През 1965г. осеммесечното бебе Брюс Раймер, който е роден в Уинипег, Канада, по съвет на лекар, бил подложен на обрязване. Поради грешка на хирурга, който е извършил операцията, пениса на момчето е напълно повреден.
Психологът Джон Пари, когото родителите потърсили за съвет им дал „лесен“ начин за излизане от положението. Смяна на пола на бебето и да го възпитат, като момиче, докато не е пораснал и не е започнал да има комплекси за своята импотентност.
Направили го. Брюс станал Бренда. Нещастните родители не са имали представа, че детето им е жертва на жесток експеримент. Джон Пари търсел възможност да докаже, че сексуалната идентичност не се дължи на характера, а на възпитанието и Брус станал идеалният обект за наблюдение.
На момчето премахнали тестисите, а след това в продължение на няколко години, Мани, публикувал в научни списания отчети за „успешното“ развитие на експеримента си с това дете.
Въпреки това в дома и учителят в училище отбелязвали в детето типично момчешко поведение. Най-лошото от всичко било, че родителите скривали от детето си истината, а това ги карало да изпитват силен емоционален стрес.
В резултат на това у майката се наблюдавали суицидни наклоности, бащата станал алкохолик, а братята близнаци постоянно били в депресия.
Когато Брус -, Бренда достигна юношеска възраст, започнали да му дават естроген, за да стимулират растежа на гърдите. След това психологът настоявал за нова операция, в която Бренда трябвало да получи женски полови органи.
Тогава Брус – Бренда въстанала. Тя категорично отказал операция и вече не ходела на преглед при Мани. Един след друг последвали три опити за самоубийство.
Последният от тях завършил с кома. Но той се възстановил и започнал да се бори за връщане към нормално му съществуване, като мъж.
Сменя името си на Давид, подстригва косите си и започва да носи мъжки дрехи. През 1997 г. той преминал през поредица от реконструктивни операции, за да се възстановят физически белези на пола.
Оженва се и осиновява три деца. Всичко вървяло добре до май 2004 г. След като скъсване със съпругата си, Дейвид Реймер  се самоубива на 38 години.

Разбира се на свеки своето си. Вашето разбиране за щастие може да не съвпада с представата на другите, независимо, че някои от тях са ви съвсем близки.
Понякога ние се опитваме да съотвестстваме на чуждото видение за щастливи отношения, приятно поведение и успешни достижения.
Другите често представят своето виждане за щастие. Налагат свои правила, като смятат, че така ще направят другите щастливи. Но по този начин никой не става доволен и щастлив, нито ние, нито те?
Съществуват два начина, според които посрещаме дадена ситуация, това са стрес и щастие.
Например, зад прозореца вали дъжд. Вие можете да изпитвате стрес, когато мислите за кишата и студа навън. Съжалявате, че не можете да излезете на улицата. А можете да изпитате щастие от миризмата на озона, вида на цветните чадъри, брилянтните пръски от водни капки…Изборът е ваш.
Вие може да се ядосвате на мъжа си, когато е ангажиран с един мач, а не ви помага в къщи, забелязвате колко е несериозен и безотговорен. А можете да бъдете щастлива за това, че близкият на вас човек се чувства добре, почива си, не ви се пречка в ръцете и атмосферата в къщи е добра.
Безпокоите се за порасналия си син. Съветвате го да постъпи в престижно Висше учебно заведение, да си избере перспективна професия, а той не ви взема на сериозно. По-добре се зарадвайте, че той има собствено мнение за своето бъдеще, защитава собствените си интереси и взима решение сам. Вие можете да го обвинявате или да се гордеете с него.
Помислете, какво ще ви донесе избора на стрес, лошо настроение, мрачно бъдеще, упадък на силите, гняв, раздразнение, обида, тревога….?
А ако оцените ситуацията за щастлива, ще се чувствате спокойни, радостни, удовлетворени, с очакване да ви се случат хубави неща.
Може това да ви се струва трудно. Действително, трябва да поработим над себе си, да изменим някои привички, да се освободим от стереотипите и негативния си опит.

Често се случва след дълго пътуване с кола, човек да се чувства претоварен. Това води до по-малка подвижност, особено по време на движение на колата. За да се избегнат такива усещания у пътниците е създаден офис на колела Cadillac Escalade ESV. В задната си част той е оборудван като кабинет с кресла, шкафове за дрехи, маса за лаптоп и документи, огромен плазмен телевизор, мини бар, система за видеовръзка, и много други.
Cadillac Escalade ESV се отличава с необичайно допълнение – велотренажор. Така, че цялото време, което прекарвате в него, работите или се готвите за делова среща, можете да въртите педали, за да приведете в ред тялото и сърдечно съдовата си система.
След успешните мъже на средна възраст, типични представители на средния и голям бизнес, са много повече подложени на риск от поява на здравословни проблеми в сравнение с другите хора. Причината за това е заседналия начин на живот, постоянния стрес и липсата на време за спорт.
За това е напълно логично обединяването на мобилния офис и спортната зала, с облекчен режим на велотренажор. Комбинация, която успешно може да се използва по време на движение на автомобила.

Родения в Австрия Ханс Селие представя своето становище за стреса, като психологичен и емоционален отговор при заплаха. През 30-те години на 20 век Селие се натъква на стреса, докато работи с животни в своята лаборатория в Университета в Монреал. След това Селие продължава да публикува в областта на стреса и днес е смятан за „баща на стреса“.
Салие признава, че е сбъркал името на това, което изучава.  Той взима назаем термина от физиката и инженерската практика, където разбирането за стреса и пренапрежението се използват съвместно.
Английският език не му е роден език. Той избира думата стрес, но по-късно осъзнава, че думата пренапрежение би била по-подходяща. Да, но било прекалено късно. Терминът остава и все още така се използва.

Чувството за хумор, способността да се шегувате и да разбирате шегите на другите свидетелства за интелигентност и надеждна координация на мозъчните полукълба.
Оказва се, че усмивката и смеха укрепват имунната система и активизират основните метаболитни процеси в организма.
До такива изводи са достигнали шотландски, американски и канадски учени, публикували своите резултати малко преди рождествените празници.
Чувството за хумор, способноста да се възприемат шегите на другите и да се реагира на тях, не е присъща на всеки. То е резултата от сложен обмен на информация засягащо лявото полушарие, отговарящо за логическото мислене и контрола на емоциите.
Смехът е най-доброто лекарство!
Съгласно последните изследвания, смехът рязко активизира мозъчната дейност, нормализира кръвното налягане и ритъма на сърцето. Благотворно влияе на дишането и мускулния тонус на тялото. Той е надежно обезболяващо средство.
Факт е, че когато човек се смее, неговият мозък произвежда специално вещество ендорфин. То осигурява надежна защита против болести и стрес.