Представете си, ние сме заспали в картината галерия на нашия Бог. Небето е Неговото платно, а човека – Неговият шедьовър.
Погледнете, ние сме обградени от произведенията на великия Майстор. Талази вълни.Огнени залези …..
Човешката душа е като едно художествено студио. Ражда се любовта. Дар на благодатта. Около нас стават чудеса във въздушното царство. Те избухват като светлинки и от тяхното докосване се разкрива душата, променят се сърца.
Но ние се прозяваме и нищо не забелязваме. Потънали сме в дълбок сън.
Трудно се носи тежестта на вчерашния ден. Една голяма чанта напълнена с тревоги, реже рамото, на което сме я преметнали. Страхът от смъртта е готов да ни счупи гръбнака, а това ни отнема радостта. Много от нас я губят в неделя, дори в църквата да седят, добре изглеждащи и порядъчни. Стараят се да не заспят като са застанали на пръсти.
Какво губим? Ние не виждаме как Бог отваря небесата, за да послуша песните ни…..
Вдигаме ли взор към небето? Заставаме ли на пръсти, протягайки ръце нагоре?
Бог ни среща със Словото Си . Време е да отворим очи и да не влачим сандъка с проблемите си.
Защо заспиваме на неделната служба? Защото дълго се въртим в кревата премисляйки тревогите и разочарованията си.
Хайде да се избавим от това тежко бреме. Нека се хванем за Словото Му и всички ние отрудени и обременени да се успокоим.