На определен етап от историческото развитие, с парите, като  разменна стойност, започнало да се извършва търговия.  Такова интензивно развитие се забелязвало предимно  около древните храмове. Там са се събирали най-много хора. По-късно  се появяват и частните търговци. От тяхното съсловие произлезли древните сарафи и лихвари. Лихварите работили главно със собствени средства, а сарафите с чужди.  Така постепенно търговията с пари и преди всичко лихварството, получава широко разпространение в античния свят, а в последствие бележи разцвет в Средновековието.

Все пак античната и древна търговия с пари далеч отстъпва на съвременото банкерство.

Банките и банковото дело възникват в недрата на новия обществен строй, капитализма. Те са негови рожби и едно от най-съвършените му творения.

Съвремените банки възникват не в древна Месопотамия или хилядолетни държави, като Китай, Индия и Египет, а в Европа –  люлката на капитализма, по-точно в Италия.

Още през  ХII век, за да се освободят от  икономическата зависимост на  средновековните лихвари, прочутите венециански търговци започнали да заделят част от парите си. Те създали „Асоциация за  кредитиране на морската търговия”. Това била всъщност и първата създадена банка с определена цел, парични заеми при изгодни условия за подпомагане развитието на  морската търговия.

Нарасналото производство на стоки изисквало нови, по-големи и по-бързоходни кораби, чието строителство поглъщало много средства. Подобни кредитни институции възникват и в други северноиталиански градове. За това Северна Италия се смята за родното място на съвременото банково дело.

Бързото развитие на производството в Северна Европа допринася за появата на Амстердамската банка през 1609г, а десет години по късно  се появява и Хамбурската банка.

Първите банки се появяват в големите пристанищни градове, в които е кипял  бурен икономически живот. Едва със създаването на Английската банка през 1683г. се поставя началото на съвременния тип банка. Така банките постепенно овладяват пазара  на парите и паричните капитали.

Един човек отишъл в града да търси известен мъдрец. Оказало се, че мъдреца живеел в порутена барака в покрайнините. В жилището му имало малко вещи. Един счупен креват, затрупана с книги маса и стол, на който седял старец и четял. Човекът се обърнал към четящия:
– Къде живее мъдрецът?
– Навярно мен търсите – отговорил му стареца. – Какво ви изненада?
– Не разбирам. Вие сте известен мъдрец, имате много ученици. Името ви е известно навсякъде. Очаквах да живеете в дворец.
– А къде живеете вие?
– Аз живея в голяма и богата къща.
– А как изкарвате прехраната си?
Гостът казал, че той е търговец и два пъти в годината отива в големия град за стоки, които после продава на местните търговци. Старецът го слушал внимателно, след което се заинтересувал, къде отсяда в чуждия град.
– В някоя малка стая на хотела – казал той.
– Ако някой ви посети в тази малка стая, би могъл да ви попита: „Вие сте богат човек, защо живеете в тази малка стая“? А вие ще му кажете: „Аз само минавам и тук съм за малко. Тук има всичко, от което се нуждая. Елате в моя истински дом и ще видите, че той е съвсем друг“. Същото се отнася и за моето убежище. Аз съм тук само прихождащ. Този материален свят е само място за временно пребиваване. Елате в моето духовно жилище и ще видите, че аз живея в дворец.