В една далечна провинция крадци влезли в банката. Един от тях извикал на входа:
– Не мърдайте! Парите принадлежат на банката, но живота принадлежи на вас!
Всички присъстващи легнали смирено на пода.
Това е пример как терминът променя възприятията в света.
Една жена предизвикателно легнала на една от масите, но крадецът казал:
– Това е обир, а не изнасилване. Дръжте се прилично!
Това е пример как трябва да се държи професионалист, концентрирайки се на целите.
След бягството от банката, най-младият от крадците, с академична степен, казал на най-стария, който едва е завършил началното училище:
– Ей, дядка, преброй колко отмъкнахме!
Старецът сърдито отговорил:
– Не ставай глупак, това са много пари, за да ги броя. Ще почакаме да чуем новините и когато обявят грабежа, тогава ще разберем колко е изгубила банката.
Това се нарича опит, а в днешния ден той има голямо значение.
След като крадците изчезнали, директорът на банката казал на счетоводителя да позвъни в полицията. Счетоводителят казал:
– Почакай, дай към откраднатата сума да прибавим  и 5-те милиона, които си присвоихме миналия месец и да кажем, че тях също са ги откраднали.
Това се нарича, използване на всяка възможност.
На другия ден по новините обявили, че от банката са ограбени 100 милиона. Грабителите преброили плячката, но тя била само 20 милиона. Крадците започнали да викат:
– Ние рискувахме живота си само за 20 милиона, а банкерите откраднаха 80 милиона, без да им мигне окото. По-добре да изучим как работи системата, вместо да бъдем обикновени крадци.
Това се нарича – знание и сила.
Директорът на банката бил много доволен, че неговата загуба на борсата била замаскирана с грабежа.
Това се нарича – да не се страхуваш да рискуваш
Дай на човека пистолет и той може да ограби банка. Дай на човек банка и той може да ограби всичко!

Живял някога един човек, който много се страхувал от старостта. Колкото по-възрастен ставал толкова по-често с ужас си мислел: „Нима моето тяло ще стане хилаво и слабо с времето, няма да мога да мисля нормално и живота повече няма да ми доставя удоволствие?!“
Човекът внимателно следял всичко относно тялото си, правилно се хранел, правел редовно гимнастика, но страхът от старостта не го напускал.
Веднъж чул, че съществува град на мъдреците. Там хората били винаги млади, силни и умни. От тогава той за нищо друго не мислел, освен да открие този град. Много път изминал и всеки разпитвал за заветния град, но никой не бил чул за такова чудо.
И веднъж, когато бил съвсем отчаян, срещнал пътник, който му показал пътя.
– Не е трудно да намериш града на мъдреците, – казал му пътникът, – но е трудно да попаднеш в него. Стражата, стояща на вратата, не пуска вътре стари хора.
– Аз още не съм стар, – казал човекът и тръгнал по оказания му път.
След няколко дни той стигнал до града. Пред високите градски порти стражата разговаряла със стар побелял човек, а после го пуснали.
– Ако пускат такива старци, то и и мен ще пуснат, – зарадвал се човекът и ускорил крачка.
– Какво ти е нужно от нашия град? – попитал един от стражите нашия познайник, като заградил пътя към вратата.
– Казаха ми, че при вас може да се намери средство, чрез което всеки остава млад и се наслаждава на живота, – казал човекът.
– Махай се от тук с добро. На нас не ни е разрешено да пускаме старци, – отговорил пазачът.
– Какъв старец съм аз! – възмутил се човекът. – Преди мен пуснахте много по-стар човек от мен.
– На вид може да изглежда старец, – казал пазачът, – но ума и душата му са млади, а духа светъл. Този старец пише велика книга. В нашия град възрастта не се измерва с годините, а с младостта в душата и ума.
– Да, но той е два пъти по-стар от мен! Как може умът му да е млад?
– Ако човек се изгражда духовно, колкото повече остарява, толкова ума му става по-ясен, а душата млада. Иди си с мир, – казал пазачът и затворил вратата.

