Много хора вярват, че електромагнитните вълни, излъчвани от всички видове електронни устройства, лошо влияят на организма, те причиняват болка и различни заболявания. Синдромът на електромагнитна свръхчувствителност (SEG) е наричено заболяването свързано с тези явления.
Но дали то съществува в действителност?
Повече от 3 милиона души вярват, че те страдат от свръхчувствителност, заради това, че при тях се появява алергии към микровълнови печки и радиовълни, които излъчват електронни устройства: мобилни телефони, телевизори, компютри и дори WiFi-рутери.
Такива устройства са източници на нейонизиращи радиационни излъчвания, които имат твърде ниска честота, за да причинят вреда на човек. Въпреки това, на хората страдащи от SEG им се приписват симптоми при облъчване на ниско ниво като главоболие, сънливост, гадене, дори усложнения при дишане и парализа. Въпреки това, те се опасяват, че радиацията може да причини рак и психични разстройства.
Здравните организации в САЩ, Великобритания и Европа твърдят, че до сега не са могли да докажат връзката между електромагнитните вълни на технически устройства и изброените симптоми.

Мария седеше на дивана, сложила крак върху крак. Тъмно кестенявата ѝ коса падаше върху лицето и хвърляше сянка върху бузите, челото и устните ѝ. Върху бледосинята си рокля тя съсредоточено нанизваше причудливи и менящи цвета си мъниста.
Това би била една прекрасна картина, ако в нея нямаше известно напрежение, едва доловимо във въздуха. Тодор веднага го усети щом влезе в стаята.
Той не обичаше тези моменти. Тодор много обичаше Мария, но тези нейни промени го плашеха. Тя от весела и ласкава се превръщаше в мрачна статуя. Най-страшното беше, че в такива моменти Тодор не знаеше какво да прави. Докосваше я, а тя стоеше като очуждена. Всяко докосване предизвикваше напрягане у нея.
А когато погледнеше Тодор в очите, той усещаше мълчалив и тих укор или още по-лошо, някаква далечна неземна тъга. Фразите ѝ обикновено бяха едносрични. Тялом беше в стаята, но в действителност я нямаше там.
– Мими, какво те притеснява? – най-накрая Тодор реши да наруши тишината.
Мария повдигна вежди в недоумение и едва каза:
– Всичко е наред.
– Да отидем да изпием по едно кафе, да се разходим, – с малко по-весел тон предложи Тодор.
Тя само повдигна рамене, изразявайки безразличие. Отново замръзна и забрави за неговото присъствие.
Тодор нервно закрачи из стаята, влючи телевизора с желание говорът да разкъса тягостната тишина.
Той тръгна към прозореца и се замисли. Вече от 5-6 години бяха заедно. Толкова много се обичаха, отношенията им бяха нежни и искрени и никога не им бе скучно, когато бяха заедно. Винаги имаха какво да си кажат. Но тези пристъпи на меланхолия го събаряха.
Какво ли става в главата ѝ? В такива моменти Тодор изпитваше раздразнителност, неразбиране, съжаляваше я, чувстваше собственото си безсилие, а понякога изпитваше неприязън.
На него му се искаше да си върне веселата и безгрижана Мария. Желаеше да я хване за раменете, да я разтърси леко и да ѝ каже:
– Остави всичко това! Не се разкисвай! Всичко ще се оправи.
Но той знаеше от опит, че това не помага. Това състояние може да отнеме различно време, кога повече, кога по-малко… единствено можеше само да чака.
Тодор я погледна, тя все още седеше на дивана. Изведнъж някаква изненадваща нежност нахлу в него. Той дойде до нея, седна на дивана. Прегърна я, притисна я нежно към себе си и я целуна по главата. След известно време почувства как тя се отпусна в обятията му, а ризата му се намокри на рамото….
Той я галеше по главата, а тя все по-силно се притиакаше към него. Мънистата, като ярки дъждовни капки се посипаха по пода.
– Всичко ще се нареди, ще видиш, – нежно ѝ шепнеше той, – аз съм с теб не бой се…..

Едно проучване, проведено от изследователи на Университета в Калифорния, Лос Анджелис, е доказало, че едно дете, което прекарва най-малко пет дни без мобилен телефон, компютър и телевизор, подобрява социалните си умения.
„Много хора смятат, че най-голямото предимство техническите приспособления имат в образованието“ – казва авторът на изследването Patricia Greenfield. – Въпреки това, малцина се замислят за последствията. Всеки си мисли, че разпознаването на човешките емоции е естествена човешка способност, но тя трябва постоянно да бъде тренирана“.
В проучването от Patricia участвали 51 деца. Всички деца са били закарани до лагер в природата и  били разделени на две групи: в едната било забранено да използват всякакви джаджи, всичко останали им било позволено.
Няколко дни по-късно, учените са провели изследване, при което децата били помолени да отгатнат емоциите на снимки и във видеоклиповете. Групата, която не използвате джаджи, се справили добре. Но втората група имат затруднения с възприемането на емоциите на другите хора.
Това проучване е доказало, че едно дете, което прекарва най-малко пет дни без мобилен телефон, компютър и телевизор, подобрява социалните си умения.
„Вие не ще бъде в състояние да разберете невербални емоционални сигнали от големия екран, както бихте го направили лице в лице с друг човек, – казва един от учените. – Ако не се практикува живо общение, можете бързо да загубите най-важните социални умения.“

Неочакван гост се е появил в индийския парламент. В сградата, за да избяга от дъжда, се вмъкнала цивета – малко хищно зверче от семейство циветки, което още се нарича малайска палмова цивета.
При влизането животното се намерило в парламентската библиотека. Неговата поява предизвикала паника в охраната на комплекса. Те трябвало да извикат на помощ еколози от обществената организация Wildlife SOS, които хванли циветата и я изпратили при ветиринар.
Факт e, че животното е било уплашено хора, не по-малко, отколкото те от него, за това животинето се скрило под телевизора. В крайна сметка то получило дехидратиране и сега му се оказва ветеринарна помощ.
Това е втория случай за изминалта седмица, когато диви животни се оказват в здание, спасявайки се от проливния дъжд, който е характерен за северната част на Индия през юли-август.
На 24 юли еколозите трябвало да извадят от авиобазата на военно въздушните сили на Индия в Тугхлакабаде питон. Тогва двуметровото влечуго изпълзяло в сградата и се свило под масата.

Това, което е предназначено за вас от Бога в живот ви е много повече от това, което можете да си представите.
Огледайте се наоколо и вижте, че светът е изпълнен с хора, живеещи далеч под възможностите си. На тях им пречат чувството за вина, фалшиви предрасъдъци и ограничения, страх от провал и осъждение, …..
Животът винаги ни дава шанс да станем по-добри, от това, което сме в момента. Най-доброто е създадено и нaправено за нас. Просто трябва да позволим то да стигне до нас. Кой освен вашето съдействие в това ще направи животът ви по-ярък, радостен и щастлив?
Не бягайте към телевизора и не изключвайте мозъка си.
Съвременият човек е много заангжиран. В живота си, той постоянно бърза нанякъде, без да разбира на къде и защо.
Спрете и помислете, какво трябва да направите, за да стане животът ви малко по-друг.