Парижките катакомби наистина съществуват, както и необичайната канализационна система, каято е обозначена с табелки с имената на улиците. Макар че Париж приема милиони посетители годишно, много от тях не знаят за обширната система от тунели под града.
Официално ги наричат Les carriures de Paris, кариерите на Париж, но сред хората са известни като „катакомбите“ и са едно от чудесата на града. Стените от кости, впечатляващите мотиви от черепи са открити за посещения.
Те датират от XVIII век, когато всички трупове и кости в претъпканото гробище Cimetiure des Innocents – Гробището на младенците, били ексхумирани и преместени във варовиковите тунели и пещери.
Последвали още останки от други гробища и в момента се смята, че там долу има цели седем милиона скелети. Никой не знае кой е създал необикновената и изящна подредба на костите; може би някой работник е искал да направи монумент на мъртвите, които вече нямало да имат надгробни камъни, бележещи гробовете им.
Стените, изградени изцяло от човешки кости и много от тях украсени с шарки от черепи, са подобаващо зловещи и понякога се осветяват за драматичен ефект.
Римляните вероятно са били първите, които са започнали да копаят варовик от земята, за да построят Лутеция — най-ранното римско поселище на остров Сите. Там, където сега се издига катедралата „Нотр Дам“, някога е имало паметник на римския бог Юпитер. Някъде след X век в кариерите усилено се е копаел варовик, за да се издигнат градските стени и да се построят „Нотр Дам“ и дворецът „Лувър“. В течение на дълго време катакомбите са били използвани за контрабандистки складове и са давали подслон на много бездомници. В по-близкото минало, през Втората световна война, както германската армия, така и Френската съпротива са имали бази в тунелите. През нашия век катафликите, полицейската част, която патрулира под земята, са открили в дълбоките тунели нелегални художествени галерии и дори киносалон.
Официално катакомбите се наричат „Костницата на Денфер-Рошро“ и входът се намира точно срещу метростанцията „Денфер-Рошро“. Само малка част от тях е отворена за посещения, защото тунелите са несигурни, тесни, често се наводняват и са осеяни с дупки и шахти.

Съвременните мебели за съхраняване на различни неща трябва да се отличават с компактност и простор. За много от нас, реален проблем е да се избере вида за модерното обзавеждане.
Факт е, че много от нас са принудени да живеят в малки апартаменти, в които е трудно да се разположат удобно всички налични дрехи.
Най-доброто решение на този въпрос е да се купят специални шкафове. Те се използват за съхранение на дрехи и са доказали ефективността си.
С тяхна помощ, може удобно да се вмести целия семеен гардероб, в малък коридор, в ъгъла на спалнята или в малък килер.
Избора на такъв шкаф е много голям и разнообразен. Вие може да поръчате специална изработка за дизайна на интериора, според размера на дома ви. С него можете да скриете дефектите по стените и таваните си.
Друго негово предимство, че нещата, които се намират в него, винаги са готови за носене, те не трябва предварително да се гладят.
Шкафа е оборудван с плъзгащи се врати. Той може да замени няколко обичайни шкафа, така, че можете да спестите място в стаята.
Сега може да си поръчате такъв шкаф със огледала на вратите и допълнително осветление при отваряне, което допринася стаята да не се претрупва с допълнителни огледала.
Шкафът ще ви помогне не само да сложиш най-добре нещата си, но ще се превърне в декорация за интериора в коридора.

Гигантски ограден град е намерен в Джорджия в близост до остров Сапело.
Учените смятат, че градът е по-стара от най-известните египетски пирамиди в Гиза.
Древна индианска легенда разказва, че в град с високи стени някога живели великани „с коси като огнен пламък“.
Племената живеещи на юг и югозапад в САЩ,, червенокоси гиганти, са били добре познати и другите са се страхували от тях.
Според легендата този град е разрушен лунен отломък, който е паднал на Земята.

Избирате си любим, както си избирате апартамент. Когато влезете в него търсите недостатъци. А недостатъци винаги се намират.
Това става така, защото не сте полагали основата на строежа, не сте издигали стените, не сте поставяли покрива. Вие започвате да преустройвате всичко по ваше желание.
Рушите носещите подпори на неговата гордост, самоуважение и увереността в самия него.
Защо променяме нещата без да мислим и без да вникваме в конструкцията?….
И когато всичко започне да се руши, обвиняваме всичко друго, освен себе си.

Сара Уинчестър, вдовицата на сина на основателя на прочутата Уинчестър оръжейната компания притежавала 50% от компанията. Това и носило по $ 1000 на ден, около $ 22,000 днес.
Тя се смятала за прокълната. Страхувала се, че я гонят духовете на всички хора, убити от пушките Уинчестър и решила да  скрие следите си.
Сара купила къща в Калифорния с осем стаи. Тя си внушила, че докато продължава преустройството и строителството на дома, тя няма да умре.
Къщата започнала да расте. Тя се строяла по 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата в продължение на 38 години. Към къщата достроявали все нови и нови помещения.
Така в нея имало около 150 стаи, две бални зали, които никой никога не е използвал, 40 спални, 13 бани. Къщата е построена без генерален план, така че има врати, които се отварят към стени, стълбите, които никъде не водят и глухи прозорци.
През 1922 г. Сара умряла в съня си от сърдечен удар.