В приказката си „Рибаря и златната рибка“ Пушкин представя човешкия стремеж към богатство.

Живял до морето старец със своята баба. Те имали само една схлупена колиба и разбито корито. Веднъж, когато старецът ловял риба, хванал златна рибка. Тя го помолила да я пусне срещи три негови желания.

Когато жената на рибаря разбрала какво се е случило, се нахвърлила с ругатни срещу съпруга си, че не е поискал поне едно ново корито. Отишъл старецът при рибката и получил желаното от жена му. Но това съвсем не удовлетворило ненаситната старица. Тя поискала още хубава къща и да стане царица. Но на нея не й стигало богатство и слава, за това пожелала да стане господарка на морето.

Резултата бил плачевен. Схлупена къщичка на прага, на която седи сърдита старица, а отпред – старото пробито корито.

Богатството води порочния човек към падение и разруха, а за добродетелния то е средство за правене на добрини.

Не е богат този, който има много, а този който дава на нуждаещия се.

Богат е не този, който много е събрал, а който много е раздал.

Приемай земните богатства като гост, които често трябва да приема, но и да дарява.

В азиатските страни, когато родителите изпращат децата си на училище, се стараят да изберат най-добрият учител за тях.
Един дядо повел внука си на училище. Когато влязъл в училищния двор ги обградили много деца.
– Вижте колко е смешен този дядо? – засмял се един малчуган.
– Ей, намръщен дебеланко, погледни ме, – направил му гримаса друг.
Останалите деца скачали около дядото и внука, като през цялото време крещели. Скоро учителят звънал със звъмчето и обявил началото на уроците, а децата влезли в училището.
Дядото хванал внука си за ръка и го извел от училищния двор.
– Няма ли да ходя на училище? – попитало детето.
– Ще отидеш, но не тук, – сърдито отговорил старецът. – Аз сам ще ти намеря добро училище.
Дядото върнал внука у дома, оставил го на грижите на бабата и тръгнал да търди най-добрия учител.
Когато виждал някое училище, влизал в двора и чакал децата да излязат в междучасие. В някои училища децата изобщо не му обръщали внимание, в други му се присмивали и го дразнили. Дадото гледал, наблюдавал, а след това си тръгвал.
Посещавайки доста училища, той много се отчаял, че ще намери това, което търси.
Изведнъж забелязал малък двор със схлупено училище. Влязъл в него и се облегнал на оградата. В това време звънал звънеца и децата излезли навън.
– Дядо, лошо ли ти е? Да ти донеса малко вода? -чували се детски гласчета край него.
– В двора има удобна пейка, елате да седнете на нея, починете си, – предложило друго дете.
– Ще ида да извикам нашият учител, – добавило по-голямо момче.
Скоро в двора дошъл и младият учител. Дядото го поздравил и му казал:
– Най-накрая намерих най-доброто училище за внука си.
– Вие се лъжете. Нашето училище съвсем не е най-доброто. То е малко и тясно, – възразил учителят.
Старецът не спорил с него, но се договорил с него, внукът му да посещава имено това училище и си тръгнал.
Вечерта майката на момчето след като изслушала разказа на стареца му казала:
– Татко, ти си неграмотен, от къде знаеш, че това е най-доброто училище?
– Учителите се познават по техните ученици, – казал дядото.

Дошъл един човек при един старец и го попитал:

– Кажи ми, кой е мъдър?

– Този, който вижда бъдещето.

– А кой е силен?

– Този, който побеждава страстите си, – казал старецът.

– Кой е най богатия? – попитал човекът.

– Този, който е доволен от своя дял.

– Какво трябва да направи човек, за да запази живота си?

– Да не щади живота си за Бога.

– А, за да умре?

– За това е достатъчно да пие, да яде и да се весели.