Петър се върна въодушевен у дома. Той бе още млад и много възможности се разкриваха пред него.

– Повишиха ме, – радостно заяви Петър. – Сега съм ръководител на цял сектор.

– Радвам се за теб, но разумно преценявай възможностите си, – каза баща му.

– Е, татко, ти все за проблемите и тревогите мислиш. Бъди малко по-оптимистичен.

Бащата го изгледа изпитателно и добави:

– Човек трябва добре да познава дарбите и силните си страни.

– Щом са ме назначили на тази длъжност, те са преценили, че мога да върша тази работа, – нацупи се по детски Петър.

– Виж какво, моето момче, не всеки учител може да стане директор. Не всеки дърводелец има умение да ръководи бригада….

– Да, От всеки музикант не става диригент, – Петър прекъсна баща си. – Тези много си ми ги разправял.

– Съгласен съм, че едно повишение може да постави човек на мястото му, но стремежа към повече, води до загуба на целта.

– И каква е моята цел? Престиж, по-високо място в компанията или може би по-висока заплата. Но какво лошо има в това? – попита Петър.

– Знаеш ли, алчността е лош съветник в работата, – отбеляза бащата.

– Това означава ли, че не мога да се радвам на повишението си? – в гласа на Петър звучеше помрачена радост.

– Радвай се, – потупа го по рамото баща му, – но не забравяй „По-добре да имаш малко със страх от Господа, отколкото да имаш голямо съкровище с тревога.“ Така че не позволявай на сърбежът за неща или ухото за аплодисменти да те отклони от твоя богоумишлен замисъл!

Група младежи използваха малкото слънце, което се показваше тези дни, въпреки облаците. Затова отидоха в градинката пред блоковете.

Сашо веднага откри дискусията:

– Всеки от нас преследва удовлетворение в този свят, но колкото и да се опитваме или мислим, че можем да стигнем до него, то ни убягва.

Дани го подкрепи:

– Имаме вроден апетит към това, което е ново и по-добро, защото смятаме, че ще ни донесе удовлетворение, но в крайна сметка усилията ни винаги са напразни.

Цецо се ухили и добави:

– Вероятността да хванете удовлетворение е толкова голяма, колкото да гоните вятъра.

– Чакайте малко, – вдигна ръка нагоре Стефан. – Нека да помислим добре, къде сме търсили удовлетворение?

– Няма място за много мислене тук, – наежи се Владо. – Опитвали ли сте да намерите смисъл в живота си, като го изпълните с взаимоотношения? Тогава вероятно сте открили, че няма човек на лицето на земята, който да изпълни най-съкровените ви копнежи.

– Ами опитвали ли сте се да задоволите чрез интелектуални занимания? – погледна ги строго Атанас.

– И какво откриваме в крайна сметка? – вдигна рамене Ицо. – Няма нещо върху което да размишляваме и напълно да задоволи любопитството ни.

Най-сетне се обади единственото момиче в групата:

– Търсили ли сте удовлетворение в преживяванията и пътуванията? Няма пътуване, което да отговори на копнежа ви за красота и величие….. или може би това е нещо друго за вас.

– Но в каквото и да търсим удовлетворение, то не може да понесе тежестта на нашите надежди. Рано или късно се оказваме отново празни.

– Звучи ми доста песимистично, – отчете Миро.

– За съжаление е така, – въздъхна дълбоко Владо. – Все едно сте се заели да нареждате кубчето на Рубик, на което му липсват два блока. Колкото и да го въртите, няма да можете да поставите всички цветове там, където трябва да бъдат, защото то е дефектно.

Стамен се засмя и каза:

– Ако сте успели да сглобите кубчето на Рубик на живота си, така че да разберете защо нито едно земно нещо, което преследвате, не ви носи удовлетворение, това е само по Божията милост. Вашето търсене на удовлетворение, вашите най-дълбоки копнежи и въпроси, могат да бъдат адресирани само от самия Бог.

Повечето махнаха с ръка, но Стамен продължи:

– Каквото и да правите, желаете или за което работите усилено, не забравяйте да намерите най-дълбокото си чувство на удовлетворение в познаването и служенето на Господ. С Него всички стремежи престават, защото в Него се срещат всички копнежи.

– Гледай как философски го завъртя, – намръщи се Миро. – Лошото е, че пак го отнесе към Бога.

По-голяма част от групата се възмутиха и отписаха Стамен.

Неговите думи им се струваха безсмислени, но те не разбираха, че той бе прав.

Той бе граф. Същевременно викторианският реформатор и филантроп.

