Крикетът се е появил през XVI век в южната част на Англия. Тази игра се практикува много в страни, които преди това са били колониални владения на Англия.

Така крикетът бил обикнат от жителите на Бангладеш, Индия, Пакистан, както и островите на Антигуа и Барбуда.

Собствени национални федерации на този спорт съществуват в Афганистан, Холандия, Ирландия, Канада и Кения.

Състезание по крикет на летните Олимпийски игри се е провело през 1900 г на 19 и 20 август.

Състоял се е един мач между отборите на Британия и Франция, които били по 12 човека. Двубоят бил спечелен от британците.

Това е единственият мач през всичките Олимпийски игри..

Въпреки, че Франция тогава е загубила мача, тя е спечелила сребърните медали, защото нямало други съперници.

Крикетът за много кратък период е останал олимпийска дисциплина. Той е изключен от програмата на игрите през същата 1900 г.

Центърът на града бе красив, но ако се вгледате в дворовете в покрайнините, ще видите разнебитени къщички, които са вече на повече от 150 години и частни къщи, които доживяват своя век на старци и бабички.

Зад тези стари, износени и негодни вече старини често пробягваха плъхове и маршируваха колони от хлебарки.

Навън валеше проливен дъжд. Можеш да видиш как пробягват хора с чадъри и такива без защита от дъждовната вода, които набързо я изтриваха от лицата си.

Мина кола. Голяма, червена, с тъмни стъкла. Изведнъж тя спря. Един от прозорците ѝ се отвори и се показа женска ръка с маникюр, която изхвърли на пътя малко рижаво коте.

Колата замина, а под дъжда остана да мяучи дребничкият нещастник. От там веднага мина друга кола, която обля малкия клетник с кална вода. Добре, че поне го заобиколи, а не го смачка.

Само за няколко минути рижото коте се превърна в крещяща за помощ мръсна буца кал.

Котето стоеше до бордюра и не можеше да се качи на тротоара, а минаващите коли го обливаха с мръсна вода от локвите. Малкото телце потрепваше и издаваше жални вопли.

Една кола спря. Тя бе от скъпите, гладка и лъскава. От нея излезе мъж с впечатляващо скъпо палто и безупречен черен костюм. Той си свали шала си, уви с него мокрото коте и го притисна към гърдите си.

Седна в колата си, а малкото постави на предната седалка. След това господина изтри с шалчето си безпомощното животинче. Позвъни на някого по телефона и поръча:

– Вземете мляко и гранули…. не знам какво точно ще яде.

Когато от отсрещната страна се съгласиха с новото попълнение на семейството, колата тръгна.

Така малкото изхвърлено коте се сдоби с мляко, топла постелка на която да ляга и добри човешки ръце, които да го чешат между ушите и коремчето. Ръце, които никога няма да го предадат.

„А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?“

Божиите срокове не са във наша власт. Ако първият удар върху кремъка не прави искра, повторете удара. Бог чува молитви, но не отговаря в срок, който ние сме избрали за отговор. За това е необходимо настойчиво и постоянно да искаме от Него.

В дните на кремъка и серни клечки е трябвало отново и отново рязко да се ударя, може би, десет пъти, за да се получи искра, но след като човек  успее, той е изключително доволен от постигнатото.

Не трябва ли да показваме същото постоянство и надежда по отношение на духовната страна на нашия живот?  От тази страна, ние имаме по-голяма сигурност за успех, отколкото, когато се справяхме с кремък и кибрита, защото тук имаме подкрепата на Божиите обещания.

Човек никога не трябва да се отчайва. Времето на Божията милост идва, ако вярваме. Нека да искаме с вяра, без да се съмняваме и да не прекратяваме молитвите си, защото Царят забавя отговора си. Удряйте, докато се получат искри, запалете фитила и скоро светлината ще избухне.

Не вярвам да съществува случай в историята на Божието царство, където правилната молитва, принасяна по правилния начин, завинаги да е останала без отговор.

Това е столицата на Киргизия, която е била преименувана през 1926 г. в чест на родилия се там пълководец Фрунзе. Неговият баща бил молдованец, но тук е прекарал военната си служба.

Самата смяна на името от Бишкек във Фрунзе причинило редица неудобства на жителите на страната.

Причина за това е отсъстващия звук „ф“ в киргизкия език. За това киргизите  изговаряли новото име като „Прунзе“.
В града има улица „Интергелпо“, която на есперанто означава взаимопомощ.

Бишкек е единствената столица на страна от Централна Азия, в която е запазен паметник на Ленин. Правителството е обявило паметника за част от историята на страната и е приело специален закон за неговото запазване.

Преди 140 години в града са живеели не повече от 500 човека. А населението в града през 2014 г. е било приблизително един милион.

Интересното е да се отбележи, че градът до 1924 г. е бил аграрно селище.

Известният японски производител на автомобили Toyota планира до 2020 г. да започне масово производство на електрически превозни средства.

Масовият модел ще бъде пуснат на платформите на колите Toyota Prius и Toyota Corolla.

Компанията възнамерява да създават свои собствени батерии за своите електрически автомобили. За сега се предполага, че колите на тези батерии ще могат да пътуват без презареждане над 300 км.

Първите страни, в които ще се появят новите модели са САЩ и Китай, защото там съществуват най-строгите в света изискванията за опазване на околната среда.

До 2050 г. Toyota възнамерява да се откаже напълно от коли отделящи вредните емисии.