Съвестта се опитала да вразуми един разпуснат, необуздан, непокорен, покварен, неморален и неприличен човек.
Казала му:
– Най-накрая ще загуби и срама си.
На това човекът се засмял:
– Аз никога не съм имал такъв.
Когато съвестта чула това се ужасила.
Отдръпнала се настрана.
И от тогава човекът останал не само без срам , но и без съвест.
Живял някога един бригадир. През целия си живот той строил къщи. Остарял и решил да се пенсионира.
– Искам да оставя тази работа вече, – казал той на работодателя си. – Време е да се пенсионирам. Ще гледаме с бабата внуците.
– Добре, – казал работодателят, – само че нека да се споразумеем така. Ще построиш последната си къща и ще те пенсионираме, с добра премия!
Бригадирът се съгласил. Според новия проект, той трябвало да построи дом за малко семейство. И се започнали: съгласувания, търсене на материали, тестване ….
Бригадирът бързал, защото той вече се виждал пенсионер. Нещо все не довършвал, опростявал, купувал по-евтини материали, така че по-бързо да ги доставят …..
Той усещал, че не прави най-доброто в работата си, но се оправдавал, че това е краят на неговата кариера.
Когато къщата била построена, извикали бригадира и работодателят му казал:
– Този дом е твой. Ето вземи ключовете и се настанявай. Всички документи са оформени. Това е подарък от фирмата за дългогодишния ти труд в нея.
Бригадирът се изчервил от срам, а всички го поздравявали и си мислили, че той се черви защото е много срамежлив, а той се срамувал от собствената си работа.
Той осъзнавал всичките си грешки и допуснати дефекти, а другите възприемали поведението му, като смущение от скъпия подарък.
И сега бригадирът трябвало да живее в дом, който е построил лошо.
Всички седят на работните си места и работят до 22 часа.
Един от тях, весел и вечно усмихнат младеж става в 18 часа и си тръгва.
На следващия ден всички отново седят, активно работят и изпълняват задълженията си.
В 18 часа младежът отново се надига и си тръгва. Всички го гледат накриво, изпълнени с подозрение. На третия ден всичко се повтаря отново.
На четвъртия ден в 18 часа младежът отново става, готов да си тръгне. Всички са възмутени.
Един солиден мъж не издържа и каза на младежа:
– Как не ви е срам?! Всички ние седим до 22 часа и работим, а вие ставате в 18 часа и си тръгвате. Всички работим, за да благоуспява компанията. Ние сме едно семейство. Всеки от нас също желае да се прибере по-рано в къщи!
Младежът се усмихна и обясни на колегите си:
– Господа, но аз съм в отпуск.
По пътя за Рим Константин и Методий се отбиха във Венеция. Тук латинските и немските монаси нападнаха Константин, като врани на сокол. Те държаха да се проповядва само на три езика.
– Кажи ни, човече, – крещяха вкупом към Константин, – защо преведе на славянски свещените книги и ги учиш на своята азбука. Погледни, никой преди теб не го е правил, нито апостолите, нито папата, нито Григорий Богослов, нито Иероним, нито Августин? Ние знаем само три езика, на които подобава да се прославя Бога: еврейски, гръцки и латински.
Константин ги погледна смело и отговори:
– Нима Бог не дава дъжд еднакво на всички или слънцето не свети за всички, или всяка твар не диша един и съши въздух? Как не ви е срам да си мислите, че само на три езика може да се слави Бога, а всички останали племена да останат слепи и глухи. Мислите ли, че Бог не е всемогъщ и за това не може да го направи, завистлив е и не иска да го върши?
Ние познаваме много народи, имащи свои книги, където всеки на своя език възхвалява Бога. Сред тях са арменци, перси, абхазците, Иберия (грузинци), Сугхд, готи, обри, турци, Козар, аравляни, египтяни, сирийци и много други.
Давид казва: „Пейте на Господа нова песен, пейте Господу, всички земи!“, а на друго място: „Възкликнете Господу, всички земи, Запейте и радвайте се, да, пейте хваления“ и още „Хвалете Господа, всички народи; Славословете Го, всички племена“.
В Евангелията се казва: „А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име“. „И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил“.
В Евангелието на Матея се казва: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века“.
Евангелист Марк също казва: „И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден. И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят“.
Нека да кажа думи от Писанието и по отношение на вас, немски и латински свещеници: “ Но горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат“. „Горко на вас, законници! защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте“.
Апостол Павел казва на коринтяните: „Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате“ и още „и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца“.
Такива и с много други думи Константин изобличаваше латинските и немските свещеници.
Във Варшава преди концерт на Лист неговият импресарио обявил пред публиката, че в залата ще горят 500 свещи.
Седящият в галерията недоверчив провинциалист изобщо не го домързяло и преброил всички свещи. Без да ги дочете до края, той се почувствал измамен.
Изобщо не му било до музика. Той дълго седял, пъхтял и още повече затъвал в огорчението си.
Накрая не издържал, станал и възмутено извикал:
– Как не ви е срам! Панове, нас отвратително ни лъжат! В тази зала са само 498 свещи, а не 500…
Не разбирайки какво се случва Лист прекратил концерта. Тогава на сцената излязъл импресариото.
– А преброихте ли свещите на пианото? – гневно попитал той.
– Не, – смутил се провинциалистът.
– Съжалява, простете …. Продължавайте нататък, господин Лист.