Обикновената сол, която купуваме в пакети от магазина, играе много голяма роля в кулинарията. Даже във сладките ястия я има. Тя е крайъгълния камък в диетата.
Ако преминем на езика на химията, солта  е земен кристал от натриевия хлорид. Навярно малцина знаят колко много видове сол съществуват.
Днес ще ви разкажа за  два вида пикантна сол.
Едната е сицилианската сол. Тя се получава при изпарение на водата от Средиземно море. Утайката се събира и се използва без допълнително пречистване.
У сицилианскато сол има букет от аромати, но тя се цени не само за това. В нея се съдържа много йод, флуор, магнезий и калий
Друга специфична сол е канадската. Тя също има много поклоници.  Получава се като се вкарат в кристалите на солта кленов сироп и вкуса на лют пипер.
Наглед съвсем несъвместими вещества, но при умерено използване придават на солта съчетание от запомнящ се солен, сладък и пикантен вкус.
Никога до сега не съм я опитвала, но тези, които са били в Канада казват, че усещането от такава сол е доста необичайно.

Експерти от изследователския център VTT Technical Research Centre във Финландия са разработили метод за масово производство на декоративни органични слънчеви панели.
Тези слънчеви панели осигуряват не само малки електрически устройства и различни сензори, но са също и украса на стаята. Досега, органичните слънчеви панели, са се произвеждали обикновено под формата на ленти.
Дебелината на панелите, получени чрез технологията VTT, е около 0.2 милиметра. Те могат да се нанасят върху устройства, прозорци и стени.
Една от предложените форми за слънчеви клетки е под формата на листа. Площта на повърхността на светлочувствителния слой на един лист е 0,0144 кв. м. Един квадратен метър панел дава 10,4 W, ако се използва в района на Средиземно море.
Рулоният метод позволява бързо да се създаде производство на декоративни слънчеви панели. Едно устройство може да печата 100 метра на минута. След употреба, панелът може лесно да бъде рециклиран.

В Саратов, местните жители са били свидетели на необичайно явление – оранжев сняг. В областния център по хидрометеорология и мониторинг на околната среда, са обяснили случилото се с преминаващ над региона циклон от Западна Сахара.
Въздушната маса  е дошла от Северна Африка през Средиземно море и Черно море. Прашната въздушната маса от Сахара е получена от пясъка и водата, и сега се лее в европейската част на Русия и над Кримския полуостров. А такъв необичаен цвят на снега дава обикновеният пясък
Според метеоролозите, оранжев сняг не е опасен за човека и животните.
„Няма от какво да се страхуваме. Не са падали камъни „- каза Болтухин, ръководителят на регионалната метеорологична служба.

Терминът е предложен през 1989 г. от френския учен Роджър Брюне за обозначаване на най-развития икономически район в Европа.
Брюне разделил Европа на активни и пасивни райони. Нарекъл индустриално развитата част на Европа „Boom Banana“ – „преуспяващ, процъфтяващ банан“. Синият цвят в заглавието показва цвета на знамето на обединена Европа.
“ Синият банан “ е определена територията на Централна Европа с изключително икономическо значение, превишаваща американските Босваш, Чипитс, Сансан или азиатските крайбрежни мегаполиси в Китай и Япония. Това е най-гъсто населената част на Европа, около 110 милиона души. „Синият банан“ се е формирал в естествените условия на пазарната икономика, а не от работата на някой орган.
Северният край на „Синият банан“ покрива старите центрове за добиване на стомана и въглища около Манчестър и Бирмингам. По-нататък минава през Великобритания и Лондонската агломерация. Своя завой „бананът“ прави като минава през северната част на Белгия, южната част на Нидерландия, Рандштад, Рурския регион, а също Дюселдорф и агломерацията на Кьолн-Бон.
По-нататък заедно с река Рейн включва Франкфурт на Майн и Рейнско-Майския регион, след това през метрополитенските ареали Рейн-Негър и Щутгарт се отправя през Швейцария и отива на северо-запад в Италия, в градовете Торино, Милано и Генуа.
При разработването на тази идея е предложен модел на така наречения „златен банан“. „Златният банан“ се образува от „Синият банан“  с крайбрежието на Средиземно море (с градовете Ница, Марсилия, Монпелие и Барселона) до Валенсия, Испания.

Италианското селце Torri Superiore решило да се върне в Средновековието. Но такова Средновековието, което не променя настоящето, а изваждайки от миналото най-доброто и игнорирайки всичко лошо.
Селцето Torri Superiore се намира в планините на североизточна Италия, близо до границата с Франция и на около двадесет километра от брега на Средиземно море.
Основано е през ХIII век. То никога не е било много успешно, известно и голямо. През ХVIII век това селище, с малко високи сгради и няколко улички, достига максимум на живеещи в него, но след това запада. Хората заминавали нанякъде и къщите се рушели.
Преди няколко години италианските власти са решили да възстановят това селце. Тогава Torri Superiore е обявено за полигон на културни инициативи и екологични експерименти.
Сега то е истински клон на Средновековието сред европейската индустриална Италия. Тук няма да видите автомобили, сателитни антени, кули за мобилна комуникация, небостъргачи и други атрибути на съвремеността. Максималното, което се използва от съвремената цивилизация в това селце са слънчевите панели, изработващи електричество за скромни електронужди.
Тук могат да се срещнат много хора от цял свят, дошли да живеят по-прост, но богат живот. В проектираните сгради могат да пребивават до 160 души. Те работят в градината занимават се със различни занаяти, като грънчарство, дърводелство, ковачество. Пасат крави и кози, а от млякото им правят сирене. Може да се работи и в кухнята, която е обща за всички, трапезарията също. Тук предат вълната събрана от животните и такат платове, от които кроят прости селски дрехи.
Основната задача на Torri Superiore е да се постигне пълно самозадоволяване. Тук има всичко, което е необходимо за здравословен начин на живот. Ние трябва само да се огледам внимателно и да го разберем!