Жител на Перм Иван Лебедев е изобретил необичайна триколка. Неговото изобретение е посветено на хора с церебрална парализа. Иван отдавна ремонтира велосипеди и даже има собствена работилница.

Идеята да създаде собствен модел велосипед му е дошла неслучайно.

– Сред моите познати се появиха хора с увреждания. Това са спортисти велосипедисти с церебрална парализа. Те често участват в състезания, но велосипедите им не ми харесаха. Рамката не пасвала на ръста, а структурата е невероятно висока.

Изобретението на Иван тежи два пъти по-малко, отколкото другите модели за паравелоспорт – 12,6 вместо 26 килограма. Такъв резултат може да се достигне ако се използва алуминий, въглеродни влакна и титан.
На задните колела той е установил самоблокиращ диференциал и вградена рамка, която позволява лесно да променят компоненти.

Сега този велосипед е в един екземпляр и е предназначен предимно за съревнование.

Иван Лебедев планира да започне масово производство на велосипеди на три колела. Той вече е разработил модели за всекидневния живот.

Тези велосипеди ще бъдат по-евтини в сравнение със спортните. Предвижда се да имат различни пълни комплекти, състоящи се от евтини материали.

1904 г. Третите Олимпийски игри. Спортистите се съревноваваха по гребане, борба, бокс, плуване, тенис, тежка и лека атлетика.

В състезанието по бягане, скачане, стрелба с лък и хвърляне на копие участваха само ескимоси, филипинци, индийци и африканските пигмеи. Думата „расизъм“ все още не беше придобила отрицателен отенък. Тя по-скоро бе свързана със засилен интерес към живота на представителите на по-слабо развитите страни.

Едно от лекоатлетическите съревнования беше маратонът. Всеки спортист в тази дисциплина трябваше да пробяга 42 километра, в 33 градусова жега, в задушната атмосфера на река, хълмове и прашни пътища.

Прахът се издигаше не само под краката на лекоатлетите, но и под колелата на съпровождащите ги коли.

Един от наблюдателите, съпровождащ маратонците на автомобила си съобщи:

– Фред Лорц е измамник. След като пробяга 14,5 километра, той си почина малко. След това поиска от треньора си: „Моля ви, освободете ме. Не мога да продължа състезанието“. Тогава треньорът му го качи  в автомобила си и така Фред премина следващите 17,7 километра. Когато колата се счупи, Лоренц вече починал си, продължи да бяга. Той измина последните 8 километра и пристигна първи.

След това изобличение Фред Лоренц каза:

– Това беше просто шега. Нямам никакви претенции за златния медал.

Един час след Лоренц финишира Томас Хикс. Той едва движеше краката си. Трудно стигна до финалната линия и изпадна в безсъзнание.

На другия ден след като се съвзе, Хикс разбра, че е станал шампион поради дисквалификацията на Лоренц.

Победата на Томас също не беше много чиста.

По-късно неговият треньор призна:

– 11,3 километра преди финала Хикс припадна. За да го върна в съзнание му направих инжекция със стрихнин и му дадох глътка френски коняк „Rémy Martin“.

– Това като допинг ли действа? – попита един от присъстващите.

– Стрихнина е много силна отрова, – поясни треньорът на Хигс, – но в малки количества действа като възбуждащо средство. Конякът също стимулира сърдечната дейност.

– Това достатъчно ли му беше да стигне до финала? – попита същият мъж, който се бе обадил преди малко.

– Не, – въздъхна тежко треньорът на Хикс. – На 4 мили преди финала Томас отново изчерпа силите си и се наложи да му сложа още една инжекция. След това бях непрекъснати до него. Той не тичаше, по-скоро ходеше.

Така Хигс се бе добрал до последния хълм, приблизително на 2.3 километра от стадиона. От този хълм Томас вече виждаше арената. Публиката също го видя и горещо започна да му ръкопляска и насърчава:

– Хайде давай! Вече си на самия край! Не се предавай, остава ти още малко!

Благодарение на подкрепата от публиката Томас Хикс с остатъка от волята си завърши състезанието и финишира.

Според днешните стандарти треньорът на Хигс бе приложил допинг, но тогава организаторите на игрите не обърнаха внимание на това. Може би защото, към организацията на Олимпийските игри в Сейнт Луис имаше прекалено много оплаквания.

