Като начало нека да уточня какво точно имам в предвид. Всички преминаваме през това.
Вие заспивате и започвате да „летите“, не можете вече да контролирате мислите си, а те започват да генерират сън и изведнъж опаааа …… Неочаквано рязко „падате“ и се събуждате.
Дори не знам как да назова това явление….
За него съществува сложно непреводимо словосъчетание „hupnicjerk“, но ние все едно стигаме до въпроса: „Защо става именно така?“
Отговор естествено няма, но съществуват теории, които се мъчат да обеснят това явление.
Според една от тях, организмът е изработил такава реакция, защото имало е време, когато сме спали по клоните, по скалите или на други „удобни“ височини.
Това се случва, когато човек започва да заспива, с други думи тялото напълно се отпуска, т.е. това е пряк механизъм, който ни спасява при падане от високи места по време на сън.
Но човек не е спал толкова често на такива места, за да си изгради такъв рефлекс.
Други учени предполагат, че това забавя всички процеси в организма, но за това няма никакви доказателства.
Въпроса остава открит. Вие също можете да предложите някоя хипотеза. Ако я докажете, ще сте първия, който ще знае, защо се получава така.

Всеки от нас губи съзнание на регулярна ежедневна основа. Това състояние се нарича сън. На учените до днес не им се бе отдало възможност да разберат, коя част на мозъка контролира състоянието ни на сън и бодърстване. Сега те са успели да разрешат пъзела. Разгадаването на загадката е станало съвсем случайно, когато наблюдавали пациентка с епилепсия.
Експериментите с електронна стимулация на мозъка позволили на учените да активирате и деактивирате този вид ключ.
По време на изучаването на мозъка на пациентката един от електродите бил поставен в клауструма – тънък слой неврони, разположени между основните структури на мозъка. Този участък до сега не е изследвал с електроди поставяни по-надълбоко.
Когато в тази зона е бил насочен високо честотен електрически сигнал, пациентката е загубила съзнание. За разлика от епилиптичния припадък, когато човек спира всякаква активност, жената започнала да забавя говора си. Говорела все по-тихо и се движила бавно, до стигане на пълна неподвижност, когато тя не отговаряла на въпросите и не реагирала на визуална стимулация.
Когато електрода бил махнат от зоната, пациентката, която била в пълно безсъзнание се върнала към нормалното си състояние, без никакви спомени от това време.
Това откритие има голям потенциал за употреба при пациенти с епилепсия или гранични състояния на съзнанието, но сега то е в много ранен етап, към днешна дата този „ключ“ е тестван само върху един човек. Въпреки това, активирането на зоната за откриване на съзнанието е изключително важно за по-дълбоко разбиране на нашия мозък, казал е изследователят на проекта Кристоф Кох.
„В определени граници, ако знаем, как възниква съзнанието и какви части на мозъка участват в този процес, ние можем да разберем, кога е налице и кога не. Имат ли роботите съзнание? А човешкия ембрион?Имат ли съзнание котките, кучетата или червеите? Това откритие е изключително интригуващо, но това е само една тухла в огромната сграда на съзнанието, което се стремим да построим“.

Решил падишахът да се присмее на Бирбал. Заповядал да купят от пазара яйца и докато го нямало Бирбал, раздал на придворните си по едно яйце.
Когато Бирбал се явил падишахът казал:
– Бирбал, сънувах странен сън. Хората се потопиха в този басейн и всеки извади от дъното по едно яйце, а ако някой не извадеше, той беше син на двама бащи. Само тебе чаках. Би било добре да се проверят всички придворни, може да излезе нещо наяве.
Почнали придворните да се потапят един по един в басейна и да изваждат от дъното по едно яйце. Дошъл реда на Бирбал. Той излязъл с празни ръце, но след това силно извикал:
– Ку-ку-ри-гууу!
– Бирбал, къде е яйцето ти, покаж го бързо! – скочил падишахът.
– Покровителю на бедните, – казал Бирбал, – сред кокошките, които снесоха яйца, аз съм единствения петел сред тях.
Придворните навели глави от срам, а падишахът се засмял.

Дори да си поспиш малко повече през почивните дни, това няма да ти помогне да възстановиш силите си.
Безсънните нощи, прекарани в развлечения или уморителни нощни смени, пагубно влияят на мозъка. Липсата на сън води до бърза смърт на мозъчни клетки и този процес не може да спре с прекомерно спане през почивните дни.
Паметта, вниманието и други когниктивни функции, според лекарите, не се възстановяват и след три дни, при нарушаване на нощната почивка.
За да докажат разрушаващото влияние на бодърстването през нощта, учените направили експеримент с гризачи. Животните били разделени в три групи: нормален нощен сън, минимално недоспиване и продължително лишаване от сън.
Специалистите забелязали, че при краткосрочен период без сън мозъчните неврони увеличават производството на протеин, който отговаря за попълването на запасите с енергия. Същият този протеин, казват учените, предпазва невроните от увреждане.
След продължителен период на безсъние, нужните протеини почти не се изработват, което рязко повишава скоростта на клетъчната смърт. Учените са открили, че мишки, които нямат нормален нощен сън, са загубили 25% от невроните в областта на мозъка, които отговарят за физиологичните реакции при стресови ситуации и паника.
За това при липса на достатъчен нощен сън, човек загубва способността си адекватно да възприема всичко наоколо и не може да се концентрира правилно при вземане на решения.

Франско-канадският художник Стивън Спазук сънувал сън, който в последствие определил дейността му за много години напред. Когато се събудил той съвсем ясно виждал как създава своите произведения. Изхвърлил моливите и четките и започнал да създава картините си с огън.
Тази техника е доста сложна и отнема много време. Ето защо голяма част от деня художникът прекарва в работното си ателие.
Неговите произведения се състоят от малки фрагменти, подобно на мозайка.
Вълшебството започва, когато художникът поднася пламъка на свеща към листа хартия. В този момент се образуват абстрактни форми, от които художникът буквално подрежда бъдещия образ. След това той дорисува образа със специални четчици и други инструменти.
Художникът си спомня, че е растял в много хармонично семейство, в атмосфера на любов и разбирателство. Като дете е бил плах и срамежлив. Прекарвал е много време гледайки естествения модел на дървената врата и движението на облаците през прозореца. Може би това е оформило удивителната му фантазия, която е спомогнала за създаване на такива шедьоври.