данните на детето, – каза лекарят.
Катя увита в одеяло остана сама в стаята.
В това време Лена се движеше съвсем тихо из болницата. За да не се набива на очи, тя бързо облече една бяла престилка. Който и да я погледнеше, щеше да си помисли, че е медицинска сестра.
Лена видя бебето оставено в стаята, бързо го грабна и напусна болницата. Тя качи Катя в колата си и я откара на стотина километра далече от мястото, от където я бе взела.
Лена не можеше да има деца, а мъжът ѝ искаше непременно да си имат поне едно дете.
– Ако и тази година не забременееш, – беше я заплашил мъжът ѝ, – ще те напусна.
Тя успя някак да го залъже, че е бременна, а когато настъпи време да роди, му каза:
– За да не загубя детето, ще отида при майка ми да родя. Там въздухът е по-чист, а не като този тук в града.
– Щом смяташ, че е по-добре за детето, – бързо се съгласи мъжът ѝ, – иди. Имаш ли нужда от някаква помощ?
Лена поклати глава.
– Моля те, не ми звъни постоянно, не искам нещо да се обърка при раждането. Когато родя веднага ще ти се обадя.
И тя замина……
Така откраднатото бебе Катя стана дете на други родители. За нея много се грижеха. Баща ѝ във всичко ѝ угаждаше. Тя бе неговата любимка.
А родната ѝ майка пусна хиляди обяви със снимки на момиченцето си. Деница дълго се молеше със съпруга си:
– Господи, моля те върни ни дъщеричката.
Когато Катя стана на 16 години, в новото семейство тя се казваше Наталия, забеляза, че не прилича на никого от родителите си. Същата година забременя. За да оформи попечителство върху своето бъдещо дете, тя трябваше да покаже акт за раждане.
Когато попита майка си за този документ, Лена я излъга:
– Някъде съм го забутала и не знам точно къде е.
Наталия не остана със скръстени ръце, а се разрови в документите на майка си, разбира се тайно. Намери акта си за раждане и бързо го занесе в съответното учреждение.
– Вашият документ е фалшифициран, – казаха на Наталия от там.
Лена бе привикана да даде обяснение за фалшивият акт за раждане.
– Аз не съм биологичната майка на Наталия, – призна Лена, – но истинската ѝ майка я остави и никога няма да се върне за нея.
Наталия не ѝ повярва. Тя намери свои снимки като бебе и ги изпрати В Центъра за изчезнали деца. От там ѝ изпратиха сведение, че през същата година на Деница Христова е изчезнала тримесечната ѝ дъщеря от болницата.
Наталия бързо се свърза с Деница. Чрез ДНК тест, се установи, че Деница е истинската майка на Наталия.
След толкова много години най-накрая майка и дъщеря се събраха, а Лена бе осъдена на 12 години лишаване от свобода, за отвличане на дете.
Понякога човек остава в безизходна ситуация. Единственото, което му остава е да се надява и да вярва. И често вярата се възнаграждавана.
Новите материали са изключително по-яки от обичайните, те са усилени с кевлар и фибростъкло. Представени са от компанията 3D Hubs.
