Кулата-капсула „Накагин“ е била построена в 1972 г. по проект на японският архитект Кишо Курокава.

Зданието се явява пример за японски метаболизъм, движение в архитектурата и градоустройството, която се е появила през 1950 г. в противовес на функционализма.

За зданията в стил метаболизъм е характерна сякаш някаква незавършеност и откритост на структурата за „диалог“ с изменящата се градска среда.

Построеното, в токийския район Гинза, здание се състои от 140 капсули-модули, които в разни комбинации са съсредоточени около два носещи стълба.

Размерът на всеки модул е 2,3 х 3,8 х 2,1 м. Те се крепят към опората само на четири болта. Височината на дома е тринадесет етажа.

През 2007 г. живущите в „Накагин“позовавайки се на ограничените условия и наличието на азбест в строителството на сградата, гласували за разрушаването ѝ.

Желаейки да спаси своето творение Курокава предложил проект за мащабна реконструкция на кулата.

Планът за реконструкция бил подкрепен от основните архитектурни асоциации в Япония, Японския институт по архитектура, но поради големите финансови разходи, работата така и не започнала.

След това болшинство от живеещите там се изнесли и изоставили своите апартаменти.

Азбестът или хризотил е един от смъртоносно опасните камъни и минерали. Той не е изкуствен продукт, но се явява един от най-плашещите минерали на планетата.
Действа като токсин, поради своя химически състав отравя жертвите си, като провежда механична диверсия в белите дробове на човека.
Азбестът е съставен от силициев диоксид. Той е най-разпространеният твърд минерал на Земята.
Залежите на азбеста се състоят от натрупани хиляди крехки и малки нишковидни кристали, които могат да се пренасят по въздуха. Така те лесно попадат в белите дробове на човека. Канцерогенните ефекти се дължат на постоянно възпаление на белодробната тъкан, което води до образуване на белези.
Образования от азбест могат да се намерят между всеки набор от силициев диоксид, така че при проучването на такива видове трябва да се спазват съответните правила за безопасност.
Странното е, че естественото изветряне на този минерал води до разпространението му в земната атмосфера. Като резултат, в белите дробове на много хора могат да намерят малки частици на азбестови влакна.

Използването на талк един път седмично, може да увеличи риска от появата на рак на матката с 24%.
От 1982 г. сътрудници на Харварския институт в Бостън, са наблюдавали 66 000 жени. По време на изследването, ракът на матката се развил само при 600 от тях. Според специалистите, частици прах от талк нанесени върху половите органи, могат да се движат по тялото и да остават в организма по-дълго време. Те предизвикват възпаление, позволяващо да растат ракови клетки.
Най-застрашени са жените в менопаузата.
Предишни изследвания показват, че талкът може да повиши опасността за образуване на тумори в яйчниците до 41%. В рисковата група попада всяка десета руса жена, притежаваща определен генетичен профил.
Талкът се получава от натурален мек минерал – магнезиев хидросиликат. Минералът се раздробява, изсушава, след което отново се смила, в резултат на това се получава талк, ползван от милиони жени по света.
Специалистите твърдят, че даденият магнезиев минерал по химически състав прилича на азбест, който причинява смъртоносна форма на рак в белия дроб. Частица талк попаднала в белия дроб се разтваря едва след 8 години.