Мартин погледна залата и се усмихна. Призванието му не бе да стане проповедник или музикант. Всичко, което до сега бе преживял в живота си, го бе подготвяло за този момент, да споделя наученото с хората.

– Ако искате да имате истински успех, вашето желание трябва да бъде по-силно от това, да печелите пари. Вършейки нужното вие ще имате необходимите средства за всичко.

Мартин се върна назад, когато беше отчаян, неудовлетворен, ….

Беше преминал през какво ли не, но сега знаеше целта в живота си: „Да променя сърцата, умовете и действията на хората в положителна насока, като общувам с тях“.

Бог му бе дал толкова много възможноси, чрез които да стигне до хората: думи, музика, писма, ….И той беше готов да използва всички тези средства, за да влияе положително.

– За да промениш фирмата, – звучеше гласът му в залата, – в която работиш, дома, в който живееш, мястото, където общуваш с приятелите си, ……е необходимо да промениш хората, но тази промяната трябва да започне от теб. Когато всеки застане на мястото си и даде всичко от себе си, положителните промени настъпват.

Хората го слушаха внимателно и съсредоточено.

– Не си мислете, че в живота си трябва да търсите вълнуващи неща. Разберете веднъж и завинаги, начина, по който живеем прави живота ни вълнуващ. Ентусиазмът и целта са добри приятели. Всяка клетка от тялото ви ще кипи, ако живеете и работите с ентусиазъм и имате цел.

Където и да отидеше, хората разказваха на Мартин за живота си. Те бяха от различни сфери на живота:счетоводители, художници, лекари, учители, архитекти, спортисти, домакини, ….И всеки от тях бе използвал дарбите си, за да помага на другите.

– Една жена ми разказа, – започна любимата си част от изказването си Мартин, – че си поставила за цел да спечели достатъно пари, за да открие благотворителна организация и станала най-добрата във фирмата, където работела.Предприемач се захванал със собствен бизнес не само, за да печели пари, но и да помага на хората. Един зъболекар сподели, че си поставил за цел, хората да излизат усмихнати и радостни от кабинета му. Мой приятел, който е футболист, бе решил да прослави Бог на игрището….

Хората жадно слушаха свидетелствата. Мислите им се проясняваха.

– Всички ние имаме таланти и дарби, – говореше Мартин. – Всеки от нас е роден с определена цел, не заради самия него, а за да допринесем нещо за другите. Има време за всичко. За подготовка, сеитба, време на растеж и прибиране на реколтата. Последният етап е време на изобилието. Колкото повече даваш, толкова повече получаваш.

В американският град Барнсвил животът се върти около производството на картофи.

В началото на август този град се превръща в бойно поле

Всяка година в Барнсвил се провежда бой с картофено пюре.

Такава тупаница на спортисти омазани с картофено пюре може да се наблюдава и в Кларк, Южна Дакота.

Шегаджии и пакостници са съществували от край време. Някои шеги много приличат на истина, а други поради това, че на хората им се иска да бъде така, им вярват. Въпреки това, че до сега има изобличени лъжи и мистификации, те продължават да се възприемат като неоспорими истини.
По време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. изобретателеният немски студент Норберт Садхаус ловко се присъединил към бегачите на 42 километровия маратон, няколко километра преди финала. Леко изпреварил уморените спортисти и пристигнал първи. Станал център на внимание, като „олимпийски шампион“.
Разбира се, спортната му слава не продължила дълго. Длъжностните лица бързо го разобличили.
Но за това пък влязъл в историята, като изключителния шегаджия.

