Учени от университета Карлос III, Мадрид, Испания, са създали хуманоиден робот, който може да глади дрехи.
Роботът ТЕО е снабден с камери, вградени в главата му и имащи висока разделителна способност, които му помагат да види гънките върху плата и да определи с каква сила и интензивност трябва да глади.
Освен това, този робот може да ходи, да се изкачва по стълбите и да отваря врати. Разработчиците се надяват, че след известно време всеки желаещ ще може да се снабди с такъв полезен помощник.
Многозадачността е свещения Граал на всички работници. Новото изследване е показало, че изпълняването на няколко работи едновременно може да бъде много ефективно.
Въпреки, че многозадачността е много необходима способност, много от нас не могат да я достигнат. Вместо паралелно да се занимаваме с две неща, ние тичаме от едното на другото, принуждавайки се всеки път да превключваме концентрацията на вниманието си.
Това снижава производителността, примерно, до 40 процента, което определено не е идеален вариант.
Учени от университета в Тел Авив са открили, че „възобновяването на научени знания“ водят до по-ефективна многозадачност.
Те научили участниците в експеримента да пишат на клавиатурата последователност от числа с едната ръка. След месец освен тази задача, те трябвало да пишат и редица от цифри с другата ръка.
Използвайки механизма за повторно активиране, хората биха могли да изпълняват две действия.
Най-стария обитател на обществен аквариум в Чикаго, неоцератодус – риба по прякор Дядо, е починала на възраст от 90 години.
От 1933 г. дълголетникът е бил видян от 104 милиона посетители.
Официалната възраст на „Дядото“ е фиксирана само за периода, когато рибата е живяла в аквариума.
Според ветеринарите неоцератодус е починал поради старост.
Прегледът показал, че вътрешните органи са започнали да отказват и тогава лекарите са решили да приспят рибата. Очаква се, че при обстоен преглед, ветеринарите ще изяснят точната възраст на Дядото.
Обичайно местообитание на неоцератодус са басейните на река Мери и Бернет в Австралия.
При тези двоякодишащи риби в допълнение към хрилете имат един бял дроб, който им позволява да дишат въздух, когато изплуват на повърхността. Тази способност помага на рибата да оцелее по време на суша в застояла вода, бедна на кислород.
Учените са успели да получат здрави потомство от женски мишки, на които им били присадени напечатани яйчниците на 3D-принтер. Експерименталните резултати са описани в статия от списание Nature Communications.
Вместо „мастило“ за принтера използвали желатин, въпреки че по правило се използват хидрогелове за това. Те рядко се отхвърлят от тялото. Органите имат пореста структура, която им позволява да взаимодейства с кръвта и тъканите на гостоприемника.
Хидрогеловете са смес от 99% вода и малко количество полимер. Те са доста меки, но авторите на проучването са намерили начин да ги направят достатъчно гъвкави и твърди.
От седем мишки, които са получили имплантанти, само три са дали потомство. Родилите се мишлета са здрави и силни.
Освен това, при самките се е запазила способността към лактация. Следователно, даже и след отделянето на истинските яйчници, хормоните продължават да си вършат работата.
Сега екипът планира да създаде повече образци на изкуствени яйчници и да ги тества на прасета, които са безплодни.
Ако и другите експерименти са успешни, ще започнат работа и с хора.
Особено актуално ще бъде това за болни от рак, които още не са достигнали полова зрялост и се нуждаят от изкуствени яйчници, които ще растат заедно с тях.
Ние раждаме гениални деца, А после правим всичко възможно, за да ги „излекуваме“ от този вреден „недостатък“.
Как да запазим у детето си свежестта на възприятията, способността да чувства и ясно да реагира на света?
Какво не трябва да правим, така че да не превръщаме яркото, мислещо и чувствително дете в изперкал, скучен, нежелаещ да твори възрастен?
Умеем ли да общуваме с децата си? Контролираме ги прекалено много или им създаваме самотен, еднообразен и монотонен живот?
Как да не загубим детската парадоксалност и гениалност?
Каква роля играе чувството за хумор? Това е силно качество, което донася радост в живота, духовно и физическо здраве на човека.
Колко много въпроси, а децата ни растат. Дали ще успеем да запазим гения в тях или ще ги“нормализираме“ според общия критерий?
Това решава всеки родител, но не е без значение, защото от това зависи бъдещото поколение, а след него и следващите.