Британски пенсионерка Гертруд Хиндли, която скоро е отпразнувала 103- та си годишнина, разкри тайната на дълголетието си. Според нея, това е отсъствието на телевизор.
„Всички мои приятели имат телевизор, но аз не искам да го имам. Просто искам спокойствие и да си почина“ – обяснила Гертруда.
Хиндли не гледала нито едно предаване по телевизията. Тя не е наблюдавала нито една коронацията на кралица Елизабет II, убийството на Джон Ф. Кенеди, кацането на първия човек на Луната, нито падането на Берлинската стена. Атентатът от 11 септември също премина без нейното внимание.
Вместо да гледате телевизия, Хиндли се грижела за възрастни хора. Също така през 1970 г. Хиндли помогнала за създаването на регионален приют за животни и значителна част от времето ѝ било посветено на тях, за това тя нямала време да гледате телевизионни програми.
Гертруд Хиндли все още няма свои деца и живее в старчески дом. Племенникът й Ричард Хиндли потвърди, че „тя никога не знаеше какво се случва в света.“
„Мисля, че затова толкова дълго е живяла. Тя никога не се е вълнувала, заради новините в света“, – казал той.

Това се случило през 70-те години на миналия век. В СССР докарали група африкански младежи, за които съветския народ знаел, че закусват с човешка плът
Настанили ги в един пионерски лагер. За да просветят новодошлите поставили в общите палатки телевизор.
Тъмнокожите момчета и момичета проявили жив интерес към тях. Постоянно сочели с пръсти по екрана и особено се заинтересували от устройството за превключване на програмите.
По-късно се оказало, че те за първи път виждали черно-бели телевизори …

Лили бе перфекциониска във всяка сфера от живота си. Беше маниачка  на тема чистота. Изключително действена. Тя имаше големи амбиции и смелост. Смяташе се за преуспяла жена. Независимо от постигнатите успехи, често имаше чувство, че се е провалила.

Често си повтаряше:

– Аз съм щастливо самотна и добре, че не съм нещастно омъжена, – но сама не си вярваше.

Радваше се на скъпите си дрехи, мебели, с които бе натъпкала апартамента си. Галерията ѝ от картини на съвременни художници набъбваше. Но всичко това не компенсираше самотата ѝ.

– Готова съм да се откажа от всичко, само да не се налага да давам обяснение на някой друг, за да не бъде сама и да не се чувства изоставена, – често мрънкаше на приятелката си.

Имаше бляскав социален живот, само че тя не искаше това.

Можеше да прави каквото и когато ѝ се искаше. Да харчи собствените си пари. Имаше ангажименти планирани месеци наред. Често пътуваше до Париж, Милано, Рим…… Беше член на разни асоциации, сдужения и клубове.

Искаше да си намери мъж, който да се съгласи с нейни начин наживот. Само че не за такъв живот мечтаеше тя, изискващ високо самочувствие. Лили мечтаеше за топлина и близост.

Избягваще самотните почивни дни. В събота ако нямаше някакви срещи с познати, изпадаше в отчаяние, а вечерта вече беше депресирана.

Тогава сядаше пред телевизора и си казваше:

– Няма да се предам, – а малко по-късно, когато бе преполовила чашата с вино пред себе си, се усмихваше. – Дали да не дам още един шанс на Марко, вместо да го изхвърля нацяло, заради извънбрачната му връзка.

Дълбоко в себе си знаеше, че е безмислено.

– Той е като котарак, – спомни си тя умилкванията му.

Разводът много я нарани и ѝ причини много повече болка и мъка, отколкото изневярата.

По- късно имаше една неудачна връзка с някакъв, който я заряза заради някакво 18 годишно момиче.

– Изглежда умея да привличам само гадняри, – бе споделила един път с приятелката си.

Не бе домошарка. Не искаше да има деца. Но и не желаеше да се обвърже с мъж, който има друго семейство.

От време на време допускаше мъже, които ѝ харесваха или ѝ се струваха интересни, но нито един не можа да привлече истински.

За нея счетоводителите, банковите мениджъри и адвокатите бяха синоним на стабилни, разумни и предани мъже.

Притискаше я самотата. Не искаше да живее повече сама, но желаеше да има и сигурност.

– Какво става с мен?  – плачеше често тя. – Завържа нова връзка и дори в началото усещам, че се получава, но защо не мога да я задържа? Нима искам прекалено много?

– Какво в края на краищата искаш? – питаше я приятелката ѝ.

– Искам да се влюби с цялото си сърце и душа в някой и да му се отдаде напълно – с копнеж в гласа казваше Лили.

Беше се напълно отчаяла:

– Май това няма изобщо да ми се случи.

Може и да отричаме ​​съществуването на злото, да вярваме, че светът е пълен основно с добри хора. Хора, които са безкористни и винаги мисли за другите.
Но в този мироглед има проблем. Той не пасва с реалността. Просто включете телевизора или вземете вестника. Нашият свят е пълен с разбити взаимоотношения, нарушени обещания, изнасилване, малтретиране, убийство, блудства с деца, тероризъм, както и всички видове зло. Злото е навсякъде около нас.
В Библията се казва, че поради нашата природа, ние преди всичко мислим за себе си. Никой от нас, естествено, не мисли за това, което е най-добро за света около нас или какво иска Бог от нас. Вместо това, ние се концентрираме върху това, което е лесно, удобно и желателно.
И когато Бог погледна на земята в дните на Ной вероятно си е казал: „Каква бъркотия! Какво са направили хората със себе си, с другите, с планетата и с това, което съм им дал? Те са прецакали всичко“.
И в Библията се казва, че Бог се “ … огорчи се в сърцето Си“.
Така Бог чувства състоянието на света днес. То разбива сърцето му.
Съществуването на злото доказва необходимостта от ад. Небето е перфектно, но никой от нас не е перфектен.
Но ние имаме още една възможност. В Библията се казва, че въпреки нашето несъвършенство, поради греха, Исус плати цената за нашите грехове.
Можем да прекараме вечността с Исус, вместо да сме отделени от Бога в ада.

Прозрачните гъвкави преносими устройства вече не се считат за нещо фантастично. Екип от учени от университета в Манчестър и Университета в Шефилд, водена от носителя на Нобелова награда Константин Новоселов са създали графен базирани на светодиоди, чиято дебелина е няколко атома.
Тези светодиоди могат да бъдат приложени в производството на много тънки и гъвкави, и в същото време здрави дисплеи за смартфони, таблети и новото поколение телевизори.
Нови светодиоди са създадени чрез комбинация от двуизмерни кристали, които излъчват светлина по цялата си повърхност. Дебелината на тези устройства е само 10-40 атома. Светодиоди са хетероструктури, отглеждани върху основата на слоестата структура от няколко двуизмерни материали.
Според изследователите, получените структури са здрави, те не показват значителна промяна в работата си в продължение на много седмици. Независимо от това, че по време на създаване на първия прототип светодиода, по квантова ефективност в момента не отстъпва на органичните светодиоди.