Един от номерата на повечето от жените е, че уж не забелязват впечатлението, което правят на другите. Една от тях бе Надя. Тя имаше много „номера“, но накрая човек започва несъзнателно да вярва в нейната естественост и непосредственост.
Надя успяваше да внуши на всеки необходимите мисли, така че да постигне, това, което си е наумила. Гласът ѝ беше хипнотизиращ. Тя говореше уверено и убедително. Думите ѝ се лееха като ручей.
Отгоре на всичко пееше много хубаво. Когато я молеха да изпее нещо, казваше:
– Гласът ми не е нещо особено, но пея от сърце.
Почти нямаше песен, чийто думи да не знаеше. Когато се мъчеха да си спомнят за някой позабравен текст, все тя се сещаше.
Характерно за Надя бе, че обичаше да прави обобщения:
– Жените със сведени клепачи са потайни. Те са като лампа с подрязан фитил. Ако те погледнат, карат душата ти от вътре да пламне.
За друга подигравателно ще подхвърли:
– Ниска е като храст, но има още много под земята.
Ако разговаряше с такава жена казваше:
– Не я гледайте, че е такава мъничка! Такива лесно се носят. Те най-добре оценява мъжките прегръдки.
Един път казваше едно, друг път друго, но хората я оправдаваха помежду си:
– Няма значение, че това, което казва може да не е вярно, по-важното е хората да са щастливи. Пък и някои истини могат да ти вгорчат живота.
За личния ѝ живот никой нищо не знаеше. Хората охотно споделяха своите мъки и терзания с нея, но за своя живот тя не говореше.
Край нея бе винаги шумно и весело. Доброто ѝ настроение се предаваше на околните, а смехът ѝ бе заразителен. В нейно присъствие животът ставаше по-лек, за това навсякъде бе желан гост.
Лесно се сприятеляваше, намираше теми за разговор със всеки. Винаги вървеше усмихната и човек не можеше да не ѝ отговори със същото.
Накратко казано Надя беше пълна с живот.
Блажен онзи човек, който не влиза в сайта на нечестивите и не кликва върху грешните линкове, и не седи във форумите на развратителите, но курсора му се движи върху текста на Библията и библейските коментари, щракайки върху тях ден и нощ.
