Никифоров взе двете си деца, за да ги заведе на разходка.
Когато Меги и Иво седнаха в колата, изтръпнаха от страх. Баща им беше пиян.
Автомобилът се движеше с превишена скорост. Меги се бе свила на седалката и цялата трепереше.
Иво не се стърпя и извика:
– Татко, спри. Ти си пиян. Изобщо не трябва да караш……
Никифоров изобщо не обърна внимание на сина си и натисна още повече педала за газта.
– Моля те, татко, – с разтреперан глас се обади Маги, – ние не искаме да умираме.
Никифоров се хилеше просташки и се заливаше от смях. Напук на предупреждението на децата той увеличи още повече скоростта на автомобила.
– У теб ли е телефона, – прошепна Меги на брат си.
Иво бързо го извади от джоба си и въпросително я погледна.
– Набери 112 и изпрати SMS ….
В това време баща им едва не се вряза в една кола. Меги изпищя, а пръстите на Иво започнаха бързо да се движат по бутоните на телефона.
Маги реши по някакъв начин да накара баща си да спре колата.
„Как да го накарам поне за малко …? – трескаво си мислеше момичето“.
Изненадващо Меги му се усмихна и каза:
– Татко, караш като на рали, голям майстор си, но аз съм гладна. Нека да се отбием, да хапнем нещо в Макдоналдс.
– Браво, моето момиче, така те искам. Не да пищиш от страх. Щом искате, ще отидем да похапнем нещо.
Настаниха се на една маса и преди да си поръчат, полицаите влязоха в заведението. Те отведоха Никифоров на страни и му направиха алкохолна проба.
– Господине, – обърна се един от полицаите към него, – уредът отчита три пъти по-висока от допустимата норма за алкохол. – Как можете да карате в такова състояние автомобила си? Можете да убиете децата си.
Никифоров махна с ръка, но полицаите изобщо не изслушаха пиянските му извъртания и бръщолевения, а бързо го отведоха.
Майката на Меги и Иво ги прибра у дома. Когато разбра какво се е случило, хвана се за главата и каза:
– Той е луд, можеше да ви прибие.
