Едно малко момче се удивлявало от това, че жените за щяло и нещяло плачат. Накрая попитало Бог:

– Защо жените плачат?

А Бог му отговорил:

– След като реших да създам жената поисках тя да е съвършенна. Дадох ѝ рамене достатъчно силни, за да държи целия свят и същевременно нежни, за да подържат детската главица. Дадох ѝ силен дух, за да издържи всяко раждане и другите болки в живота. Вяра, за да чака независимо от обстоятлствата.

Дадох ѝ силна воля, за да върви напред, когато другите падат. Да се грижи за падналите, болните и уморените без да се оплаква.

Дадох ѝ добрина, за да обича децата дори, когато я нараняват. Дадох ѝ сила, за да подържа мъжа, въпреки недостатъците му. Направих я от реброто му, за да защитава сърцето му.

Дадох ѝ мъдрост да разбере, че добрият съпруг не причинява болка на жена си умишлено. В такъв момент тя трябва да застане до него без колебание.

Накрая ѝ дадох сълзите и право да ги пролива навсякъде, където и когато е необходимо.

Красотата на жената не е в дрехите, прическата и маникюра. Тя е в очите ѝ, които откриват врата към нейното сърце. Там, където обитава любовта…

Нивото на морал в хората зависи от това колко доброта или егоизъм  е заложено в тях. Нашият вътрешен мир остава неизчерпаем до тогава докато душата е пълна със състрадание и грижа за другите. Никаква власт, богатство или слава не могат да заменят доброто сърце.

У егоиста, даже ако той смята, че целия свят е в неговите ръце, никога няма да бъде душевно богат. Неговият вътрешен мир ще бъде беден. С други думи егоизма генерира духовна ограниченост.

Ако търсим обяснения за това защо някои хора са надарени с искреност и широка  душата, а други – не, в съответствие с  характера, пола и образованието, то до нищо няма да се доберем.

Китайска поговорка гласи, че на щедрите сърца е свойствена добротата, а на духовно ограничения човек егоизма.

Да бъдеш благосклонен, това означава да даваш, да прощаваш, да се грижиш за другите,  да се радваш на щастието на другите.

Добрите хора, въпреки всички трудности и препятствия, се стреми да помагат на другите, в резултат на това вътрешното им пространство се разширява до невероятни размери.

Егоизмът се изразява в получаване на нещо насила, измама, нанасяне щетите на обществото, безсрамно контактуване с други хора, с цел да се обогатят и по този начин да удовлетворят своите нужди. Егоистите изпитват удоволствие при вида на страданието на другите.

Когато другите са щастливи и богати, егоиста ходи депресиран, не може да спи, губи апетит. За да не загубят изгодата, егоистите пред нищо не се спират. Само материалната печалба, даже незначителна, им носи радост, а когато губят се отчайват. Егоиста мисли само за себе си.

Една стара китайска поговорка казва: „Отстъпи крачка назад и ще ти се отворят неограничени простори”.

Спокойно мога да кажа, че добротата е рай за душата, а егоизма-ад. Кое от двете направления ще изберете, решете сами.

Празникът на светлото Христово възкресение среща всеки човек. И всяко сърце очаква чудо.

Чудесата стават, само ако си  Го пуснал в сърцето си. Исус  Христос – Божият син дойде на земята, за да изкупи злото, които сме извършили.

Грях в превод от еврейски означава неправилен път. Човекът сам е избрал неверния път, отклонил се е от Истината и е загубил общението си с Бога.

Няма място в света, където можем да скрием греха си. Отклонението от Бога води до наказание. Ти не можеш да си по средата или си с Него , или в противниковия лагер.

С кого си? На кого се покланяш? На какво държиш най-много?

Защо човешкото сърце търси Бога? Защото сме негови творения, негов син или дъщеря.

И както нашите деца отстъпват и избират грешната посока, а ние се опитваме да ги върнем чрез любов, така и Бог ни разкри Своята любов, като жертва сина си, за да изкупи греховете ни.

Каквото и да говорите за Бога, някъде дълбоко в себе си вие знаете, че се нуждаете от Неговата любов.

Христос воскресе!

Този прибор запазва живота на милиони хора, страдащи от заболявания на сърцето. Той е бил изработен случайно.
През 1941г. инженер Джон Хипс по поръчка на военноморския флот направил проучвания в областта на хипотермията. Неговата задача била да намери начин бързо да затопля човек, който дълго време е пребивавал на студ или във много студена вода. За целта използвал високочестотни радио вълни.
Забелязал, че сърцето на човека престава да бие в резултат на преохлаждане и че може отново да затупти ако се стимулира с електрически импулси.
През 1959г. въз основа на това откритие бил създаден първият кардиостимулатор. Той бил голям и неудобен. Неговото използване понякога водело до изгаряния по тялото на пациента.
Медикът Уилсон Грейтбач направил второ случайно откритие. Той работил над устройство, което трябвало да записва сърдечния ритъм.
Веднъж Уилсон случайно сложил в устройството неподходящ резистор и забелязал, че в електрическата верига са се появили трептения подобни на ритъма на човешкото сърце.
След две години Грейтбач създал първият имплантируем стимулатор, подаващ изкуствени импулси, за да стимулира сърцето.