Едно малко момче се удивлявало от това, че жените за щяло и нещяло плачат. Накрая попитало Бог:

– Защо жените плачат?

А Бог му отговорил:

– След като реших да създам жената поисках тя да е съвършенна. Дадох ѝ рамене достатъчно силни, за да държи целия свят и същевременно нежни, за да подържат детската главица. Дадох ѝ силен дух, за да издържи всяко раждане и другите болки в живота. Вяра, за да чака независимо от обстоятлствата.

Дадох ѝ силна воля, за да върви напред, когато другите падат. Да се грижи за падналите, болните и уморените без да се оплаква.

Дадох ѝ добрина, за да обича децата дори, когато я нараняват. Дадох ѝ сила, за да подържа мъжа, въпреки недостатъците му. Направих я от реброто му, за да защитава сърцето му.

Дадох ѝ мъдрост да разбере, че добрият съпруг не причинява болка на жена си умишлено. В такъв момент тя трябва да застане до него без колебание.

Накрая ѝ дадох сълзите и право да ги пролива навсякъде, където и когато е необходимо.

Красотата на жената не е в дрехите, прическата и маникюра. Тя е в очите ѝ, които откриват врата към нейното сърце. Там, където обитава любовта…