Тони едва се въздържаше, а в себе си си казваше:

– Като държа устата си затворена, няма да кажа нещо лошо.

Той едва задържаше гнева си към Милена, след като грешно бе разбрал нещата, които тя му бе казала.

Тъй като работеха в един офис двамата се виждаха всеки ден, Тони реши категорично:

– Ще огранича общуването си само до необходимото. Как може такова мълчаливо отношение да е грешно?

Грехът започва от сърцето.

Мълчанието на Тони можеше да заблуди Милена, че всичко е наред, но това не би останало скрито за Бога. Господ знаеше за гнева в сърцето му.

Въпреки че външно Тони не показваше истинските си чувства, горчивината бушуваше в него. Той загуби радостта си, а това бе резултата от подхранването и скриването на гнева.

Накрая Тони не издържа и призна на Милена как се чувстваше. Извини ѝ се. Тя му прости. И двамата станаха добри приятели.

Състоянието на сърцето ни има значение, защото злото, което живее там, може да прелее в живота ни.

Както външността, така и вътрешността оказва влияние на духа ни.

Всички обичаха Огнян. Обикновено той караше стар мотоциклет и винаги поздравяваше всеки:

– Мир и добро.

Огнян работеше неуморно за благополучието на другите.

През последните години от живота си имаше здравословни проблеми. Закупиха му респиратор.

Когато състоянието му се влоши, Огнян отказа дихателния апарат и предложи:

– Нека бъде даден на Христо. Той е млад човек и се нуждае от такъв.

Никой не се изненада от отказа му. Това си бе в неговият характер. Той обичаше другите и те му отвръщаха със същото.

Да бъдеш обичан и да обичаш другите е като камбана на параклис, която бие ден и нощ, независимо от времето.

Исус ни разкри, че най-голямата любов не е да бъдеш обичан от всички, а да обичаш всички като „положиш живота си за приятелите си“ .

Човешките примери на жертвена любов винаги ни вдъхновяват. И все пак те бледнеят в сравнение с голямата Божия любов.

Ани изпитваше силна болка, не физическа, а по-скоро емоционална.

Тя непрекъснато си мислеше как са я наранили и отхвърлили. Анализираше отделните детайли и се спускаше все по-надолу, пътувайки към депресията.

Майка ѝ я гледаше как се измъчваше, на нея не ѝ бе безразлично състоянието на дъщеря ѝ.

За това я посъветва:

– Вместо да се оттегляш в загриженост за себе си, съсредоточи се върху нуждите на другите. Огледай се и виж! Кой страда или се бори по някакъв начин? Помисли, какво можеш да направиш за него?

– Да, но …..

– Чуй ме, това помага.

– Не съм съвсем сигурна – и Ани потъна отново в непрогледния мрак на мрачните си мисли.

Майка ѝ нежно я хвана за раменете и силно я разтърси:

– Помоли Бог да обърне вниманието ти към онези, за които можеш да се грижиш.

– Остави ме ….

– Докато помагаш на другите ще имаш радост в облекчаването на тяхното бреме и съответно ще дойде процес на освобождение от състоянието ти.

– Добре, добре, ….., – вдигна примирено ръце Ани.

Марта за сватбата на дъщеря си подари на младоженците много стара мебел, предавана от поколение на поколение.

Старинната вещ изглеждаше не много приятно, но беше толкова мил и щедър жест, че двамата не можаха да и откажат.

Маги погледна подаръка и сбърчи нос:

– Състоянието му е отчайващо. Представи си как ще изглежда между витражите, оловните стъкла, оформени като сложни диаманти на вратите?

– За него не са полагани подходящи грижи от много години, затова дървото има тежък слой, изглеждащ като черен лак, – констатира Гошо. – Е, няма страшно ще го сложим в гаража.

Един ден ги зачовърка съвестта и решиха да възстановят старата мебел.

Двамата въоръжени със стоманена тел, започнаха бавно да събличат старината. Колкото и да се трудиха, всичко си оставаше черно и грозно.

Гошо вдигна ръце:

– Отказвам се, всичко е напразно.

– Ей, – извика Маги, – я погледни!

Някакво бяло петно се бе разкрило в тъмнината от мръсотия и прахуляк.

Двамата се ентусиазираха и настървено започнаха да работят. Трудиха се усърдно, докато видяха красотата на старата мебел.

Така и нашият Небесен Отец копнее да премахне тежкия мрак, който се е настанил в нашите разбити сърца.

Исус копнее да ни донесе изцеление и въпреки че това може да не е моментално възстановяване, Той носи надежда след загубата.

Младен бе навел глава и разсъждаваше на глас:

– Бог знае, че живеем в общество, обсебено от материалните неща. Дори се състезаваме помежду си, за да видим кой може да придобие най-много от тях, а интелигентността си определяме с количеството неща, които сме придобили.

Приятелят му Борис дълго го слуша, но се намеси:

– Телевизия и рекламите навсякъде ни бомбардират с посланието, че ако искаме да бъдем наистина успешни, трябва да имаме много неща.

Младен сбърчи нос и се засмя:

– Притежанията с ярко опаковката лъжа, са в състояние да ни дадат власт, уважение, приемане и безопасност.

– Забележи, – отбеляза Борис, – продажбите докосват дълбоко чувствани ни нужди и ни карат да се гърчим, докато не ги придобием.

– След всяка добита желана стока ставаме ли удовлетворени? – попита Младен с насмешка.

– Това може да бъде нов компютър, нова къща, нова кола, нова и по-добре платена работа или нов гардероб. И не е ли вярно също така, че кратко време след като го закупим, той не е достатъчен и трябва да бъде заменен с друг? – на свой ред зададе въпрос Борис.

– Цикълът на материализма винаги завършва с някаква форма на пристрастяване – наблегна на думите си Младен. – Това, което сме мислили, че ще ни освободи, в крайна сметка ни поробва.

– Ако сме в капана на материализма, ние никога не притежаваме неща, те ни притежават, – подкрепи го Борис.

– Би било наистина глупаво, ако трябваше да изживеем живота си, печелейки всички неща, които светът може да предложи и след това да го загубим завинаги. Ако временните неща на този свят ни разделят от вечния Бог на небето, ще бъдем глупаци да прекарате живота си в преследване на материалните неща, – констатира Младен.

Той бе перефразирал стих от Библията, в който се казва:

„Защото какво се ползува човек, ако спечели всичкия свят, а погуби или ощети себе си?“