Един цар отишъл на лов. Придружава ли го придворните му.
Стигнали до едно езеро. Там плавал лебед. Царят се прицелил в птицата, но не улучил.
Преди уплашеният лебед да се скрие в тръстиката, придворните започнали да възклицават доста високо:
– Какъв добър изстрел!
– Нашият цар е най-добрият стрелец!
– Неговите патрони не пропускат целта!
Дълго време придворните възхвалявали „точната“ стрелба на царя.
Владетелят сам видял, че неговият гърмеж изобщо не докоснал лебеда, но как да ги спре?
Когато се върнал от лова, царят се отбил при един старец, който бил почитан от всички за мъдростта си и го попитал:
– Кажете ми, някога сред моите придворни ще се появят ли правдиви хора? Кога моите министри ще спрат да ме ласкаят и ще започнат да ми казват истината?
Мъдрецът отговорил:
– Ако царят обича поезията, придворните му постоянно ще му четат стихове. Ако се увлича от музиката, хората от свитата ти няма да се разделят с различни музикални инструменти и в двореца ще се изпълняват прекрасни мелодии и песни.
– Но аз искам да чуя истината за себе си, – нетърпеливо се обадил владетелят.
– Тогава би трябвало придворните ти да говорят истината.
– Да но те само ме лъжат и ласкаят, – повдигнал отчаяно ръце царят.
– Защото ти обичаш да те мамят и да си кривят душата, – усмихнал се мъдрецът. – Придворните правят това, което се харесва на царя. За това, господарю, помислете добре, кой е виновен, че вашите министри не казват истината?