Всеки човек си има свой набор от суеверия и той не се старае да ги променя през целия си живот. Понякога се случва към този набор да се прибавят и нови суеверия. Хора, които са привикнали да живеят в условията на десетки и хиляди суеверия, обикновено са осигурени със всичко необходимо в живота. Те имат стабилна работа, дом, семейство и съвсем не лош доход. Те са готови да правят какви ли не странни неща, за да постигнат по-голямо благополучие, страхувайки се да не загубят това, което имат.
Има специална група хора, която се отнасят с голямо уважение към суеверията. Такива  са спортистите. Ако един спортист преди състезание е направил нещо и след това е победил, това действие се повтаря преди всеки старт.
Например известната фигуристка Мария Бутирска преди да излезе на леда слага в устата си парче лимон. Тя казала, че е прочела колко много може да й помогне витамин С и за това решила преди всеки старт да употребява цитрусови плодове.
Елена Исинбаева имала странен ритуал. Тя се пъхала под килим преди овчарския си скок на височина, но това не й пречело да спечели поредния си медал.
Обикновените хора също вярват в суеверия. Класическото вярване е, че ако черна котка ти пресече пътя, няма да ти върви. Но има и хора, които вярват, че суеверията са глупости, които само пречат на нормалния живот на човека.
Много психолози предлагат, поради нарастващия брой суеверия, да се говори открито за тях, за да се избегне появата на много комплексирани личности. Тези комплекси не трябва да определят поведението на човека и да го правят роб на обстоятелствата.

Австрийския супермаратон от Сидни до Мелбърн е 875 км. Той се изминава за 5 дни. В състезанието обикновено участвали спортисти, специално обучени за това събитие. Обикновено тяхната възраст не надвишавала 30 години.
През 1983 г. много били изненадани, когато в деня на старта се появил 61-годишния Клиф Янг. Първоначално всички мислели, че той е дошъл да проследи състезанието. Бил облечен в работен гащеризон и галоши върху обувките.
Когато Клиф приближил масата, за да получи номер за участие в пробега, всички разбрали, че той възнамерява да пробяга разстоянието с останалите състезатели.
Клиф получил 64 номер и застанал на старта с останалите спортисти.  Снимачен екип се добрал до него и взел кратко интервю. Попитали го:
– Кой си ти и какво правиш тук?
– Аз съм Клиф Янг. Ние развъждаме овце на голямо пасище близо до Мелбърн.
– Наистина ли ще вземе участие в това състезание?
– Да.
– Имате ли спонсор?
– Не.
– Тогава ти едва ли ще достигнеш до финала.
– Ще мога. Аз съм израснал във ферма, където не можехме да си позволим коне и коли. Едва преди 4 години успях да си купя кола. Когато се надигне буря, аз отивах да прибирам овцете. Ние имаме 2000 овце, които пасат на 2000 дка. Понякога ми се е случвало да гоня животните по 2-3 дни и то не беше лесно, но все пак ги хващах. Мисля, че могат да вземат участие в състезанието, защото дължината му може да се измине за два ден, а дават 5 дена за това.
Когато маратонът започнал професионалистите оставили Клиф далеко зад себе си. Някои от зрителите му съчувствали, други му се присмивали. Много хора наблюдавали състезанието по телевизията. Част от тях се молили Клиф да не умре по време на бягането.
Всеки от състезателите знаел, че след свършване на поредната дистанция има почивка. Така ежедневно 18 часа се бягало и 6 часа се спяло. Но Клиф Янг не знаел това.
На следващата сутрин след старта хората разбрали, че Янг не е спал и цяла нощ е бягал, но дори и без да спи той бил далеч зад спортистите.
С всяка нощ той се приближавал до най-добрите спортисти и в последната нощ ги надминал. На сутринта в последния ден той бил далеко напред пред всички. Клиф не само пробягал супермаратона на 61 години, но и победил, като счупил досегашния рекорд. Той се превърнал в национален герой.
Клиф Янг преодоля 875 км в рамките на 5 дни, 15 часа и 4 минути.
Той не взел  нито една награда. Когато го наградили с 10,000 долара, той казал, че не е знае за наградата и е участвал в състезанието не е за пари. Без колебание решил да раздели парите на първите пет спортисти, които пристигнали след него. Австралия обикнала този планински овчар.
Много тренирани атлети знаят цялата процедура за това как да бягат и колко време да почиват на дистанциите. Те били убедени, че 61 годишен човек не може да пробяга този маратон. Но Клиф Янг не знаел всичко това.
Той дори не знаел, че атлетите могат да спят. Неговият ум е бил свободен от ограничени убеждения. Той просто искал да спечели. Представял си една овца, която бяга пред него и се опитвал да я достигне.