Времето бе хубаво. Но Младен не го забелязваше, защото с нетърпение очакваше Пенка. Тя беше в отпуск и скоро си бе дошла у дома.

Младен крачеше нервно напред назад, Пенка закъсняваше.

– Какво я е задържало, – сърдито мърмореше Младен. – Жалко, че няма телефон, иначе до сега да съм ѝ се обадил.

Младен започна да губи търпение и ….изведнъж тя пристигна.

– Извинявай, – каза Пенка. – Наложи се да говоря с една жена. Тя имаше голям проблем. Не можех да я оставя така. Беше много отчаяна.

– Ти си позволила тази жена да вземе от „нашето“ време? И се надяваш аз да те разбера?

– Но, Младене, тя бе в нужда, а аз бях на точното място. Нима не трябва да ѝ помогна?

– Добре, Пепи, ти си като добрия самарянин, но как се чувстваш, когато закъсняваш за среща? – попита Младен с лека ирония в гласа.

– В такива ситуации съм се научила да се доверявам на Бога и Той винаги е промислял за това, – отговори твърдо Пенка.

– Тогава щом закъснея, – сбърчи нос Младен, – ще моля Бог да ми помогне да се справя с последствията.

– На всеки може да се случи да закъснее, – вдигна рамене Пенка, – но ние имаме избор как да реагираме. С раздразнение или с увереност, че Бог ще ръководи нашите стъпки.

– И какво? – засмя се Младен. – Нека си закъсняваме, няма значение, че някой ни чака и си губи времето заради нас.

– Когато се доверим на Бога, сърцето ни се изпълва с мир, – заяви Пенка. – А как е твоето сърце след като роптаеш и негодуваш?

По-късно Младен сам установи, че когато накара хора да го чакат, ако той е имал основателна причина, те му прощаваха за неудобството, което им е причинил.

Когато Иванов попаднеше в компания и се разбереше, че е пастор, някои от хората се усмихваха подигравателно и подхвърляха:

– Щом сте пастор, трябва ли да внимавам какво говоря?

– Как да ви наричаме сега?

Те само „искаха да знаят“ дали има някакъв етикет, който трябва да спазват.

В църквата Иванов срещаше хора нови във вярата, които често го питаха:

– Има ли някакъв модел за молитва? А система?

– Бог ще ми се ядоса ли ако кажа нещо неправилно?

Иванов се опитваше простичко да им обясни нещата:

– Исус попита двамата слепци: „Какво искате да направя за вас?“ Той искаше да чуе техните нужди и желания. Как отговориха мъжете? Много просто и ясно: „Да се отворят очите ни“.

– И все пак аз се притеснявам Нима е достатъчно така обикновено да Му Го кажа? – попита един младеж, който само преди две седмици призна Исус Христос за свой Господ.

– Това, за което ви разказах, – опита се още по-ясно да изясни Иванов, – не е ли добър модел за нашите молитви? Представете си, че Исус ви попита: „Какво искаш да направя за теб?“

– Нима Христос иска да Му разкрием сърдечните си желания? Нали Той знае и мислите ни дори, тогава защо е всичко това?

– Целта на Бог е да ни отвори очите по този начин, за да видим, че винаги е с нас. Ако престанем да се притесняваме как точно се молим, ще се обръщаме към Бога със сърцата си и ще се радваме на Неговата изобилна милост.

–

В Посланието към галатяните апостол Павел описва плода на Святия Дух, в сърцата на християните.

Всъщност всички прояви на Духа са все любов.

Например, радостта е ликуваща любов, дълготърпението е понасяща любов, милосърдието е деятелна любов, кротостта е мълчалива любов, вярата е воюваща любов, себеобуздание побеждаваща любов.

Просто казано, всички те са израз на любов.

Една жена дълго се опитвала да накара сина си да повярва в Бога, но без особен успех. Споделила болката си с пастира си, а той я посъветвал:

– Преди да говориш на сина си за Бога, говори на Бога за сина си. Той ще ти даде сила и любов.

Всяко нещо направено с любов успява.

Вече втори ден минаваше, а телевизорът ѝ не работеше. Това беше единственото ѝ развлечение. Нина бе възрастна жена, но краката вече не я слушаха. Преди четири години все още можеше да се придвижва с бастунчето си, но сега пазеше само леглото.

Когато бе по-млада се грижеше за много крави със съпруга си в стопанството, но сега вече беше пенсионерка. Скоро навърши 72 години.

