Още от древността листата на дафиновите дървета са били използвани за борба с различни заболявания. Днес дафиновият лист е едно от най-достъпните лекарства.

В дафиновите листа се съдържа ароматно етерично масло. То съдържа в себе си почти 50% цинеол и още около 65 различни компоненти, сред които е рутин.

Благодарение на ароматните летливи съединения дафиновият лист има фитонцидни свойства и подпомага пречистването на въздуха. Освен това, той съдържа много микроелементи, дъбилни вещества, изкарва шлаката от организма, повишава имунитета.

Сред вещества, съдържащи се в дафиновия лист са манган, калции, калий, фосфор, магнезий, желязо, натрий и цинк.

Дафиновият лист стимулира храносмилателната система, защитава черния дроб и предпазва от газове. Отвара приготвена от дафинови листа премахва камъните в бъбреците, помага при чревни спазми, събужда апетита и нормализира работата на стомаха.

Ако се смеси дафинов лист с царевично олио, се получава мазило, което се втрива в кожата при артрит, миоцит и невралгия, а с оцет и мед дафиновият лист помага при ревматизъм и болки в ставите.

Дафиновият лист помага още при синузит, като облекчава дишането. Препоръчително е да се капне една капка в носа масло от дафинов лист. Това масло можете да приготвите сами, като нарежете на дребно 30 грама листа, които заливате с чаша растително масло. Тази смес трябва да престои 5 дена, след което се прецежда и използва.

Ако страдате от разстройство можете да използвате следната рецепта със затягащо действие.. Вземете около15 дафинови листа , залейте ги с 2,5 чаши вода, оставете ги да врат 5 минути. После налейте течността в термос и оставете да престои 4-5 часа. Прецедете и пийте по една супена лъжица дневно.

Чаят от дафинови листа помага и срещу суха кашлица. Той трябва да се пие вечер преди лягане.

Дафиновият лист е известно средство за повишаване на имунитета. Летливите му масла имат противомикробно и противовъзпалително действие. допълнително качество на дафиновият лист е, че той отпуска спазмите на дебелото черво.

Наскоро бе открито, че неговите дъбилни вещества понижават захарта и действат добре на диабета.

При артрози – коксартоза, гонартроза е добре да се приложи маслен екстракт от дафинов лист. Той се приготвя като се накълцат 10-15 грама дафинови листа, към които се прибавят 50 милилитра олио. Тази смес се оставя да престои една седмица на тъмно и хладно. Вечер с този ексракт се намазва болната става, завива се с вълнено парче и се оставя така цяла нощ.

Използването на дафинови листа не се препоръчва при болни със заболявания на стомаха. Големи дози могат да доведат до повръщане, тъй като прекалено много стимулират храносмилателната система.

Като подправка се използват изсушените дафинови листа. Най-често се използват в ястия с пикантен вкус – от дивеч, говеждо месо, риба и т.н.

Слага се при приготвянето на туршии, заедно с лук, чесън, бахар, черен пипер.

С него се подправят супи и яхнии. Преди да пуснете дафиновите листа в супа или ястие, потъркайте ги едно в друго. По този начин лечебните свойства и аромата им ще се засилят.

Преди консумация на ястието дафиновия лист се изважда. Има силен аромат, поради, което трябва да се използва пестеливо – за 4-5 порции е нужен само един лист.

Йодът, както и неговите съединения не могат да противодействат срещу радиация.
Въпреки това лекарите препоръчват на хората да го приемат при бедствие. Защо?
Работата е там, че радиоактивен йод-131, освободени в околната среда, бързо се натрупва в човешкото тяло, за да бъдем по-точни в щитовидната жлеза и значително увеличава риска от ракови и други заболявания в тялото.
Когато щитовидната жлеза е „запълнена“ с друг, безопасен йод за тялото ни, за радиоактивен йод не остава място.
Но ако не съществува опасност за пускане на йода-131 в околната средата, не трябва да се приема йод в никакъв случай, защото при по-високи дози може да се нанесе непоправима вреда на щитовидната жлеза.

Група от химици от Унниверситета в Хюстън са разработили молекула, която спонтанно се събира в лека конструкция и има микроскопични пори.
Тъй като въглероден диоксид е най-големият проблем, няколко други съединения, са стотици и хиляди пъти по-мощни в своя парников ефект на единица маса. Тези съединения включват фреони, които се използват като охлаждащи течности и общи флуоровъглероди. Те са стабилни органични съединения, в които един или повече водородни атоми са заместени с флуорни атоми.
Групата учени е открила малка молекула на основата на флуора, която образува структура с много малки пори, около 1.6 пм в диаметър. Те са разработили молекула, която самостоятелно се събира в структура, способна да хване парниковите двойки, 75 на сто от теглото им. Тази молекула може да се използва за улавяне на фреони в хладилните системи.
Порести материали с аналогични размери са били направени и при предишните изследвания, но те били тежки и поради наличието на метали, са били чувствителни към водата.
Предимството на новия материал е, че той е устойчив на вода и се състои от индивидуални молекули, които се задържат заедно с помощта на слаби взаимодействия. Последното свойство ги прави по-леки. Освен това, молекулата е устойчива на температура от 280 градуса по Целзий.

Учените твърдят, че токсини идващи от околната среда, са основната причина за ускореното стареене.
Такива токсини се наричат геронтогени. Подобни съединения са налице в цигарения дим, в препаратите на химиотерапия, както и ултравиолетовото излъчване.
Учените са създали специален тест, с който може да покаже кои токсини са изключително опасни.
Те взели лабораторни мишки и ги разделили на групи. При някои от тях предизвикали затлъстяване, други били подложени на дим от пластмаса за 3D принтер, ултравиолетово излъчване или арсен.
Оказало се, че цигарения дим и утравиолетовото излъчване еднозначно ускоряват стареенето, но затлъстяването и арсен са относително безопасни.
По принцип, при рак на млечната жлеза химиотерапията ускорява процеса на стареене с около 15 години.
Тези заключения са били направени въз основа на резултатите от изследване на кръв. В нея са се оказали повишени показателите на P16 – ген, свързан с процеса на стареенето.
Това е още един маркер, чрез който може да се оцени физиологично стареене на организма.

Човечеството за последните 50 години е унищожило 90% от всички световните  рибни запаси.
22% от известните риболовни райони на океана са абсолютно изчерпани, а друг 44% са на ръба на изтощението.
При риболов всяка година ние изхвърляме от мрежите обратно в морето 27 милиона тона други животни, в нежизнеспособно състояние.
Морското дъно в много райони така е изорано, че нищо не може да живее на него.
През последните 50 години, човекът е унищожил 70% от горите в света.
Около 30% от останали все още гори са раздробени на части и изсичането им става със скорост от 50 квадратни мили на година.
Над 45 000 езера са вече унищожени.
Химическа промишленост ежегодно произвежда повече от 100 милиона тона от 70 хиляди различни органични съединения, към които всяка година се добавят около хиляди нови вещества. Само една малка част от тези химикали старателно се тества, за да се гарантира безопасността на човека и околната среда.
През последните 50 години, човек е унищожил една четвърт от всички видове птици, 11% от останалите са на ръба на изчезване. Изчезване заплашва и 18 процента от всички видове бозайници, 5 процента риби и 8 процента от растителните видове.
Кораловите рифове, най-разнообразните водните системи в света страдат от прекомерен риболов, замърсяване, епидемични заболявания и покачването на температурите.
Общо 30% от всички известни ресурси на планетата са изразходвани.