В близките дни любителите на астрономията ги очаква завладяващо събитие.
Според съобщението на учените на 26 януари на много близко разстояние от Земята ще прелети астероид 2004 BL86. Разсроянието може да достигне до 1,2 милиона километра, което много експерти смятат за критично.
Диаметърът на астероида е 400-1000 метра. Той отлично ще се вижда в Северното полукълбо. Когато максимално се сближи със Земята астероидът ще се движи с 160 ъглови секунди в минута.
Учените смятат, че това е много интересен обект за наблюдение, само да се намираш по-близо до някой телескоп. Въпреки че някои експерти твърдят, че за това е достатъчен по-мощен бинокъл.
Като цяло, тази година Земята я очакват интересни астрономически събития.
През есента от едната страна на Слънцето ще има малък парад, в който ще се подредят Юпитер, Марс, Меркурий и Венера.
Освен това ще има две слънчеви и две лунни затъмнения. А да не забравя и метеоритния дъжд.
В началото на декември може да се наблюдава звезния поток Геминиди. В Перм най-добре ще могат да наблюдава метеоритния дъжд, скоростта на които ще  бъде 100 звезди в час.

Американската космическа агенция определи астероид, на който, например, след десет години ще полетят астронавти.
С помощта на телескопа Spitzer учените са открили, че диаметърът на небесно тяло с обознаение MD 2011 е 6 метра, а теглото – 100 тона.
Астероидът има много ниска плътност, за това изследователите смятат, че е кух или или се състои изцяло от купчинки с малки камъни, държани заедно от гравитацията.
НАСА планира да пусне автоматиен апарат, който да улови астероида в специална мрежа, а след това с нея да го „довлече“ на устойчива орбита около Луната. До средата на 2020 г. се планира да се разработи пилотиран космически кораб, който впоследствие ще бъде изпратен на астероида. Решението дали това ще е точния астероид за сега не е оконателно.
Експерти отбелязват, че в списъка са номинирани още няколко астероиди, а списъкът може и да расте. Окончателното решение ще бъде взето до края на 2014 година. Според заместник-директор на НАСА, Уиляма Герстенмайер, проектът ще стане част от подготвителните пилотирани полети на дълги разстояния. В допълнение се очаква, че проучването на астероида, ще гарантира безопасността на Земята от астероидни заплахи.

През 1931 г. по време на посещението си в обсерваторията „Маунт Уилсън“ Анщайн за първи път се срещнал с Хъбъл.

Когато се убедил, че вселената наистина се разширява, той нарекъл своята космическа константа „най-голямата ми грешка“.

Все пак по-нататък се установило, че грешката на Анщайн не е достатъчна, за да разклати основите на космологията.

Докато развеждали съпругата на Айнщайн из огромната обсерватория, ѝ обяснили, че гигантския телескоп се използва за определяне формата на вселената.

Госпожа Айнщайн невъзмутимо казала:

– Мъжът ми прави това на обратната страна на пощенски плик.

Астрономите от Масачузетския технологичен институт са открили с телескопа „Кеплер“ екзопланета, която прави пълен оборот около звездата си за 8,5 часа. Това е една от „най-бързата“ известни до сега, със земна маса, планети.
Планетата, наречена Kepler 78b, се намира на 700 светлинни години от Земята. Тя се движи по орбита 40 пъти по-малка от орбитата на Меркурий – радиусът на орбитата е само три пъти по-голям от радиуса на звездата. Екзопланетата винаги е насочена към звездата само с едната си страна, температурата на която, според изчисленията на физиците, е около три хиляди градуса по Целзий. Очевидно е, че повърхността й е постоянно покрита с не изстинала лава.
За откриването на Kepler 78b, учените са направили промени в процедурата за откриване на яркостната характеристика при попадение, която обикновено говори за транзит на планета на фона на звездите.  Създаденият от авторите алгоритъма е специално насочена към намиране на бързо въртяща се маса на планета от земен тип. Алгоритъмът е позволил на учените не само да уловят сигнал, което показва наличието на извън слънчеви планети, но и да видят данните в пиковата светлината на самата звезда. Този пик, според учените, може да е в резултат от отразяване на светлината на звездата или активна радиация от горещата повърхност на Kepler 78b.
За търсене на планети телескоп „Кеплер“ използва така наречения метод на транзит. Това предполага търсенето на периодични спадове в яркостта на звездите, които се дължат на преминаването на планети през диска на звездата.
По време на работа, „Кеплер“ непрекъснато е наблюдавал сиянието на около 150 000 звезди в тесен прозорец на небето до съзвездието Лира. През май, на телескопа е отказал втория жироскоп, в резултат на което прибора е престанал да получава данни. Но „Кеплер“ е събрал много информация за светимостта, така че астрономи могат да продължат да търсят нови екзопланети в архивираните данни.

Галилео Галилей не е бил само астроном и физик, той се е специализирал в изучаването на законите на механиката.

Анализът на неговият телескоп, проведено от израелски физици, показва развитието на великия учен в новаторски за времето си, оптични теории.

Авторите на новото изследване показват, че Галилей не е първият учен и конструктор на оптични инструменти. Но внесените от Галилео изменения в конструкцията дават възможност за увеличение на образа 21 пъти повече, отколкото в направените телескопи до тогава. Освен това, италианския учен е измислил как да регулира отвора на телескопа, това се използва днес при фотообективите за регулиране на блендата.

Специалистите от университета на Хайфа в Израел смятат, че всички тези постижения нямаше да бъдат възможни без пробив в разбирането на законите на оптиката. А простият метод на пробата и грешката, за радикално подобряване на телескопи, не би бил достатъчен.

Използването на по-съвършен телескоп позволило на Галилей да открие луните на Юпитер, фазите на Венера, кратерите на Луната и петната по слънцето. Освен това той е забелязал неправилната форма на Сатурн.

Телескопа на Галилей дава 32- кратно увеличение.