Местният храм на Молох обяви плановете си:

– На следващия уикенд ще бъдем домакин на „Подходящо за семейството“. Ще бъдат добавени забавни дейности за деца. Така ще се отървем от неприятния образ, който ни дават, заради жертването на деца като акт на поклонението ни.

Първосвещеника на храма добави:

– Време е да подобрим обществения си имидж. Недоволни групи, непрекъснато ни атакуват, че сме били зли и демонични, защото сме изгаряли живи бебета, за да се покланяме на нашия бог. Този фестивал на жертвоприношения на деца трябва наистина да помогне. Той е подходящ за семейството.

Организаторите обещаха:

– Събитието ще се проведе на територията на храма. То ще включва пикник, рисуване на лица, захарен памук, състезания с чували, яздене на камила и зоологическа градина, докато бъдат убити всички животни, за да могат хората да пият кръв по време на различните ритуали.

Имаше и предложение:

– За всички семейства, които желаят да намалеят числеността си, входната такса ще бъде намалена наполовина, ако доведат поне едно от децата си, за да се жертва.

Критиците на храма силно възроптаха против това.

Охозия, който наскоро бе пристигнал тук, изрази възмущението си:

– Това не е изобщо подходящо за семейството. Каквито и реклами да предлагат, тук се убиват деца, за да задоволят собствения си егоистичен начин на живот. Съдът наближава, покайте се!

Но последователите на Молох бяха безгрижни и заинтересовани нещата да станат по възможно най-приятния за тях начин.

Те крещяха:

– Тук се забавляваме!

– Ако няколко хиляди деца загубят тук живота си, ние сме направо готини!

Сава беше добър майстор. Дали поради тази причина го избраха за  председател на земеделската взаимоспомагателна каса, така и сам не разбра.

На учредителното събрание присъстваха около 150 души. И когато стана дума, кой да бъде председател, всички бяха единодушни:

– Сава Михайлов.

Уж всички бяха съгласни, но само 47 от присъстващите се записаха. за членове.

Някой отстрани мърмореха:

– Да видим какво ще излезе от тая работа, па тогава ще се запишем.

Други сякаш бяха готови, но гаранцията им се стори много голяма.

Тогава Сава каза на въздържалите се:

– Според член 16… от търговския закон, се изисква гаранция, за да се узакони кооперацията.

А Димчо Секулов, който бе избран за заместник председател уточни:

– Нашата кооперация ще бъде зависима от Земеделската банка в града. От там ще ни се казва, колко заем можем да отпускаме на членовете си през годината. А този заем ще се отпуска срещу наличието на петстотин лева гаранция, нива или добитък.

– Абе, много пара е това бе хора, – извика Доньо Сирака.

– Много били, – развика се Цачо Чулака,  – а по-добре ли е да вземаме заем от Цоко кръчмаря с лихва двадесет на сто, а друго е да ти дава кооперацията само с шест на сто.

Петко не се стърпя и се обади:

– Лихварите са кожодери, само с кооперацията ще ги възпрем и укротим.

Горе долу кооперацията тръгна.

Още първата година Земеделската банка им разреши да отпускат на членовете си до 20 хиляди лева. А за третата година, обещаваха и по 200 хиляди.

Срещу това право кооперацията разполагаше с няколко магазина, изкупуваше излишъците на селяните. А от няколко месеца от млякото, което събираха правеха сирене и кашкавал, които се търсеха не само в селото, но и много по-надалече.

Постепенно в кооперацията влязоха повече хора. Всеки член имаше по хиляда и петстотин дялов капитал, макар че беше внесъл имущество за 800 лева.

Едни вземаха заем да си засадят лозе, други да си купят добитък, трети да си направят къща или за да доплатят таксата на ученик в града

Извън взаимоспомагателната каса оставаха още много хора. Те бяха предимно бедни селяни. Такива бяха Рангел и Вичо. По-големият брат Рангел искаше да се отдели от по-малкия, за това обичаше да се шегува:

– И аз, и Вичо нямаме. Две няманета са прекалено много. Ще ги разделим, та дано намалеят.

