Храната в Китай може да се нарече основна забележителност или атракция на тази страна.
Дълги години много провинции в Китай са живели изолирано. Така у тях са се развили различни традиции, диалекти и разбира се своя кухня.
В град Гуанчжоу идва много хора от различни места и той наследява обичаите на много области. Превърнал се е в център за събиране на разнородности.
Много от имената в менюто на ресторантите и кафенетата приличат на стихотворения. Но по самото име е трудно да се определи какво е ястието. Например, „виолетова утрин“ – какво е това? Напълно неизвестно.
Много чужденци, които живеят тук от 10 години твърдят, че постоянно опитват някое ново ястие.
Самите китайци много обичат да ядат! За тях това е едва ли не смисъла на живота им. Така, че ако им кажеш, че си пропуснал обед или вечера, ще припаднат.
Техните поздрави са от рода на: „Ядахте ли?“ или „Ядахте ли ориз?“
Ориза при тях е, както хляба при нас. А хляба при тях е като сладкиш или десерт. Те не го ядат със супата.

Вие сте познавали гласа на майка си още преди да се родите.
При едно скорошно проучване проведено в канадския Кралски Университет било демонстрирано, че при прочитане на стихотворение от майка, сърцето на ембриона бие много по-бързо, отколкото когато е четно от непознат. Експериментът бил проведен в края на бременността, когато децата са били готови да се родят.
Друго изследване, проведено в Университета на Монреал в Канада установил, че мозъка на новороденото е много чувствителен,  както и сърцето на ембриона. Когато майката изговаря краткия звук “ A „, тя активира лявото полушарие на мозъка на новороденото, докато звукът от гласа на непознат предизвиква реакция на дясната полусфера. Дясната страна на мозъка е свързани с разпознаване на глас, а лявата – с езика и моторните умения. Така гласът на майката може да положат основите за усвояване на първи думи на детето.
Гласови суперспособности на майката продължат да играят ролята и за по-дълго време, в зависимост от растежа на детето. Така че, гласът на майката, е като истинската прегръдка, облекчава стреса при по-големите деца, намалява нивата на хормона кортизол и увеличава нивото на окситоцина, отговорен за изявата на любов и привързаност.
Така че не забравяйте да се обадя на майка си. Това е от полза и на двама ви.

Един ден по време на пътуване от Глазгоу до Единбург, Санки забелязал във вестника непознато стихотворение за деветдесет и девет овце. Той го прочел на Муди и го изрязал от вестника, като го прикрепил към книжата си.
На другия ден Муди проповядвал на тема „За добрия пастир“. В края на проповедта помолил Санки  да изпее песента „За пастира и овцете“. Санки не знаел такава песен. Какво трябвало да прави тогава?
Изведнъж му се счуло:
– Изпей песента, която ти изряза от вестника във влака.
„Това е невъзможно, тя няма мелодия“ – помислил си той.
Но гласът повторил:
– Изпей песента, която ти изряза от вестника във влака.
С вълнение поставил вестникарската изрезката пред себе си на органа и помоли Бог да му помогне.
Той докоснал с ръце клавишите. Прозвучал първият акорд и …. запял. Нота след нота, започнала да се излива чудна мелодия. Вълната от молитва и благословение преминала през редиците на тези, които присъстват на службата. Муди се просълзил. Той пристъпил към органа, видял изрезката от вестник и след края на песента попитал:
– Санки, от къде взе тази песен? До сега нито веднъж не съм я чувал.
Санки му казал:
– Това са думите, които четохме във влака, когато пътувахме.
Така се родила нова християнска песен.
Християнското хваление е цвета на молитвата. Това е молитва на тържествуващата  църква. Славословието излизащо от благодатно сърце е като тамян, който отива пред Божия престол.