Скулпторите на Мотохико Одани поразяват със своята псевдодинамичност, за да ги разбереш, трябва да ги разглеждаш отблизо.
Мотохико е роден в Киото.  Завършил е Токийския институт и веднага след  дипломирането си е намерил призванието си, да създава необичайни „живи“ скулптори.
Вдъхновение японецът е почерпил от работите на големия майстор на „живи“ футуристични скулптури от края на XIX век, италианеца Умберто Бочиони.
Скулпторите на Одани са направени от различни материали, основно от парафин, стомана и армирани специални пластмасови влакна, които предават необичаен вид на отделни части от скулптурата, приличащи на развяващи се от вятъра нишки.
Скулптора смята, че днес е малко да бъдеш оригинален, трябва да имаш индивидуален стил и собствен почерк, тъй като зрителите са преситени от всевъзможни видове и жанрове в съвременното изкуство, непрекъснато плодящи се и то с невероятна скорост. Трудно ще заинтересуваш хората с нещо обикновено или приличащо на създадено от някой друг.
„Обикновеността“ на скулпторите на Мотохико Одани  не издават особен аромат, но по характерните си черти ярко се отличават от творбите на другите творци. Явно японецът твърдо следва своя творчески път, което съответства на това, което говори.

Руската библейско общество е предоставило нестандартен руски превод на Библията. Новият вариант е причинил разгорещени дебати сред православните християни. Широка е гамата от мнения. От „Още повече преводи и по възможност различни!“ до „Предлагат ми книга, с която мога само да си запаля печката“.
Авторът на нов превод на Библията е филолога Валентина Кузнецова, магистър по теология. В продължение на много години тя е духовна дъщеря на Александр Мень. В средата на 80-те години на миналия век, Александър ѝ е дал благословията си, да преведе Синодалната Библия на обикновен, ежедневно използващ се език. За много руски граждани синодалния превод се е оказал тежък и неразбираем.
Когато Валентина Кузнецова се заела с превода, свещеникът се опитал всячески да помогне на своята духовна дъщеря. Преводът бил завършен в началото на този век.
Текстът е подложен на сурова критика. Митрополит Иларион Алфеев казва, че когато четял текста на този превод, имал чувството, че не чете Свещеното Писание, а присъства на скандали в някоя обществена квартира. Според него Свещеният текст се свежда до езика, характерен за някой пазар или с други думи казано на кухненско ниво.
В текста има много неточности, пропуски, перефразиране, на места прилича повече на „преразказ“, отколкото на транскрипция на говорим език. Например, думите на Павел: „А благочестието със задоволство е голяма печалба“ 1 Тим. 6:6 е преведено така: „Да, религията е наистина голям доход, но само за хора, които могат да се задоволи с това, което имат“. Когато неточността на превода се умножи със слабото владеене на руския литературен стил, резултата е напълно разочароващ.
След дълго проучване на новият превод на Библията, Руското библейско общество го е публикувал, като „Библията за домакини“, наложил се като „Добрата новина“.
Избора, дали да се чете Евангелието изобщо, в класическият му вид или като произволен преразказ за домакини, принадлежи единствено на читателя. Единственото, което можем да кажем, че така известния превод „Добрата новина“, Руската Православна църква е отказала да използва.

Този вид резба е един от най-старите форми на народно творчество, което има собствени традиции и уникален стил. В Китай резбата по слонова кост е позната от древни времена.
На разкопките в развалините на столицата принадлежаща на династията Ин, съществувала преди 3700г., са намерени кинжали и линийки от слонова кост.
В историческите записки за периода на Воюващите държави се разказва историята за един богаташ Менчан, който бил поданик на държавата Чи. Той напуснал страната си, за да пътешества. Когато се върнал донесъл креват направен от слонова кост, струващо хиляди златни кюлчета. И най-малките повреди на това легло коствали много скъпо, на този които ги причинил.
Този вид народното творчество изисквало внимателно боравене. Майсторът трябвало да вземе под внимание не само своя замисъл, но и особения начин на разполагане на вътрешните кръгове в бивните.
По правило, първо се придава груба форма на костта, а след това се обработва с много финни инструменти, за да се предаде завършен вид на произведението.
За по-големи работи, преди това се прави макет от глина. Ако той е одобрен, майсторът пристъпва кум неговото изработване. Още по-амбициозните обекти изискват отделна обработка на части от композицията, след което се съединяват в заключителния етап.
Истинско бижу сред другите шедьоври е „решетъчната топка, вътре в топката“. Нейната история е на повече от стотина години. Първата крачка за направата на това чудо се явява превръщането на късчето кост в идеално кълбо. После са пробиват на известни разстояния отвори с конична форма. Центровете им се събират в центъра на кълбото. След това майсторът отбелязва във всяко отверстие, колко топки може да се изрежат във вътрешноста на кълбото. След това той пристъпва към самото изрязване, като започва с този, който лежи в самото сърце на кълбото.
Майсторът трябва да разчита на собствената си интуиция, многогодишен опит и острието на ножа си, защото направените отвори, не му дават възможност да види действието на ръцете си вътре в кълбото. Ако направи и най-малката грешка, целият му труд отива напразно.
Най-усложнената среда на такова кълбо е изрязана в завод по резба на слонова кост Даси в Гуанчжоу.
Ван Жунбяо, заслужил работник в този отрасъл, през 1977г. в кълбо с диаметър 15 см е изрязал 42 мънистени кълбета във вътрешността му. Всяко се намира в подвижно състояние спрямо другите и било украсено с гравирани пейзажи, къщи и кули, облаци и планини. Централното кълбо било с дебелина на лист хартия.
Ван Жунбяо е резбар на слонова кост четвърто поколение. През 1915г. неговият баща е получил международно признание на Международната изложба в Панама. Той бил представил кълбо, в което били изрязани 25 по-малки вътре в него.