Разбира се на свеки своето си. Вашето разбиране за щастие може да не съвпада с представата на другите, независимо, че някои от тях са ви съвсем близки.
Понякога ние се опитваме да съотвестстваме на чуждото видение за щастливи отношения, приятно поведение и успешни достижения.
Другите често представят своето виждане за щастие. Налагат свои правила, като смятат, че така ще направят другите щастливи. Но по този начин никой не става доволен и щастлив, нито ние, нито те?
Съществуват два начина, според които посрещаме дадена ситуация, това са стрес и щастие.
Например, зад прозореца вали дъжд. Вие можете да изпитвате стрес, когато мислите за кишата и студа навън. Съжалявате, че не можете да излезете на улицата. А можете да изпитате щастие от миризмата на озона, вида на цветните чадъри, брилянтните пръски от водни капки…Изборът е ваш.
Вие може да се ядосвате на мъжа си, когато е ангажиран с един мач, а не ви помага в къщи, забелязвате колко е несериозен и безотговорен. А можете да бъдете щастлива за това, че близкият на вас човек се чувства добре, почива си, не ви се пречка в ръцете и атмосферата в къщи е добра.
Безпокоите се за порасналия си син. Съветвате го да постъпи в престижно Висше учебно заведение, да си избере перспективна професия, а той не ви взема на сериозно. По-добре се зарадвайте, че той има собствено мнение за своето бъдеще, защитава собствените си интереси и взима решение сам. Вие можете да го обвинявате или да се гордеете с него.
Помислете, какво ще ви донесе избора на стрес, лошо настроение, мрачно бъдеще, упадък на силите, гняв, раздразнение, обида, тревога….?
А ако оцените ситуацията за щастлива, ще се чувствате спокойни, радостни, удовлетворени, с очакване да ви се случат хубави неща.
Може това да ви се струва трудно. Действително, трябва да поработим над себе си, да изменим някои привички, да се освободим от стереотипите и негативния си опит.

Често се случва след дълго пътуване с кола, човек да се чувства претоварен. Това води до по-малка подвижност, особено по време на движение на колата. За да се избегнат такива усещания у пътниците е създаден офис на колела Cadillac Escalade ESV. В задната си част той е оборудван като кабинет с кресла, шкафове за дрехи, маса за лаптоп и документи, огромен плазмен телевизор, мини бар, система за видеовръзка, и много други.
Cadillac Escalade ESV се отличава с необичайно допълнение – велотренажор. Така, че цялото време, което прекарвате в него, работите или се готвите за делова среща, можете да въртите педали, за да приведете в ред тялото и сърдечно съдовата си система.
След успешните мъже на средна възраст, типични представители на средния и голям бизнес, са много повече подложени на риск от поява на здравословни проблеми в сравнение с другите хора. Причината за това е заседналия начин на живот, постоянния стрес и липсата на време за спорт.
За това е напълно логично обединяването на мобилния офис и спортната зала, с облекчен режим на велотренажор. Комбинация, която успешно може да се използва по време на движение на автомобила.

Родения в Австрия Ханс Селие представя своето становище за стреса, като психологичен и емоционален отговор при заплаха. През 30-те години на 20 век Селие се натъква на стреса, докато работи с животни в своята лаборатория в Университета в Монреал. След това Селие продължава да публикува в областта на стреса и днес е смятан за „баща на стреса“.
Салие признава, че е сбъркал името на това, което изучава.  Той взима назаем термина от физиката и инженерската практика, където разбирането за стреса и пренапрежението се използват съвместно.
Английският език не му е роден език. Той избира думата стрес, но по-късно осъзнава, че думата пренапрежение би била по-подходяща. Да, но било прекалено късно. Терминът остава и все още така се използва.

Чувството за хумор, способността да се шегувате и да разбирате шегите на другите свидетелства за интелигентност и надеждна координация на мозъчните полукълба.
Оказва се, че усмивката и смеха укрепват имунната система и активизират основните метаболитни процеси в организма.
До такива изводи са достигнали шотландски, американски и канадски учени, публикували своите резултати малко преди рождествените празници.
Чувството за хумор, способноста да се възприемат шегите на другите и да се реагира на тях, не е присъща на всеки. То е резултата от сложен обмен на информация засягащо лявото полушарие, отговарящо за логическото мислене и контрола на емоциите.
Смехът е най-доброто лекарство!
Съгласно последните изследвания, смехът рязко активизира мозъчната дейност, нормализира кръвното налягане и ритъма на сърцето. Благотворно влияе на дишането и мускулния тонус на тялото. Той е надежно обезболяващо средство.
Факт е, че когато човек се смее, неговият мозък произвежда специално вещество ендорфин. То осигурява надежна защита против болести и стрес.

Изследователите са идентифицирали невротрансмитер, който омекотява горчивината на поражението и потискат желанието за победа.

От прибързани действия на масата, може да помогне инжектирането на норадреналин.

Когато става дума за пристрастяване към алкохол, тютюнопушене, или към някое наркотично вещество, механизма за формирането на такава зависимост е повече или по-малко ясен.

У нас се съдържа специфично вещество, което влияе на биохимията на нервните клетки и те започват да работят по различен начин. Съответно ние знаем и как да лекуваме това състояние. Необходимо е само да се потисне взаимодействието на наркотично вещество с клетъчните рецептори.

Но какво да кажем за психологическата зависимост при пристрастяване към видео игрите? Тук би трябвало да заработи молекула, която да се намеси в работата на нашия мозък.

Но какво трябва да се даде, за да се избавим от психологическа зависимост?

Изследователите от Киото, твърдят, че могат да решат проблема относно пристрастяване спрямо хазарта. Решаващи тук са норепинефрин и молекули – носители на този невротрансмитер.

Учените предложили на 19 доброволци да изиграят каква да е хазартна игра. Състоянието на мозъка им се оценявало с помощта на позитронна емисионна томография. У някои играчи са забелязало намаляването на молекулите, пренасящи норадреналина. Това водело до натрупването му в мозъка. Според учените, така се смекчавал стреса от загубата. Човек не страдал при загубата на каква да е сума пари.

Ако съдържанието на норадреналин в мозъка намалее, доброволецът тежко преживявал загубата на пари и се стремял да отиграе. Учените са заключили, че не винаги желанието да се продължи играта, въпреки загубата, се взема със „свободна воля“. Понякога това е специфика на „химията“ въздействаща върху мозъка.

Ако норадреналин изчезне от мозъка, ние ще страдаме от загубата и на най-малкото количество пари, и ще се опитваме отново и отново да си я върнем обратно. Ако ни провърви и молекулите пренасящи норепинефрина не са много активни, от нас няма да излезе добър комарджия.

Дали е възможно да се излекува тази жажда за хазарт чрез инжектиране на норепинефрин или блокирането на техния транспорт? Ако резултатите се потвърдят, малко вероятно е, собствениците на казина да станат щастливи от това откритие.