По улиците на черноморският ни град Варна се появила мистериозна котка оцветена в зелено. Няколко седмици месните умували какво е станало на животното.
Някои предположили, че е жертва на хулигани. Имало е много дискусии и спорове. Въпреки разгорещените дебати „бандитите обезобразили нещасното животно“ не били намерени.
Един проницателен жител на града разкрил загадката. Той просто проследил котката.
Оказало се, че животното е нощувало сред синтетична зелена боя в един изоставен гараж.
Какво е станало с котката след това, никой не знае.

Спорът се беше ожесточил. Бяха докоснати доста спорни и парливи теми.
Изведнъж от групата ясно се открои силен мъжки глас:
– А може ли да се случи така, че да има втори потоп.
Една част от хората се засмяха. Някой потупа мъжа разбиращо, относно страховете му, по рамото и спокойно каза:
– Това вече се е случило още, когато Ной е посадил лоза и от плода му е направил вино. От този „потоп“ са пострадали много повече хора, отколкото от първия ….

Християнин и агностик водили дебат за съществуването на Бога.
Християнина по всякакъв начин се опитвал да убеди агностика, че Бог все пак има.
След дълъг спор агностикът казал:
– Добре, нека Бог да съществува действително, но аз до днес съм живял без Него….. Значи без Бог може да се живее!
– Да се живее да, но не и да се умре!

Той отива там, където ви е заповядано да напуснете.
Ако Бог ви е изпратил някъде, а вие си останете в къщи, защото трябва да се грижите за близките си, със своето непослушание лишавате тези хора да чуят учението и проповедта от Самия Исус Христос.
Ако вия сте послушали Христос и сте се доверили на Бога, Господ Сам ще дойде да проповядва във вашия град, ако не сте Го послушали, сте Му попречили.
Оставете всички спорове и в никакъв случай не противопоставяйте това, което наричаме „задължение“ на заповедите на нашия Господ.
„Аз знам, че Той ме изпрати там, но мой дълг е да остана тук …“. Тогава не вярвате, че Христос е говорил сериозно.
Не взимаме ли върху себе си ролята на Божий промисъл относно живота на другите хора? Не вдигаме ли много шум, разяснявайки на хората, че Бог е до тях и не може да се приближи? Ние трябва да си държа устата затворена и да не дремем духовно.
Бог иска да ни покаже Своя Син, Той желае нашите молитви да се превръщат в изкачване на планината на Преображението, но ние не Го остави да го направя.
Той се труди там, където ни изпраща да чакаме.
Чакайте Бог и Той ще направи това, което е необходимо. Просто не се мръщете, защото не можете да видите какво ви очаква! Не ни ли държат на каишка нашите собствени истерии?
Да чакаш не означва да скръстиш ръце и да седиш на едно място, да чакаш означава да се учиш да правиш това, което ти е казано.
Всички тези етапи са от Неговия път и ние трябва да се научим да ги разпознаваме.

Литературният критик Леви Стал е намерил знак съставен от двоеточие и скоби означаващ усмивка в текста на поема отпечатана през 1648.
Това стихотворение „Към Фортуната“ е написано от английския поет Робърт Херик. То е влязло в единствения приживе издаден негов сборник „Геспериди или съчинения светски и духовни“.
Първите две строфи от стихотворението изглеждат така:
Tumble me down, and I will sit – Свали ме, и аз ще седя
Upon my ruins, (smiling yet:) При моите руини (продължава да се усмихва:)
За да провери дали има някакви правописни грешки в резултат на отпечатването, Леви се обърнал към двутомните събрани съчинения на Херик, публикувани скоро от издателството на Оксфордския университет и забелязал, че двоеточието присъства и там. Критикът отбелязва, че поезията на Робърт Херик е много остроумна и за това е напълно възможно, той да е изобразил усмивка чрез препинателен знак.
Преди това емотиконът за усмивка е бил намерен в стенограма от речта на Ейбрахам Линкълн, публикувано в New York Times, през 1862 година. В публикувания текст, както е обичайно, е отбелязано мястото, където речта на говорителя се прекъсва от аплодисменти. Една от тези икони е, както следва: „аплодисменти и смях – :)“.
Въпреки това, скептиците смятат, че публикуваните „усмивки“ в стиховете през 1648 г. и речта на Линкълн във вестника в 1862  са резултат на печатни грешки. Те се опират на факта, че в издадените стихове на Херик, писани през XIX век на съответстващите места двоеточие няма. Решаващ аргумент в този спор могат да се окажат само записките на поета, ако са запазени.
Популярния емотикон за усмивка се появява след нахлуването на електронните средства за комуникация. През 1982 г. знаците за весела и тъжна усмивка са предложени от Скот Фалман. Те бързо се разпространили в Университета Карнеги Мелон, където работел Фелман, а след това продължили и по-нататък.