Реджеп Мустафа работеше като мюсюлмански мисионер в Индия. Той беше ревностен разпространител на исляма. Владееше няколко езика. Бе начетен и образован. Той бе търпелив и умееше да изслушва другите. Благодарение на тези си качества имаше голям успех сред хората.

Веднъж срещна млад неутвърден християнин, когото убеди да приеме исляма. Младежът донесе Библията си, за да я изгорят, но Реджеп не я унищожи веднага. Той пожела да се порови малко в нея.

За тази Книга какво ли не бе чувал, дори че и за Мохамед пише вътре. Когато започна да я чете интереса му се разпали към нея.

За да не разбере жена му с какво се е захванал, той се затваряше в стаичката си и там прелистваше страница след страница, а след това грижливо скриваше Библията от своята съпруга.

Колкото повече четеше, толкова повече се разпалваше жаждата му за истината. Това, което прочете в тази необикновенна Книга силно го разтърси. Отвориха очите му.

– До сега не съм и предполагал, че толкова време съм лъгал не само себе си, но и хората, – каза си Реджеп.- Не в Корана, а в Библията е написана истината. Исус е истинският Бог. На Него искам да се покланям и за Него искам да привличам души за спасение.

Копнежът на ислямският мисионер бе да стане християнин. Младият ратник на Мохамед бе победен от истината и сърцето му закопня да се срещне с други християни.

Но преди това той реши да сподели със съпругата си това, което е станало с него.

– Искам да ти съобщя нещо много важно, – каза той на жена си. – Аз се промених. Станах християнин. Ще ме напуснеш ли за това?

Тя го прегърна и си призна:

– Мили съпруже, когато отсъстваше, аз отивах в твоята стая, вземах книгата, която толкова старателно бе скрил и четях. Това, което узнавах от нея, като че ли ме събуди от дълбок сън и аз станах християнка.

За младото семейство започна нов живот под закрилата на Бога.

Каква радост! Пълна и окончателна победа.

Айан Негри, собственик на автомобил Tesla, живее в Лос Анджелис. За да отдъхне от градската суета, той се отправил към Националния парк „Red Rock Canyon“, желаейки да се насладите на тишината и да направи снимки на прясно падналия сняг по пистите.

Взел фотоапарата си, отворил и затворил с помощта на смартфон своя автомобил и се отправил със съпругата си извън града.

Да се отваря автомобил с помощта на смартфон е много яко! Но оказало се, че модната футуристична функция може да изиграе лоша шега на собственика си.

Насладили се на пейзажа, Айран и съпругата му решили да се прибират, но с помощта на смартфона не могли да отключат колата. А ключове за автомобила никой не бил взел със себе си.

Причината, за невъзможността да се отворят вратите със допълнителната програма на смартфона, се състояла в това, че в селската местност няма клетъчна връзка за използване. Но дори смартфона да хващал мрежа, това не е достатъчно, защото и на автомобила му е необходима такава, в противен случай вратите на колата няма да се отворят.

Съпругата Айан трябвало да се движи по магистралата около три километра в търсене на някакъв сигнал. Когато открила такъв, звъннала на познати, които я докарали до дома ѝ , за да вземе ключовете на мъжа си.

Жалко е, че компанията Tesla не е предвидила никакви резервни варианти, както за този случай. Но докато няма такива функции, желателно е собствениците на Tesla да не си оставят ключовете за автомобилите у дома.

Едва вчера Стилян Христов разбра нещо много страшно за себе си. Той чу, когато лекарят му каза:

– Вие имате смъртоносно сърдечно заболяване. Прогнозите са лоши. Нямате голям избор. Трябва да се подложите на операция.

Стилян се уплаши. Той не знаеше дали след това ще може да се прибере у дома си.

„Ами ако операцията не мине успешно. Ако след нея се залежа, кой ще ме погледне. Съпругата ми почина преди две години, децата ми са по чужбина….“ – терзаеше се Стилян.

