Във висшето общество дамите предпочитали да бъдат „бледи“, това особено се ценяло на баловете. За достигне такава бледост девойките нищо не ядели, силно стягали корсета си, ядели само малко тебешир и пиели оцет разреден с вода.

Родината на суши се явява не Япония, а Югоизточна Азия, където вареният ориз ферментирал, а в него се поставяла риба, която благодарение на тази ферментация можела да се съхранява за дълъг период от време.

Истината е, че от това суши ядели само рибата, а киселият и ферментирал ориз се изхвърлял.

Но японците през XIV-XVI в. се досетили да добавят към ориза оцет, за да го направят подходящ за използване и да се ускори процеса на ферментацията.

Едва в началото на XIX век готвач на Йохей Ханай предложил ориз със сурова риба, създавайки съвременното суши.

Оцетът е един от античните продукти, в които става микробиологичен синтез, който по древност може да съперничи само на виното.

Най-ранното споменаване на оцета се отнася към древния Вавилон и датира от 5 хиляди години преди новата ера. Още тогава древните вавилонци са правели оцет от финикови палми, наравно с финиковото вино.

В Япония съществуват много видове ресторанти. Те се специализират по един белег, вид храна, който се поднася там.
Например, Суши- аз, той се е специализирал в приготвянето на суши.
Клиентите на ресторанта могат да седнат по столовете край масите или на столовете на бара и да наблюдават как майстор готвача приготвя сушито.
В такъв ресторант храната за един човек се колебае между 1000 и 2000 йени.
Каитен-джущи е евтин суши ресторант, в който порцията суши се поднася на конвейерна лента и посетителят на ресторанта сам избира храната, която му харесва.
Освен това суши е поставено на чинии с различен цвят. Всеки цвят ознаава определена цена. Стойността на една такава чиния варира от 100 до 5000 йени. След избора на храната, се плаща.
В ресторанта може да се поръча суши, ако го няма на транспортната лента.
Освен специализирани ресторанти в Япония има и обикновенни, по подобие на тези на запад.

На токийския рибен пазар Цукидзи  е проведе първия търг, на който бил представен поредния рекорд. За риба тон тежаща 269 кг купувач е платил 736 хиляди долара.

Притежател на този ценен товар е станал собственик на вериги от токийски ресторанти за суши.

Той е изразил надежда, че покупката до известна степен би могла да помогне да се възобнови покупателния бум в Япония, преживял през миналата година тежко стихийно бедствие.

В Япония този вид е известен като „черна риба тон“, а познавачите на суши за по-кратко са го нарекли „черния диамант“.

В света все по-често се усеща увлечението по японската кухня. Днес даже е разработена диета на суши.
Съвсем наскоро, Асоциация на диетолози от Австралия, страна, в която широко е разпространена японска храна, заяви, че редовната консумация на суши създава сериозни проблеми със здравето

Проблема е в йодът, който се съдържа в морските водорасли, които се използват за подготовка на рула и суши. В тези водорасли има много йод. Ние знаем, че липсата на йод е вредно за здравето. Въпреки това, както често се случва, свръхдоза от химичен елемент в диетата е много по-опасно, отколкото недостига му.
Свръх доза от йод води до: силно главоболие, честото ходене в японски ресторант довело много хора до мигрена, развитие на гнойни поражения по кожата, отоци, постояни болки в ставите, диарии, безсъние и силно нервно превъзбуждане.
Количеството йод, от което човек се нуждае дневно е в зависимост от неговата възраст и някои други функции. Установено е, че:
Деца под една година трябва да получават ежедневно 50 мг йод; деца на възраст от две до шест години – 90 микрограма; юноши и възрастни – 150 мг; хората на възраст над 65 години – 100 микрограма; бременни жени и кърмачки – 200 мкг.
В една порция суши, ако в състава ѝ влизат водорасли се съдържат 92 микрограма йод.
Така че помислете колко често можете да ядете суши, така че това да е безопасно.