Ние раждаме гениални деца, А после правим всичко възможно, за да ги „излекуваме“ от този вреден „недостатък“.

Как да запазим у детето си свежестта на възприятията, способността да чувства и ясно да реагира на света?

Какво не трябва да правим, така че да не превръщаме яркото, мислещо и чувствително дете в изперкал, скучен, нежелаещ да твори възрастен?

Умеем ли да общуваме с децата си? Контролираме ги прекалено много или им създаваме самотен, еднообразен и монотонен живот?

Как да не загубим детската парадоксалност и гениалност?

Каква роля играе чувството за хумор? Това е силно качество, което донася радост в живота, духовно и физическо здраве на човека.

Колко много въпроси, а децата ни растат. Дали ще успеем да запазим гения в тях или ще ги“нормализираме“ според общия критерий?

Това решава всеки родител, но не е без значение, защото от това зависи бъдещото поколение, а след него и следващите.

През 2015 г. Русия е на второ място след Индия в списъка на най-големите доставчици на кориандър. През 2016 г., Руската федерация се е превърнала в лидер за доставка на кориандър.

В Централна и Западна Европа, кориандър е попаднал благодарение на римляните.

На Британските острови, това растение се е разпространило след завладяването на тези земи от римските легиони.

През XVI-XVII в. благодарение на колонисти кориандърът е попаднал в Америка, Австрия и даже Нова Зеландия.

Кориандърът се смята за отлично медоносно растение.

Това растение е получило приложение не само в кулинарията, но и в други области, като медицина и фармакология.

Кориандър се използва за лечение на скорбут. Прилага се като аналгетик и лечебен агент.

Ботаниците отнасят кориандърът към бурените, заради  изключителната жизнеността на семената и голямата си способност за самостоятелно засяване.

Гъсениците на много пеперуди, живеещи в северните ширини, нямат време да се превърнат в какавиди за едно лято, поради което остават в режим на хибернация до следващото лято.

Срещащата се в Гренландия и Канада Gynaephora groenlandica в това отношение е рекордьор.

Жизненият цикъл на гъсеницата може да продължи до 14 години.

Друга уникална способност на тези гъсеници е, че по време на презимуване си могат да издържат на температура до -70 ° С.

Изследователите открили, че октопода и сепията променят собствената си РНК самостоятелно, за да се адаптира по-добре към условията, които ги заобикалят.

Учените са открили, че калмари и октоподи имат невероятни способности. Оказва се, че тези животни могат да правят промени в собствена си РНК.

Промяната на живите организми се случват постоянно, въпреки че не можем да го видим наяве.

По-голямата част от животните имат спонтанни мутации в ДНК, които определят тяхното по-нататъшно развитие.

В същото време, калмари и октоподи относно си развитието са разработили много интересен механизъм. Тези същества са в състояние да променят целенасочено РНК, с цел по-добре да се адаптират към околната среда.

Такива „модификации“ въздействат на изработването на протеини, което помага на организма да се приспособи към съществуващите условия, без да се прибягва до мутация в генома.

Още през 2015 г. учените са установили, че калмари могат да редактират до 60% от РНК на нервната си система, опитвайки се по-добре да се адаптират към променящите се температури.

Сега анализът на хиляди РНК проби е показал, че подобен капацитет има в октопода и сепията – мекотели, които живеят предимно в топлите морета в близост до брега.

Това е само първият етап от изследването. В бъдеще учените ще се опитат да създадат генетични модели и да разберат с тяхна помощ ставащото изменение в организма на октоподите и сепиите, също ще изяснят и какво ги предизвиква.