Има само един начин, по които можем да служите на Бога – като служим на другите хора. Всеки път, когато използваме нашите таланти, време, енергия и ресурси, за да помогнем на други хора казваме, че служим.
Тъй като ние сме едно семейство с останалите християни, Бог иска да се разбираме с останалите вярващи, като в семейство. Той иска да се научим да се разбираме едни с други, без да се караме или нараняваме.
Ние се нуждаем един от друг, за да си помагаме. Никой не разполага с всички таланти. Никой няма всички дарби. Бог е направил това умишлено, за да се нуждаем един от друг.
Работа в екип умножава ефективност.
Бог иска да ни използва по начини, които никога не сме очаквали. Можем да имаме по нещо, но не разполагаме с достатъчно. Ето защо имате нужда от други хора в живота си. Бог иска да работим в екип и да си помагаме взаимно.
Ние се чувстваме живи, когато сме част от екип, който работи за изграждането на Божието царство. Отборите ни накара да се доближи един до друг, с цел да свършим повече работа и да се подкрепяме.
Най-бързият начин да расте една малка група, е хората в нея да служат заедно. Когато се събираме с обща цел, можем да постигнем много повече.

В един град имало много мъдър съдия. Веднъж на вратата на съдията почукал някой. Когатото съдията отворил вратата, влязал младеж, който изглеждал малко болнав.
– Влез момче, – поканил го съдията, – кажи ми какво те води при мен. Не забравяй, че аз съм съдия и мога само да съдя.
– Това ми и трябва, – казало момчето. – Аз имам брат, една година по-голям от мен. Понякога изпадам в особено състояние и започвам да декламирам поезия, пея красиви песни, разказвам интересни и прекрасни истории ….
– Но това е много хубаво, – казал съдията. – Не разбирам, защо си дошъл при мен?
– Проблема се състои в това, че брат ми записва и запомня всичко, което съм говорил, а после го представя за свое. Това, че той не е създал тези стихове и песни, аз не мога да докажа, защото когато съм в такова състояние не помня нищо. Това не ме безпокоеше много, докато двамата не се влюбихме в едно и също момиче. Тази девойка предпочете брат ми, защото той ѝ четеше мойте стихове, пееше ѝ песните, които съм създал и постоянно ми се присмиваше. Бих искал да възстановите справедливостта.
Мъдрият съдия скри усмивката си в брада си:
– Даже не знам как да ти помогна. Брат ти се е възползвал от твоето състояние за свои лични цели. Нека направим така. Аз ще ти дам моята книга „Законите на нашия град“. Това е много древна и ценна книга. Благодарение на нея градът ни процъвтява, а жителите му са щастливи. И ти ще станеш мъдър и щастлив.
Младежът погледнал големият том:
– Дори не зная как да използвам това. С помощта на тази книга, няма да мога нищо да направя, аз нямам никакви умения за това. За какво ми е чужда мъдрост?
– Ето виждаш ли, ти не можеш да използваш чуждо за свое благо. Ти каза, че твоят брат няма никакъе талан, няма елементарни творчески навици. Отдели се от него, за да няма той достъп до теб, когато в такова състояние твориш, а момичето помоли да ти помагне, когато си в такова положение, женският инстинкт ще бъде на твоя страна.
Момчето така и направило. След време време мъдрият съдия срещнал отново юношата.
– Как си сега? Как вървят нещата при теб? – попитал съдията.
– Всичко е много добре. Момичето се влюби в мен и ние скоро ще се женим. Аз започнах да припечелвам, като чета мои стихове в механата. Тя не можа да прости на брат ми за лъжата. Искам да ви попитам: Защо предложихте такъв вариант за въстановяване на справедливостта?
– Е, аз съм съдия. Възприех проблема през очите и опита на съдия. Твоят брат е крадец. Ако това е така, той заслужава наказание. Тъй като той е взел нещо нематериално, наказанието би трябвало да бъде съответстващо. Според мен, на всеки човек това, което му е нужно се дава от Бога, в пълна мяра. Но някои не разбират това и смятат, че не им е дадено достатъчно, за това вземат чуждото, едва дишайки под тежестта на това „чуждо“. Когато човек седи на своето място, той създава около себе си свят пълен с хармония и щастие, а когато се намира на чуждо място, той сее около себе си беди и нещастие.

Веднъж Били Брей, благочестив свещеник, седял до леглото на умиращ християнин, който през целия си живот се стеснявал да свидетелства за Христос.
Умиращият казал:
– Ако имах поне малко сили, щях да прославя Бога със силен глас.
Били Брей отговорил:
– Колко жалко е, че вие не Го славехте, когато все още имахте сили.
Много от нас в последните си минути ще се обръщат назад и ще видят пропуснатите възможности за свидетелстване. Тогава ще плачем, защото не сме позволили на време Бог да действа чрез нас. „Идва нощта“, когато вече никой не може да направи нещо.
Ако сте решили да изследвате Писанията, да отделяте време за молитва, да печелите души за Христос, да инвестирате своите таланти в Неговото Царство, то направете го сега.

Атинският пълководец Фокион бил беден.
Александър му изпратил сто таланта.
Фокион попитал:
– Защо Александър ми дава тези пари?
Отговорът бил:
– Единствено теб, от всички атински царе, Александър признава за достоен човек.
Фокион казал:
– Тогава нека ми позволи да си остана такъв.

Бог е дал на всеки от нас специални умения. Използвайте ги, за да си помагате един на друг.
Когато стигнем до Небето, Бог няма да ни пита: „Колко пари спечелихте?“ Той ще попита: „Какво направихте с талантите, които ви дадох? “
Най-добрата работа за нас е тази, в която най-добре се изразяват талантите ни. Бог е дал на всеки един от нас да може да правим нещо  Но ние искаме да правим различни неща и така се стремим да правим всичко.
Хората са най-щастливи, когато с помощта на талантите от Бог, вършат това, което дава смисъл на живота им.
Бог е създал хората, за да изградят едно семейство, така че един ден да живеем с Него завинаги. Няма нищо по-смислено и целенасочено от това да дадеш живота си за Божието царство.
Не си губете живота в празни неща. Помолете Бог да ви покаже работата, която той е предвидил за вас, а след това използвате вашите дарби, за да правите най-доброто до края на живота си.