Един от заместителите на захарта сукралоза е бил открит случайно.
Професор Хю Лесли от Кралския колеж в Лондон поръчал на работещият с него студент Шашикант Пхаднис да изпита, на английски да направи „test на полученото в лабораторията вещество трихлорсахароза.
Знанията на студента по английски език били далеч от перфектното ниво и вместо „test“, той чул „taste“ и веднага изпробвал веществото на вкус.
След пробата го намерил за много сладък.

Закачалка е отдавна познат домакински прибори. Но нейната история е много по-кратка от историята на облеклото.
Първото споменаване на закачалки е през XVI век. Те са се появили във Франция и са били твърде обемисти със силно заоблени рамене. Смята се, че са били предназначени за военни униформи и дрехи на духовенството.
Дълго време дрехите са се съхранявали в специални сандъци, но в тях се слагали и бижута, запаси от храна и др. Да се намери нещо в такъв сандък е било проблематично. Не всяка кутия е имала отделения за по-дребни вещи.
До края на XVI век хората поумнели и започнали да слагат облеклото вертикално. Така се родил гардеробът. В него можело да се окачат дрехи на забити в него пирони.
Така се съхранявали дрехите до 1869 г, когато О. А. Нортон получил патент за „закачалка за дрехи“.
През 1903 г. Алберт Пархауз измислил закачалка от изкривен тел. Той бил обикновен работник в завод за проводници. Предприемчивият собственик на завода патентовал изобретението му, но самият изобретател останал работник до края на живота си.
Според друга версия закачалки за дрехи е изобретил студент в Бостанския университет Кристофър Кан през 1876 година.
През 1932 г. С. Хюлет започнал да използва картонени подложки при закачалките за дрехи. А през 1935 била приложена и по-долна лента за панталони. Това била идея на Елмър Д. Роджърс.
1935 е годината на раждане на закачалката, която днес е във всеки гардероб, за нея няма граници в разнообразието.
Закачалка може да служи като декорация в дома. Изящните закачалки перфектно се вписват в интериора на коридора и му придават изящество, особено когато се комбинират с други ковани предмети в обстановката.

Знаете ли наистина какви оценки е получавал Айнщайн по математика в училище?
В много източници, оправдаващи лошата успеваемост на учениците, се говори, че по математика Айнщайн е бил зле в училище и така било по всички предмети.
Всъщност нещата не стоят съвсем така. Алберт още в ранна възраст е започнал да проявява таланта си по математика. Още тогава той е знаел по този предмет много повече отколкото се е преподавало в училище.
По-късно Айнщайн не е могъл да постъпи в Висшето политехническо училище в Цюрих. Той показал високи резултати по физика и математика, но не му стигнали точките в бала по другите дисциплини.
Наблягайки на другите предмети, след една година на 17 години Алберт станал студент в даденото учебно заведение.

Макс Арндт, студент в Минесота, готвел дипломната си работа и трябвало да измисли интересна идея за бизнеса. Тази дипломна работа прераснала в бързо стартиращ бизнес за направа на дръжки за врати, които се отварят с крак.
На пръв поглед идеята може да ви изглежда глупава и обречена на провал. Що за глупост, да поставиш дръжка ниско долу на вратата? Но това е само на пръв поглед.
Ако размислим, ще видим колко пъти в дадена ситуация, тази дръжка ще бъде незаменима.
Колко пъти ви се е случвало да носите тежък товар и да нямате свободна ръка, за да натиснете дръжката на вратата? За да я отворите, трябва да свалите товара на земята, да отворите вратата и след това да принесете всичко вътре.
Дълго, неудобно и допълнително натоварвате гърба си. Но дръжката, която се отваря с крак решава този проблем.

Детето-чудо Ким Унг-Йонг се е родило в Корея през 1962г. То има най-високото IQ – 210. На 4 години момчето е можело да чете на японски, корейски, немски и английски. Когато станал на 5 години успял да реши сложна система от вероятностни диференциални уравнения.
По японската телевизия демонстрирал знанията си по китайски, испански, виетнамски, филипински, немски, английски и корейски език. От 3 до 6 години Ким бил студент в университета , а на 7 години получил покана да работи в НАСА.
На 15 годишна възраст е станал доктор на физическите науки в Colorado State Uniwersity и е работил в САЩ до 1978г.
След това Ким се връща в Корея с намерение да се занимава с проектиране и строителство. За целта той защитава докторска дисертация свързана с тези дейности. Бил е поканен да работи в най-известния корейски университет, но отказва и работи в един провинциален институт. От 2007г. работи като помощник в Chungbuk National Uniwersity.
Рядко надарен талант, нали?