Тя плащаше на една жена, която и помагаше за обличането, готвеше ѝ, къпеше я и чистеше дома.

Днес дойде да я навести една от комшийките ѝ Ваня.

– Дадоха ли детските? – попита Нина.

– Преди три ден, – отговори Ваня.

Нина прехапа устни:

– Бях услужила на Живко с пари и той ми обеща, като вземат детските да ми ги върне. Сега с какво ще си платя тока.

– В магазина говореха, че заборчял и не могъл да си плати, – каза Ваня. – Сигурно някъде другаде е дал парите.

– А аз се чудя, защо не идва да ми оправи телевизора вече втори ден, крие се, не смее да дойде, защото не може да ми върне парите, – въздъхна тежко Нина.

– Как си могла да му имаш доверие? – укори я Ваня. – То все борчове има и не може да ги изплати.

След като Ваня усети, че е подпалила силен огън в душата на съседката си, реши да си върви, като се оправда, че трябва да ходи до магазина.

В първия момент Нина едва не се развика. Мислите като искри хвърчаха в главата ѝ: „Само да дойде някой да поиска заем, особено Живко, дори да преливам от пари, на никого вече няма да давам“.

Но нещо я спря, тя се усмихна взе телефона си и набра един номер:

– Галя, разбирам, че синът ти е в парично затруднение….. Сега не може да ми върне парите, няма проблем…. Но аз го викам само да види телевизора ми. Знам, че разбира от такива работи…..Моля те, кажи му да дойде, да се разберем.

Не се мина много време и Живко дойде.

– Извинявай, бабо Нино, …., – смънка младият мъж.

– Няма нищо, ти си ми като син. Разбирам, че си в затруднение, ще почакам за парите, когато имаш възможност, но не трябваше да се криеш. Да беше дошъл, да ми кажеш. Аз съм възрастна жена не мога да ходя никъде…

– Извинявай, – Живко наведе глава. – Търсила си ме за телевизора, сега ще го видя.

След няколко минути, телевизорът работеше като нов. Нина каза радостно:

– Много е хубав образа сега. Отвори шкафа. Там трябва да има една тава с баница и сладки. Вземи тавата и сладките за децата си.

Очите на Живко се насълзиха. В дома си той нямаше с какво да нахрани семейството си, а имаше четири деца, две момчета и две момичета.

– Благодаря…..Знам, че правиш така,…… защото си християнка…..

– Живко, твоят живот може да се оправи, ако допуснеш в него Бога. Ти си работно момче, Господ няма да те оставя и ще благославя трудът ти…..

Нина му говори още няколко минути. Живко седеше с наведена глава и слушаше. Какво стигаше до сърцето на този млад мъж, възрастната жена не знаеше, но когато той си отиде, тя се помоли за него…..

„Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“.

Този стих го чувах многократно. Но един ден се запитах: „Какво  означава да се търси Божието царство на първо място?“

С една дума казано: Направи Бог и Неговото царство свой  приоритет.

Неговите заповеди, неговите желания, Неговата любов, всичко трябва да бъде в центъра на това, което сме, и желанието да бъде. Всички други неща ще намерят своята позиция като резултат.

Тези думи в живота ми не са само когато ми е удобно, защото „времената са се променили“, или „Бог разбира колко съм заета“.

Исус ясно е казал, да оставим всичко и да Го следваме. Дори ако правиш неща, от които си много доволен, отблъсна всичко, което пречи на връзката ти с Него.

Разбира се, Господ иска да ни благослови. Той иска да  твори всички прозорци на небето и да валят подаръци, както духовни, така и физически. Бог иска да изпълни желанията в сърцата ни.

Добрата новина е, че Той се грижи за нас.

Преди да направя нещо, чета от Словото, моля се, слушам проповед….
Винаги след това се чувствам обновена и съм получавала много повече, отколкото чрез гледане на YouTube или просто взирайки се в компютъра си.

Бог ни почита, когато Той е почитан от нас като основен приоритет. Но Той е ревнив.

Бог не иска от нас да опитаме по нещо от живота. Той просто иска да вървим по Неговия път през цялото време. Разбира се Бог иска да успеем и да докаже, че Неговата сила във всеки от нас действа мощно, защото без Него ние нищо не можем.

За това нека Исус Христос да бъде в челните редици на нашите мисли и ръководството на сърцето ни. Тогава Той ще сложи всичко останало на мястото си. Така е обещал.