Терминус (Terminus) е един от първите богове, измислени от римляните. Той е бил свещен покровител на границите, т.е. на разположените на тях камъни и стълбове.

Тези камъни се наричали „термини“ – „условия“ и скръбта била за тези, които се осмелявали да ги изкопават и преместват.

Просто да вземеш и да умреш, разгневявайки Терминус, било щастлива съдба.

Надписите на граничните камъни гласят, че ако преместиш камъка от мястото му, те очаква тежка и тъжна орис, ще умреш последен от семейството си.

Т.е.първо ще погребеш внуците си, децата си и т.н….

Това е най-големият стратовулкан, вулкан конусът на който представлява редуващи се потоци втвърдена лава и отломки, които се циментират и се превръщат в туфи.

Той се намира в западната част на Гватемала, близо до град Кетцалтенанго. Има надморска височина – 3772 метра.

Първото изригване е започнало преди около 30 хиляди години. Първото зарегистрирано изригване е станало през октомври 1902 г. Този вулкан е бил бездействащ в течение на 500 години.

Изригването е унищожило едната страна на вулкана. Били изхвърлени около 5.5 кубични километра от вулканичен материал. Експлозията била чута на 800 км в Коста Рика. Стълба от пепел се издигнал на 28 км. Загинали около шест хиляди човека.

На изригването на вулкана Санта Мария, един от трите през XX век заедно с изригванията на Пинатубо през 1991 г. и Катмай през 1912 г, е бил присвоен коефициент на експлозивност 6.

Днес този вулкан носи в себе си голяма потенциална опасност. Във всеки момент е готов да се разрази с грохот и тонове изригвания от кратера.

В басейна на река Ижма около село Немяд се намира едно от най-големите местни находища на асфалт в Русия.

В републиката се намира най-голямото находище на барит BaSO4 в страната.

В Коми се намира най-голямото блато в Европа. То е разположено в Уст Цилемски район на Коми.

Средната дълбочина на блатото е 1,6 метра, а площта му е 200 000 хектара. Това не е просто блато, а огромна горско-блатна система, включваща голямо количество реки и езера.

В Коми се намира едно от седемте чудеса в Русия – стълбовете на атмосферните влияния. В столицата на Коми има паметник на буквата  „Ӧ“. Тази буква се използва в удмурския език, коми език, кюрдски, марийски, а също и горно-алтайски език. В руските книги до началото на 20 век, буквата „Ӧ“ се е използвала вместо буквата „Е“.

На площад Масена, за да могат зрителите да си отдъхнат, бяха пуснали Равел, звучеше Болеро. Старци танцуваха… Скоро щяха да пуснат и фойерверките.

Изведнъж се чуха тъпо звънтене и истерични писаци. Като че ли започваше война. Това бе ужасно. Чуваха се сирени, доброволци спираха колите си, за да дадат път на полицаите.

Всички бягаха. Мнозина плачеха.

– Какво става? – питаха хората, усещайки, че нещо не е наред.

– Камион се вряза в гъста тълпа от хора, – обясни някой уплашено и продължи да бяга.

На балкона на хотела стоеше 14 годишно момче. То гледаше с ужас как камион, който се носеше по улицата със скорост около 70 километра в час, съзнателно се вряза в тълпата и мачкаше хората. Това щеше дълго време да остане в съзнанието му и щеше да се явява като кошмар в сънищата му.

Всичко бе станало внезапно. Суматоха, отчаяни викове …. цялата картина бе жестока и зловеща. Хората тичаха, крещяха, стенеха и носеха на ръце децата си. Всеки бягаше, за да спаси живота си.

Хората се блъскаха, тичаха по улицата. Младеж се помоли на мъж, който стоеше на прага:

– Моля ви пуснете ни вътре.

Човекът се дръпна, след него влязоха още няколко души и треперейки чакаха да свърши всичко.

Виктор мислеше, че това е някаква шега, но след това видя камион да се движи на зигзаг към него. Той побегна с другите търсейки безопасно място.

Врати се отваряха и приютяваха, част от бягащите.

Това беше ужасно клане. Имаше тела навсякъде. Камионът мачкаше всичко по пътя си. Той караше криволичейки и хората не знаеха на къде ще отиде след това.

За камиона нямаше прегради, той сриваше стълбове и дървета.

Някой хора се бяха качили на вратата на камиона, опитвайки се да го спрат.

Накрая всичко свърши. Разчленени и обезобразени тела лежаха на улицата. Беше ужасно. Хората падаха и плачеха над телата.

Мъртвите изглеждаха много, покриха ги с по един бял чаршаф. Мъката и болката щяха да продължат много след това.

Ние не бива да живеем в свят като този. Необходимо е любовта и мирът да се установят между хората. Тогава няма да бъдем свидетели на такива кървави трагедии.

Кулата-капсула „Накагин“ е била построена в 1972 г. по проект на японският архитект Кишо Курокава.

Зданието се явява пример за японски метаболизъм, движение в архитектурата и градоустройството, която се е появила през 1950 г. в противовес на функционализма.

За зданията в стил метаболизъм е характерна сякаш някаква незавършеност и откритост на структурата за „диалог“ с изменящата се градска среда.

Построеното, в токийския район Гинза, здание се състои от 140 капсули-модули, които в разни комбинации са съсредоточени около два носещи стълба.

Размерът на всеки модул е 2,3 х 3,8 х 2,1 м. Те се крепят към опората само на четири болта. Височината на дома е тринадесет етажа.

През 2007 г. живущите в „Накагин“позовавайки се на ограничените условия и наличието на азбест в строителството на сградата, гласували за разрушаването ѝ.

Желаейки да спаси своето творение Курокава предложил проект за мащабна реконструкция на кулата.

Планът за реконструкция бил подкрепен от основните архитектурни асоциации в Япония, Японския институт по архитектура, но поради големите финансови разходи, работата така и не започнала.

След това болшинство от живеещите там се изнесли и изоставили своите апартаменти.