Дочу Върбан Сиромаха, че се продава къщата Михо Брадваря. Михо живееше сам, но наскоро почина, а децата му се запиляха някъде по градовете.

Обикаляше Върбан, оглеждаше я и си мечтаеше да я купи, но джобовете му бяха празни.

Една вечер както седеше в кръчмата, Върбан сподели мечтата си с гостилничаря:

– В горната махала се продава къщата на Михо с двора, тъкмо за сиромах човек като мен. Но искат хиляда лева. А толкова ми се иска и аз да си имам дом.

Гостилничаря Свилен го изслуша и му каза:

– Слушай Върбане, утре се събира управителния съвет на кооперацията. Намини там, могат нещо да измислят и за теб.

– Щом казва, бай Свилене, ще намина.

– Там хората не са прости, – Свилен потупа по свойски Върбан по рамото. – Ако не друго, то съвет могат да ти дадат.

Върбан стана и като унесе си тръгна.

– Кой знае, може и да ми помогнат, – каза си Върбан.

След това бедният човек се плесна по коляното и извика:

– Ако подадат една ръка, здраво ще работя и няма да се посрамя….

По време на посещението си в САЩ през 1930 г., Алберт Айнщайн взимал такса от желаещите да получат от него автограф.

За обикновен автограф взимал по един долар, а за автограф на сувенир – пет долара.

Събраните средства ученият изразходвал за благотворителност.

В Китай, в община Чунцин е открит най-големият прозрачен мост в света, надвесен над пропаст.
Съоръжението има форма на подкова.
Мостът е поставен на скала висока 26,68 метра, което е с пет метра по-високо от подобен дизайн поставен в Големия каньон.
Сроителството му е започнало през март 2014 г.
Конструкцията може да издържи на земетресение с магнитут 8 и силен порив на вятъра.
Въпреки, че мостът е проектиран за 200 души, за сега на него се допускат само 30 души. Туристите могат да останат на него за половин час.
От моста може да се скача. Входната такса е 60 юана, около 9 евро.

В Китай се е появил нов начин за печелене на пари, чрез използването на чуждото нещастие. Фалшиви линейки са се появили по китайските улици.
Веднъж на един китайски жител на град Венчжоу му потрябвала бърза медицинска помощ, Съпругата му позвънила в службата за бърза помощ. Скоро дошла кола, която не принадлежала на нито едно медицинско заведение. Така измамниците изпращали фалшиви линейки и печелели пари от нечия беда.
По пътя за болницата в линейката се счупил вентилаторът и мъжът едва не се задушил. Когато получил силно кръвотечение, мнимите лекари не могли да му помогнат. Тези линейки имат обозначение, каквито имат и обикновенните.
В Китай „Бързата помош“ е платена. Китайските медии са съобщили, че през януари в градовете са се появили псевдолинейки за „Бърза помощ“. За пари мошениците купуват информация от центровете за повикване. За сега са открити 7 „продавачи на повиквания“. Те са спечелили няколко хиляди юана за сметка на чуждото нещастие.
Независимо от това, че линейките са били в лошо състояние и медицинския персонал не е бил достатъчно подготвен, за обслужване на пациента взимали голяма такса.
През февруари е пострадал от мошениците жител на град Лиян. След автомобилна катастрофа със своя двегодишен племеник, който бил сериозно наранен, той звъннал в службата за спешна помощ.
За да закарат детето до болницата на мъжа са поискали 3600 юана, около 574 долара, но на издадената квитанция била написана по-малка сума, само 1600 юана. Когато истинската сума, но без печат.
Оказването на „Бърза помощ“ в Китай е лицензирано. Различни агенции контролирате своята натовареност. Министерството на транспорта определя изискванията за превозните средства за „първа помощ“. Министерството на здравеопазването отговаря за медицинското обслужване. Други институции, определят цените на услугите. Но досега никой не се е заел да реши проблема с фалшивите линейки.