
Милена плачеше:
– Толкова много очаквах, а сега ….
Приятелката ѝ Ема я прегърна и добави съчувствено:
– Голямо разочарование! Така става, защото това което очакваме, често не се припокрива с реалността.
– Имах такива мечти, но паднах в капана на очакването. Защооооо? – гневно размаха ръце Милена.
Ема се опита да я успокои:
– Ние очакваме някой да направи нещо за нас в точно определено време или място, защото е казал, че ще го направи. Друг път ние имаме очаквания към тях, защото си мислим, че те просто трябва да знаят. Проблемът е, че ние нищо не им казваме.
– Не мисля така, – сбърчи нос Милена.
– Вземи например, двама съпрузи, – започна спокойно Ема. – Той или тя очакват да бъдат посрещнати техните нужди и желания, но това е нереалистично. Обърни сценария. Може ли съпругът или съпругата да очаква съвършенство от другия? Едва ли!
– Е, добре, – Милена скръсти ръце пред гърдите си, – ще споделя очакванията си, но ако отсреща човекът не се съгласи?
– По-добре предай очакванията за живота, семейството и бъдещето си на Бога, – посъветва я Ема.
– Нали желаем добри неща в живота си? Какво лошо има в това?
Ема се усмихна:
– Лошото е , че държим на определени идеали, за това сме напрегнати и не искаме да ги пуснем.
– Ох, – въздъхна тежко Милена.
– Бог през цялото време ти казва: „Имам нещо много по-добро от това, за което държиш толкова много. Аз мисли най-доброто за теб“.
– Не звучи ли логично, да оставим мечтите си на Него? – повдигна рамене Милена.
– Очакванията сами по себе си не са лоши. Но ние трябва да бъдем реалисти за тях и да ги предадем на Бог, – поклати глава Ема.
– Реалистично, нереалистично, …. не ме интересува, искам …., – Милена настояваше на своето си.
Николай бе 54 годишен, но такова нещо не бе преживявал съпруга досега. Когато погледна със съпругата си бележката за електроенергията, която бяха използвали за месеца, двамата остана в шок.