Накрая се реши и постъпи в болницата. Там чакаха и други хора, за предстоящи операции и процедури. За кратко време Стилян се сприятели със някои от тях.

Изведнъж молитвите му се промениха. Вместо да се моли само за себе си, той започна да се моли и за другите хора. Когато почина един от новите му приятели, Стилян се опита да утеши близките му.

С други се насърчаваше взаимно, докато чакаше да го оперират.

Молеше се постоянно за своето здраве, докато един ден осъзна нещо много интересно.

– Молитвата ме променя, – каза си Стилян. – Бог ми даде възможност да свидетелствувам на другите и да бъда насърчен от тях. Ето, щом се доверих на Бога, аз се обърнах и започнах да помагам на ближните си.

Той бе преживял истинска промяна. Бе се превърнал в човек, който мисли първо за другите.

Сава много обича спортните надпревари. Някои от тях той следи, като използва записи на дадено състезание, мач или среща.

Един ден след като бе проследил записа на поредното състезание, облегна се удобно във фотьойла и се замисли сериозно:

„Колко жалко, че в живота няма възможност за такива повторения. Пропуснеш ли даден момент, той не се връща“.

Тези мисли го върнаха няколко години назад, когато внукът му Станислав възторжен изтича при него и каза:

– Ще имам мач по крикет, ще дойдете ли с баба да ме гледате?

Нито той, нито съпругата му харесваха този спорт, но той обичаше внука си, за това бързо се съгласи:

– Добре, кога е мача?

– Утре в 9 часа сутринта.

– Непременно ще дойдем, – обеща Сава на внука си.

На сутринта, когато тръгна с жена си, за да гледат как ще се представи Станислав в мача, Сава си взе една книга. Когато съпругата му го изгледа с укор, той тихо промърмори:

– Да мине времето по-бързо.

Мачът започна в 9 сутринта. Беше вече 16:30, но още не беше свършил. Сава бе останал с убеждението, че нищо интересно не се случва и бе забол поглед в книгата.

Изведнъж той чу овации, жена му го сбута:

– Станислав направи страхотен удар, видя ли го?!

Сава го беше пропуснал, а повторение нямаше да има. Не можеше вече да види, какво е направил внука му.

Този болезнен спомен, накара Сава малко да се размърда. Той стана, разходи се из стаята и погледна през прозореца.

– Колко много пъти пропускаме предоставените ни възможности, – тъжно въздъхна Сава. – Понякога забравяме да се молим за някого, да позвъним на приятел, който има проблем, да посетим някой, който е в нужда или просто да се усмихнем на поредния минувач.

Сава отново е върна и седна във фотьойла.

– Колко често пропускаме възможности да споделим вярата си, – с болка се усмихна Сава. – Ето, Бог ни подтиква да го направим, а ние като не Му обърнем внимание и не последваме призива Му, появилият шанс изчезва завинаги. Ако слушаме Божия глас, ще имаме много възможности да Му служим, споделяйки Благата вест и помагайки на ближните си.

Един цар мъдро и справедливо управлявал страната си. Веднъж царицата му казала:

– Искам поданиците ми да бъдат от една народност. Нека всеки народ си има своя държава и там всеки от съответния език да отиде и да си живее. Не съм съгласна в страната ни да има разнородни националности и етноси.

Царят нищо не ѝ отговорил, но отишъл в градината на съпругата си и оскубал всички цветя с изключение на червените лалета.

Когато на сутринта царицата излязла в градината си, тя се стреснала и започнала да се вайка:

– Кой е оскубал градинката ми? Как е посмял? От къде е успял да влезе?

– Аз изскубах цветята, – казал царят.

– Но, защо? – гледала го с укор царицата. – Какво са ти направили?

– Нали искаше държава  с поданици само от една националност и един и същи етнос? Всички цветя са различни, но това прави градината красива. Защо искаш да се отърва от поданиците си, които не са като местните жители на страната ни?