Върховният съд на Индия потвърди закона, който забрани сексуален контакт между лица от един и същи пол. Това решение отменя историческото решение от същия съд в Делхи през 2009 г., което доведе до легализиране на хомосексуалността.
Съдът заяви, че парламента трябва да приеме закон по този въпрос. В съответствие с раздел 377 на Наказателния кодекс,  приет преди 155 година по силата на британското колониално управление, сексуален контакт между лица от един и същи пол са признати за неестествени и наказуеми, с лишаване от свобода до 10 години.
Няколко политически, социални и религиозни организации, са поискали от Върховния съд потвърждаване на разпоредбите на закона във връзка с решението на съда през 2009 година.
Наблюдатели посочват, че законът почти никога не се е използвал за преследване на хора, които доброволно са участвали в сексуален контакт, но често се е използвал за полицейски репресии срещу хомосексуалистите.
В дълбоко консервативна Индия хомосексуализмът е табу и много жители вярват, че    еднополовите съюзи са незаконни.
Активисти на различни организации, защитаващи еднополовия секс, нарекли решението на Върховния съд разочароващо и заявили, че ще обжалва в съда.

„Това решение беше напълно неочаквано и за нас това е един черен ден“ – заявил е Арвинд Нараин, адвокат на организацията за защита правата на човека.
Въпреки това, Върховният съд е получил одобрение от религиозни организации, мюсюлмански и християнски.
„Върховният съд потвърди светските традиции на Индия, Съдът не потиска правата на гражданите. Вместо това, той показа разбиране към вярванията и етични ценности на по-голямата част от индийците“, – заявил е Зафаряб Джилани, член Всеиндийската мюсюлманска правова лига.

Имало едно време един старец, който навсякъде ходел с малък съд с масло. Ако минел през врата и тя скърцала, той смазвал пантите й с маслото. Ако вратата трудно се затваряла, смазвал бравата й.
И така преминал живота му. Изглаждайки трудностите и улеснявайки пътя на тези, които идвали след него.
За някои той бил оригинален, за други странен, за трети необичаен, но той редовно пълнел съда си с масло и продължавал да смазва всичко, което му се изпречело пред очите и имало нужда от това.
Има много хора животът, на който ги смачква и безжалостно ги руши от ден на ден. Нищо не им се отдава. Те се нуждаят от масло на радост, нежност и любов.
Имаш ли свой съд с масло при себе си?
Бъди готов да окажеш помощ на ближния още от сутринта. Ти можеш да омекчиш препятстванията, които той ще срещне през деня. Маслото ободрява изпадналия духом.
Как? Понякога твоята дума може да утеши отчаялия се. Кажи я!
В живота ни може да не ни се представи друг случай, за да се докоснем до живота на друг и да му помогнем, за това не се колебай, а действай!
Маслото на милосърдието омекотява острите и груби ръбове на унищожителния грях в живота и създава възможност да се приеме изкупителната благодат на Спасителя.

Двама си говорят по телефона:
– Слушай, Пешо, ако не ми заемеш 100 лева, няма да доживея до заплатата.
– Какво говориш, такава бедност ли те е стигнала?
– Не ми се присмивай, животът на човекът преминава понякога през пустиня. Нали така Господ смирява човека, за да не уповава на неправедното богатство, а да упражнява вяра си.
– Да, така е. Но 100 лева нямам. Скоро исках от съседа и съжалявам, че не мога да ти дам.
На следващата седмица Пешо печели наследство в съда. Първото нещо, което той и съпругата му решили да си позволят е пълноценна почивка в Египет, за която отдавна си били мечтали.
Седмица по-късно той звъни на човекът, който го е молел за пари:
– Здравей, как си? Намери ли пари, за да се издължиш?
– Не, а ти какво, да не си почнал да си живееш по-свободно? Помогни ми!
– Не мога сега, далеко съм…
– Къде си?
– Какво значение има!?В Египетската пустиня, горещина,… не мога!
– Да разбирам! Но пустинята е да уповаваме на Господа, а не на неправедното богатство.
– Аха, да… навярно е така! Но…ако знаеш колко е приятно да харчиш неправедното богатство в тази Египетска пустиня!

В израза „кутията на Пандора“, думата „кутия“ се е появила от неправилен превод на гръцката дума πίθος.
В действителност, древните гърци са наричали pithoi голям глинен съд, закопан в земята, в който са съхранявали зърно, вино, масло или са погребвали хора, така че кутията на Пандора е по-подходящо да се нарече чашата на Пандора.
Именно в pithoi е живял Диоген. Древните гърци не са могли да правят бъчви.

В началото на 70-те години, преди на Тал да бъде премахнат единия бъбрек в Тбилиси в списание „Шах в СССР“ за всеки случай подготвили некролог за шахматния крал. Когато всичко преминало и нищо лошо не се случило Тал пристигнал в Москва. Редакцията на списанието му показало текста на некролога.
– Аз съм единствения човек, – засмял се гросмайсторът, – който е прочел своя некролог.
На Тал му струвало доста усилие, за да превърне тази антихуманна постъпка на редакцията в шега. Той не издържал и често се връщал на тази тема.
– Някои неща в некролога са пропуснати, – отбелязал веднъж той. – и аз слава Богу успях да ги редактирам. Навярно отдолу трябва да напиша: „Вярно с оригинала. М. Тал“.
За пореден път, Тал говорил за този неприятен случай с Варлен Стронгин, който му е бил приятел по това време. Писателят за да смекчи обидата на своя приятел му разказал за Фодьор Шаляпин, който обичал пред близките си да разиграва собствената си смърт и го правел доста реалистично. А когато близките му плачели и изпадали в безсъзнание, известният певец изведнъж възкръсвал. Смеел се и обяснявал, че неговата истинска смърт няма да бъде така страшна.
– Но аз не съм Шаляпин, – тъжно се усмихвал Тал. – Защо да разигравам нещо, което рано или късно неизбежно ще се случи. Тогава смъртта ще бъде сто процента. Въпреки това, некролог може да ми бъде полезен, – добавил той. – Ако ме задържи полицията, да приемем, че присвоя нещо, ще им покажа некролога и ще им кажа: „Както виждате аз съм умрял. Така, че и съд няма за мен на земята“.