Родения в Австрия Ханс Селие представя своето становище за стреса, като психологичен и емоционален отговор при заплаха. През 30-те години на 20 век Селие се натъква на стреса, докато работи с животни в своята лаборатория в Университета в Монреал. След това Селие продължава да публикува в областта на стреса и днес е смятан за „баща на стреса“.
Салие признава, че е сбъркал името на това, което изучава.  Той взима назаем термина от физиката и инженерската практика, където разбирането за стреса и пренапрежението се използват съвместно.
Английският език не му е роден език. Той избира думата стрес, но по-късно осъзнава, че думата пренапрежение би била по-подходяща. Да, но било прекалено късно. Терминът остава и все още така се използва.

Чувството за хумор, способността да се шегувате и да разбирате шегите на другите свидетелства за интелигентност и надеждна координация на мозъчните полукълба.
Оказва се, че усмивката и смеха укрепват имунната система и активизират основните метаболитни процеси в организма.
До такива изводи са достигнали шотландски, американски и канадски учени, публикували своите резултати малко преди рождествените празници.
Чувството за хумор, способноста да се възприемат шегите на другите и да се реагира на тях, не е присъща на всеки. То е резултата от сложен обмен на информация засягащо лявото полушарие, отговарящо за логическото мислене и контрола на емоциите.
Смехът е най-доброто лекарство!
Съгласно последните изследвания, смехът рязко активизира мозъчната дейност, нормализира кръвното налягане и ритъма на сърцето. Благотворно влияе на дишането и мускулния тонус на тялото. Той е надежно обезболяващо средство.
Факт е, че когато човек се смее, неговият мозък произвежда специално вещество ендорфин. То осигурява надежна защита против болести и стрес.

Изследователите са идентифицирали невротрансмитер, който омекотява горчивината на поражението и потискат желанието за победа.

От прибързани действия на масата, може да помогне инжектирането на норадреналин.

Когато става дума за пристрастяване към алкохол, тютюнопушене, или към някое наркотично вещество, механизма за формирането на такава зависимост е повече или по-малко ясен.

У нас се съдържа специфично вещество, което влияе на биохимията на нервните клетки и те започват да работят по различен начин. Съответно ние знаем и как да лекуваме това състояние. Необходимо е само да се потисне взаимодействието на наркотично вещество с клетъчните рецептори.

Но какво да кажем за психологическата зависимост при пристрастяване към видео игрите? Тук би трябвало да заработи молекула, която да се намеси в работата на нашия мозък.

Но какво трябва да се даде, за да се избавим от психологическа зависимост?

Изследователите от Киото, твърдят, че могат да решат проблема относно пристрастяване спрямо хазарта. Решаващи тук са норепинефрин и молекули – носители на този невротрансмитер.

Учените предложили на 19 доброволци да изиграят каква да е хазартна игра. Състоянието на мозъка им се оценявало с помощта на позитронна емисионна томография. У някои играчи са забелязало намаляването на молекулите, пренасящи норадреналина. Това водело до натрупването му в мозъка. Според учените, така се смекчавал стреса от загубата. Човек не страдал при загубата на каква да е сума пари.

Ако съдържанието на норадреналин в мозъка намалее, доброволецът тежко преживявал загубата на пари и се стремял да отиграе. Учените са заключили, че не винаги желанието да се продължи играта, въпреки загубата, се взема със „свободна воля“. Понякога това е специфика на „химията“ въздействаща върху мозъка.

Ако норадреналин изчезне от мозъка, ние ще страдаме от загубата и на най-малкото количество пари, и ще се опитваме отново и отново да си я върнем обратно. Ако ни провърви и молекулите пренасящи норепинефрина не са много активни, от нас няма да излезе добър комарджия.

Дали е възможно да се излекува тази жажда за хазарт чрез инжектиране на норепинефрин или блокирането на техния транспорт? Ако резултатите се потвърдят, малко вероятно е, собствениците на казина да станат щастливи от това откритие.

Учени от Университета в Райс са установили, че растенията се предпазват от насекомите чрез циркадния ритъм.
Тези  ритми са колебания в интензивността на различните процеси в тялото, свързани с промяната на деня и нощта. Те са присъщи на почти всички живи същества на Земята. Независимо от факта, че на пръв поглед, циркадните ритми се  се обуславят от външни причини, те имат ендогенен произход. Например, растения, които се въртят през целия ден по посока на слънцето, през нощта обръщат листата си на изток точно преди изгрев слънцето.
Една трета от целия геном на растенията се активира в съответствие с циркадния ритъм. Учените смятат, че гените, отговорни за реакция на растенията спрямо деня и нощта им помагат да се бори с насекомите.
Направили експеримент.  В един от случаите ритъмът на гъсениците съответствал на този на растенията, а в друг случай, когато гъсениците били будни, растенията се намирали в спящо състояние. Оказало се, че опящите растения не са се съпротивлявали на изяждането им и са пострадали повече от будните.
През деня, в съответствие на циркадните ритми при растенията се променят съдържание на веществото, отговарящо за растителната устойчивост на атаки от насекоми и болести, по-специално то активира механизмите за растителна отбрана и позволява на растението да се възстанови бързо.
Трябва да се отбележи, че циркадните ритми помагат за оцеляването на растенията в един променящ се свят. Те правят възможно, растенията да издържат на абиотичния стрес и да се запази целостта им в тежките градски условия.

От емоционалното състояние на човека зависи неговото физическо и душевно състояние.
Обидата е тежка душевна травма, която възниква така неочаквано, както и всяка болест, като грип или простуда. Когато се разболеем започваме да се лекуваме, а когато ни обидят, какво правим?
Вместо да възстановим душевното си равновесие, ние отново и отново се връщаме към случилото се и страдаме.
Когато ни обидят ние изпитваме своеобразен стрес. Спонтанно в организма стават биохимични изменения на всяко равнище. В резултат на това се повишава кръвното ни налягане, нарушават се хармоничните процеси в тялото ни.
На стреса и напрежението можем да противодействаме с отпускане, а отпускането в случая е прощението.
При припомняне на една или друга неприятна ситуация, организма отново изпитва стрес. Отново и отново произтичат биохимични изменения, а това разрушава здравето.
Ние не можем да променим миналото, но имаме власт да изменим отношението си към конкретната ситуация. Това е и ключът към прощението.