Много християни твърдят: „Бог е в сърцето ми“. Това звучи като оправдание за всекидневния ни мързел. Е, то не идва от принцип „и така ще мине“, но това е по-скоро нежелание да се измъкнем от блаженството и удовлетворяването на собственото си тяло.
От къде се взема мързелът? Какво очаква ленивецът в бъдеще? Как да се избавим от порока?
Духовния мързел се опитва да се обясни, като му се приписват философски, социални и даже политически смисъл.
Самият мързел се проявява като вялост и бездействие.
Някои хора изглеждат външно „ефектно“. От тях се усеща мирис на скъп одеколон. Но когато стане дума за молитва, няма време, не достигат възможности, а и здравето нещо се обажда.
Нали молитвата  изисква поне малко усилие.
В семейства, където Бог и вяра се ограничават само до разсъждение за морала и нравствеността, Библията е само красива книга на лавицата, а ходенето на църква ритуал само по празниците, води до заразяване с духовен мързел. Той се прехвърля от родители на деца.
Ако продължава така, следващите поколения ще заменят Божието слово с популярно му изложение, което е добре илюстровано, а погледите няма да се насочват към Бог, а към хороскопи и предсказванията за поредната свинска, конска и не знам каква още година от китайския календар.
С мързела лесно може да се пребори човек, само да поиска. Мъдрия Соломон предлага следното: „Иди при мравката, о ленивецо. Размишлявай за постъпките й и стани мъдър.
Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
приготвя си храната лете, събира яденето си в жетва.
До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?
Още малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън. Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник и немотия, като въоръжен мъж.“
Ленивецът можеш да стреснеш, когато му обясниш, че е бреме и не е нужен на околните. Кажи му, че постъпва глупаво и е лишен от разум, понякога и това може да го размърда.
В края на краищата, мързел води до „ужасен“ избор: да се отърве от необходимостта да мисли, да взема решения или сам да поемат отговорност за делата си.

Никое друго раждане на бог или детство на мъдрец не ни напомня Рождество.

Истината е, че въздействието на тази история върху човешката природа има много специфичен и индивидуален характер. Това не е легенда или животоописание на велик човек. Тази история ни изненадва от вътре и ни трогва до сълзи.

Сякаш в самия център на скромния си дом откриваме скришна стая, за чието съществуване не сме и подозирали, но виждаме как от вътре струи светлина.

Сякаш в дъното на собственото си сърце откриваме нещо, което ни води към добро. То не е изградено от здравия материал на света, а от вещество, чиято сила с лекота ни докосва и отлетява. Това е онази мимолетна нежност в нас, която се е превърнала във вечност. Миг на слабост, даряващ ни по някакъв странен начин със сила и покой. Това е накъсан говор и не стигащи думи, които се уплътняват и стават ненакърнени.

Влъхвите потъват в далечни страни. В планините спират да отекват стъпките на овчарите. Само нощта и пещерата са загърнали в гънките си нещо по-човешко от самото човечество.

Веднъж тя леко плесна малкото си момиченце по дупето и му направи забележка, за нещо, което детето беше направило.

Малката сбърчи носле и се разплака. Майката погледна дъщеря си и за да успокои каза:

– Всичко е наред, прощавам ти!

Детето все още подсмърчайки, вдигна глава и погледна майка си. Впери поглед в нея и каза:

– На думи ми прощаваш, но очите ти говорят друго.

Какво невероятно прозрение! Това може да усети и изрази само едно дете толкова ясно.

Прошката не е само израз, съчетание от думи, тя трябва да извира от сърцето.

Кое е най-важното?
Не гонете нетрайните неща като имущество, звания ….. Те „облагодетелстват“ с неприятности и изнервят за десетилетия, а могат да бъдат отнети само за една нощ.
Не се страхувайте от бедите и не се тормозете за щастието, което сте си представяли, а не сте достигнали. Все едно горчивото не трае век и сладкото не винаги е пълно.
Достатъчно е, ако не замръзвате и глада, и жаждата не разкъсват червата ви от болка …….
Ако не прехвърлите върха, ходейки с два крака, сгъвайки ръце, виждайки с очите и чувайки с ушите, на кого ще завидите? Завистта към другите ни изяжда самите нас.
Избършете очите си, умийте сърцето си и преди всичко оценете тези, които ви обичат и ви уважават.
Не ги обиждайте и не ги мъмрете. С никой от тях не се карайте. В края на краищата, може би, това е последната ви постъпка спрямо тях и такива ще останете в паметта им.

Тази невероятна фотография не е постановка, нито фотошоп. Това е реалната картина от ежедневието на дивата природа.
73 годишният фотограф Чарли Самерс я е направил случайно. Той наблюдавал интересна сцена.
Два суриката се биели, за да установят превъзходството си един над другия. Единият победил другият и го повалил на земята. Победителят, за да закрепи победата си, седнал върху победения.
От там минал друг сурикат. Виждайки седящия сурикат върху другия и той седнал до победителя върху победения, имитирайки умора….
Не можеш да не се посмееш на това от сърце…. Хубавото е, че всички сурикати са останали живи и здрави, а на снимката фотографът ги е увековечил.

И в природата е налице това, което правим един на друг. Правим компания на победителя, като мачкаме победения.