Ето как описваше баща си така:

– Егоистичен и хладнокръвен побойник.

А майка си наричаше:

– Демон.

Въпреки това малкото момче намери любов и приемане чрез слугинята на майка си Мария. Именно тя сподели с него добрата новина за Исус.

Едва шест годишен той реши:

– Ще следвам Господа.

Божията милост и любов го преведоха през невероятно трудни времена.

На седем години той бе изпратен в държавно училище, където, както сам разказва бе:

– Измъчван с глад и жестокости.

Мария почива , когато той бе само на десет години. Това разби сърцето му.

В резултат от болезнено преживяното детство той използва своето политическо и социално влияние, за да приложи промени в закона, защитавайки децата от експлоатация.

Това му действие се поражда от любовта му към Бога, ежедневното четене на Библията и молитвата.

Той беше запален привърженик както на грижата за уязвимите, така и на стремежа да всички да бъдат чисти пред Бога.

Ние също можем да намерим „благословение в това, което правим“, като вярваме, че нашият милостив Бог ще умножи усилията ни, когато се грижим за нуждаещите се.

Димо страдаше. Той бе навел глава и аха да се разплаче, когато до него се яви Дичо, който го дръпна и веднага го попита:

– Какво става с теб?

Димо вдигна насълзените си очи. Погледна приятеля си. Въздъхна дълбоко и каза:

– Не исках да го правя, но той толкова настояваше, че отстъпих, а сега съжалявам.

– Валери със своята натрапчивост понякога е доста арогантен, – съгласи се Дичо. – Защо изобщо го слушаш?

Димо вдигна рамене и се сви на пейката.

– Ясно, – щракна с пръсти Дичо, – страхуваш се от отхвърляне. Така прави всеки, който следва тълпата.

– Добре де, – троснато започна Димо, – ти не носиш ли това, което другите обличат, за да не изпъкнеш? Искаш да си част от тях.

– Виж, – добродушно се усмихна Дичо, – ако сме наситени с Божията любов, няма нужда да се мъчим да спечелим любовта на другите.

– Всеки от нас има стремеж да подобри нещо в себе си, – уклончиво каза Димо.

– Ние се променяме, защото вече имаме Божията съвършена любов.

– Съвършена любов, – Димо недоволно сбърчи нос.

– Тя познава миналото и дава ясна визия за бъдещето.

– От къде ще я знае? – попита Димо подигравателно.

– Бог знае цялата ти история, от първия до последния ти дъх. И когато си наситен с Божията любов, Той явно демонстрира това: „Ти си мой“.

Всички имат стремеж към независимост, това особено важеше за Мирослав. Той желаеше да върви по своя собствен път. Отхвърляше съветите на родителите си и възрастните, които познаваше.

– Съветите на предишните поколения са несъществени, – заявяваше категорично Мирослав. – Библейския метод е старомоден.

Някои се усмихваха покровителствено:

– Какво да ги правиш, младост. Морето им е до колене.

Най-лошото е, че тези им навици можеха да останат през целия им живот.

Бащата на Мирослава, често съветваше сина си и днес не бе по-различно:

– Истинското изпълнение идва от покорството на Бога. Божите принципи винаги са верни.

– Оф, пак с твоя Бог, – присмиваше се Мирослав.

– Той не напразно ни предупреждава, да не се съблазняваме от временните изкушения и краткосрочните бягства, които ни предоставя света, – продължи бащата. – Такива желания могат да доведат до грешен път.

– Дрън, дрън, грях, ….

– Бог е истинският източник на благословение. По-добре се вслушвай в съветите на тези, които са преминали през подобни ситуации. Учи се от техните предупреждения и бъди внимателен към техните напомняния.

– Ние сме млади. Сега е време да си поживеем.

– Тези принципи остават, независимо дали сме млади и стари. Не бъди безразсъден. Трябва да бъдеш нащрек. Сатана дебне зад всеки ъгъл и търси начин да те изкуши и обърка.

– Сатана, объркване, дебнене и не знам какво. Я погледни някои от тези, които се пишат вярващи?

– И най-зрелия християнин е уязвим. Никой не е имунизиран от изкушения. А ти, сине, внимавай с Божите предупреждения. Запази Словото Му в сърцето си. Направи Го своя основа.

Мирослав клатеше недоволно глава. Махна с ръка и категорично отсече:

– Писна ми от твоите поучения ….. Остави ме да си живея живота.

Бащата въздъхна тежко и добави:

– Нужно ли е да изпати, за да Го намери.