Един човек нямал мир даже и в манастира. Много често изпадал в гняв.
Веднъж си казал:
– Ще се махна и ще отида да живея в някоя пещера. Ще бъда сам ще се успокоя и гневът ще ме напусне.
Както казал така и направил. Заселил се сам в една отдалечена пещера, високо в планината.
Един ден напълнил съда си с вода от извора и се прибрал, но когато сложил съда на земята, не било равно мястото и той се търкулна, а водата се разляла. Човекът се ядосал, треснал празния съд в земята и той се счупил.
Когато дошъл на себе си, си казал:
– Ето отново се ядосах, а живея сам. Ще ида между хората и ще потърся помощ от Бога, за да се отърва от гнева си.

Окръжният съд от град Волин имал доста печален опит, едва не осъдил невинен човек.
Един селянин влязъл в градината и видял, че кравата на съседите е изяла всичкото зеле, а момчето, което я пасяло спокойно спало. Той се разгневил, ударил момчето с пръчка и го убил.
Родителите на момчето се били скарани със съседа и го обвинили в убийството на детето. Предали в съда невинния човек и представили свидетели.
Съдиите изслушали свидетелите, които твърдели, че обвиняемият е убил момчето и присъдили на невинният човек 15 години затвор.
Но се случило нещо необичайно. Дошъл истинският убиец и с разтреперан от вълнение  и страх глас, разказал защо и как е убил детето.
– Как може да бъде това, а свидетелите? – попитал съдията.
– Всички те лъжат. Ето пръчката, с която убих момчето и никой не ме видя, – решително казал убиецът.
Тогава съдът решил да освободи обвиняемия и истинския убиец, а на лъжесвидетелите да даде 15 години затвор.
– Господи, – проплакал един от лъжесвидетелите, – нима за двадесет лева, трябва да лежа в затвора 15 години?
Ние сме длъжни да говорим истината. Да не свидетелстваме против някого лъжливо или в полза на друг. Лъжесвидетелството означава много повече от уговаряне на някой за пред съда. Това е лъжа срещу личността на човека.
„Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който говори лъжи няма да се спаси“.

Разбирайки, че при публикациите на своите свещени книги християните използват думата „аллах“, властите предимно на мюсюлманските страни побързали да получат подкрепата на съда и конфискували няколко стотин Библии.
Своите действия властите на Малайзия обясняват с това, че през октомври миналата година съдът е постановил, че думата „аллах“ вместо Бог може да се използва от мъже и жени, изповядващи исляма, но в никакъв случай от представители на други религии.
Преди съдът в Малайзия е позволил да се прави това в католическите издания, които се публикуват на малайски език, но сега е отменено във връзка с мюсюлманските вярвания.
Местните християни смятат токова решение за незаконно и настояват  да им се върнат неправомерно иззетите повече от триста Библии.

Френският конституционен съд е взел окончателно решение за въвеждането на данък за лукс в размер на 75% , като посочва, че съответното нововъведение е било осъществено от социалистите дошли преди това на власт и е напълно законно.
Това означава, че всички юридически и физически лица, които пребивават във Франция и печелят повече от един милион евро на година, ще бъдат принудени да дават на държавата непропорционална голяма част от доходите си.
По-рано това нововъведение е довело до това, че от Франция са напуснали много бизнесмени и известни личности.
Въпреки това, след приемането на окончателното решение на Конституционния съд,  оттока на капитали от държавата, страдаща от намаляване на темповете на промишлено развитие и увеличаване на безработицата, съществено ще се увеличи.
Трябва да ви припомня, че сегашният президент на Франция Франсоа Оланд, нееднократно е признавал, че не обича богатите хора, може би за това се ползва с рекордно ниска подкрепа на своите съграждани.

Китай премахна системата на превъзпитание чрез труд.  Направено е такова предложение на заседанието на Постоянния комитет на Националния народен конгрес. Освен това, депутатите смекчили принципа “ едно семейство – едно дете“ , като разрешили зачеването на второ, ако един от родителите е единствено дете.
Промените, според китайското ръководство, са част от усилията за укрепване правата на човека и подобряване на качеството на изпълнението им.
Системата на  трудовите лагери, известни като “ лаоцзяо“ са били въведени в Китай през 1957 година. В тях имало извършителите на леки престъпления, както и хората, по някаква причина неугодни на местните власти. Особеността на тези лагери е, че хората в тях са били изпратени без съд и присъда от местните полицейски органи.
Политиката “ едно семейство – едно дете“ е била въведен в Китай през 1970 г. , за да се намали процентът на нарастване на населението. Едно от последствията на тази политика е било намаляване броя на дееспособно граждани и бързото застаряване на населението. В същото време е било позволено да имат второ дете и преди, но само при условие, че и двамата родители са единствените деца в техните семейства.