Трасето за маратона беше много лошо изградено. На пистата имаше само един източник на вода, който се намираше на 12 мили от старта. Никакво друго „облекчение“ не беше измислено. Огладнелите спортисти се отбиваха в градините по пътя на маратона и си късаха плодове от тях. А някои от тях трябваше да напуснат трасето, защото ги нападаха кучета.

Това беше най-лошо организирания маратон.

След Сейнт Луис организаторите се замислиха дали да не премахнат това бягане на 42 километра.
В края на краищата маратонът като дисциплина се запази в Олимпиадата и много състезатели са участвали и ще участват в него при провеждането на Олимпийските игри.

Желанието да се достигне по-голям рекорд, в повечето случаи, е довело до смърт на състезателя.

Сегашният рекорд за скорост по вода е 511 km / h , установен през 1978 г. от австралиеца Кен Уорби.

Съревнованието за първенство по този показател се счита за едно от най- опасните занимания в света.

От 1940 г. 85% от опитите да се подобри рекорда, са приключили със смърт.

Желанието да се състезава е в кръвта на почти всеки човек. Ако сте силни духом, то рано или късно ще искате да е състезавате с достоен противник. Именно с тази цел някои от нас се занимават със спорт и участват в спортни състезания.
Съревнованието не е задължително да бъде свързано със строго упражняваните спортове. Всеки може да избере правилата и мястото на състезанието. В следствие на това са се получили доста нелепи и необичайни спортове.
Ето и някои от „интересните“ дисциплини.
Бягане на четири крака. Това състезание се провежда в много страни на традиционни дистанции. Японецът Кеничи Ито успял да постави световен рекорд на бягана на четири крака на 100 метра – 17,47 секунди и до сега никой не е могъл да го надмине.
Друг интересен спорт е хвърляне на мобилни телефони. Това необичайно състезание се провежда във Финландия от 2000 година, а по-късно и във Великобритания, Германия и Норвегия, като непрекъснато завоюва нови фенове.
Свтовният рекорд сред мъжете при далечно хвърляне на телефон е 95 метра. За хвърляне се вписва всяка марка и модел на телефон, като се ограничава само теглото им от 200 до 440 грама. Когато участваш в такова състезание, не е необходимо да мяташ собствения си телефон, такива апарати се предоставят от организаторите на състезанието.
Навярно обичате футбола, но какво ще кажете за футбол в калта. Това е любимото развлечение на шотландците в техните естествени климатични условия. Правилата са аналогични като при футбола, но терена е по-подходящ за плавяне и място, където да се отъркалят прасета. Всичко това е доста зрелищно, забавно и атрактивно.
Сега ще споменем за още една интересна дисциплина, бързо плуване в блато. Обикновенно се провежда във Великобритания. В блатото се прави траншея с дължина 55 метра. Спортистът разполага с маска, плавници, шнорхел и неопренов костюм – по желание.
Дължината трябва да се преплува, без да се показва главата над водата, ръцете също не трябва да се движат.
Първото плуване се е провело в Уелс през 1971 г. и от тогава е станало традиционно национално развлечение.

Всеки от нас поне веднъж отива във фитнес зала, за изграждане на мускули или нулиране на теглото, но повечето от тези мерки, не са довели до нищо.
За това е нужна правилна мотивация за тренировките.
Един добър начин за мотивация е да тренирате с приятел. Хубаво е ако в началото преди да почнете заниманията имате еднакви параметри. Това ще въведе съревнование помежду ви и значително ще повиши ефективността от тренировката. Така, когато сте заедно  взаимно ще се насърчавате и вдъхновявате.
Мотивацията е важна не само за постоянни тренировки. Особено, когато се изпълняват силови упражнения, трениращият трябва да прилага известни усилия, а това зависи и от настроението.
Нужно е да се повтарят упражненията без да се ограничавате до определена цифра, така се създават условия за изпитване на волята и възможностите.
Който не работи стриктно за спазване на някаква схемата, а до пълното и цялостно изтощение, изпитва само положителни емоции и постига резултатите много по-бързо.
Като цяло в тренировките и натоварването човек трябва да се забавлява. Хората тренират доброволно, защото им е приятно и искат да са здрави. Не се нахвърляйте на големи цели. Започнете от малкото и съответното му постигане, а след това апетита ще дойде и за по-големи неща.